Казват, че Афганистан е от онези страни, за които колкото повече научаваш, толкова повече се объркваш в сложната картина. Изборите на 18 септември за волеси джирга (долната камара на парламента) и за провинциални съвети трябваше да внесат известен ред. По план те трябваше да се проведат през октомври миналата година заедно с президентските избори, но подобни графици рядко се спазват в страни, където от десетилетия не е имало поне нещо, наподобяващо демокрация. Със сигурност за афганистански парламент не е гласувано от 1969 г. насам. А и никой не знае как е най-добре да се организират предизборна кампания и избирателен процес по планините, по провинциите, където реалните господари са местните племенни вождове, и в райони, доскоро отровени от фанатизма на талибаните. Което обаче не значи, че не бива да се прави такъв амбициозен опит.

Жени, тотално скрити зад покриващите ги бурки, бедни номади, дребни градски търговци

пъстра тълпа от желаещи да гласуват

беше извила опашки пред урните по много места. (Разбира се, тук жените все още пускат бюлетините отделно от мъжете.) Активността не надмина прогнозите от 50-ина процента (при 70% във вота за президент миналата година), но поне показа, че четири години след изгонването на талибаните хората не се страхуват от заплахите им да удавят в кръв изборите. Малко странно изглежда тази жажда за демокрация в страна на дъното по бедност, с оскъдни болници, училища и почти липса на инфраструктура. Можете да си представите как са пренасяни урни и бюлетини с камиони, хеликоптери и мулета първо до 6200 секции и после обратно за броене до 34 регионални комисии. За охраната се грижеха 55 хиляди полицаи, 28 хиляди войници и над 20 хиляди бойци от милициите. Американският 22-хиляден корпус и натовският 11-хиляден контингент бяха в повишена бойна готовност.

Кампанията бе пъстра по азиатски - микробуси, окичени с мегафони, пълзящи през кабулския трафик, повсеместна шарения от плакати, срещи на кандидати по претъпкани площадчета в септемврийската прашна жега... Залагаше се на агитация на лицата и на визуалните послания - напълно обяснимо в страна, където

 

72% от населението над 14 години е неграмотно

 

За жените кандидати се правеха заядливи "мъжки" подмятания, но пък плакатите на по-атрактивните дами бързо се появиха за продан по пазарите. Също толкова колоритни бяха бюлетините - всичките стотици кандидати, събрани върху един списък, дълъг няколко страници, изпъстрени със снимки и техните символи (партиите практически бяха елиминирани, пък и населението е все още е подозрително към политически сдружавания). Какво точно ще правят парламента и провинциалните съвети не бе ясно на огромното мнозинство от дошлите да гласуват.

Първите резултати ще са известни чак в началото на октомври. Но има нещо по-важно от конкретните резултати и то е за контекста, в който се проведоха изборите.

 

Първият сериозен проблем

 

пред афганистанските избори е извън самата страна. Става дума за Ирак и за уголемения там въпрос за съдбата на една окупирана територия и за това може ли експеримент от такъв мащаб да донесе стабилност в целия район от Средиземно море до Индия. Засега критиците на двете начинания сочат, че след американската интервенция в Афганистан експлозивно се е увеличило производството на наркотици, а сигурност няма нито за местните хора, нито за чуждестранните войски. Вторият сериозен проблем е слабата централна власт - на практика думата на президента не тежи много по-далеч от предградията на Кабул. Картината се усложнява от традиционно ориенталисткия подход на журналисти и анализатори, описващи Афганистан като една горда независима земя, където криещи се по планините воини яростно бранят своята племенна автономност и фамилии от намесата на чужденци.

И двата проблема обаче не ни помагат много да разберем контекста, в който се проведоха изборите този месец, и да оценим последиците от тях. Споменатите гледни точки се фокусират върху сигурността, дрогата и властта като индикатори за напредъка на Афганистан. Вярно, че през 2005 г. има ръст на нападенията и кървави сражения по провинциите, довели до над хиляда жертви сред чуждестранния корпус и местните сътрудници и организатори на изборите. Но е вярно и това, че се увеличава броят на талибанските лидери, които се предават, както и че насилието е предимно в няколко южни и източни провинции. Същото важи и за производството на наркотици - статистиката отчита ръст, но пък борбата за изкореняването му увеличава цените и влиянието на наркобосовете, а пък част от тях са същите, които подхранват бунтовете и организират други престъпления, за да създават несигурност.

По отношение на властта ситуацията също е сложна. От една страна, на повърхността светът вижда един многопартиен процес на реформа и засилване на държавната администрация и силите за сигурност, създаването на изборни органи на различни нива и постепенното укротяване на корупцията. Водещите агенции на ООН и Световната банка в страната говорят за цели като рационализация, демократизация, отговорност и децентрализация. От друга страна, зад кулисите се върши огромна и деликатна работа по поддържане на сложната и крехка мрежа от отношения с лидерите на почти 330 малки района и бавното й вплитане в държавническа структура. При това не става дума само за баланс на властта, а за такива на глед елементарни неща като това да се събират мита и относително безпроблемно да се пропуска природен газ и гориво до столицата.

Парламентарните избори се проведоха именно в такъв контекст и те бяха проверка

кой от двата вида Афганистан ще надделее

този на постепенното балансиране на местната власт с капацитета на централната да осигурява услуги и да събира приходи и този на бандите, наркобосовете и фундаменталистите, провалящи всяко усилие да се появи ефективна легитимна държава. Самото успешно провеждане на изборите, което мина без очакваното насилие, не е достатъчно. Сега трябва да се види как ще посрещнат резултатите провинциалните босове и техните частни армии и може ли да се управлява неизбежното недоволство на загубилите състезанието за 249-местния парламент. Имайте предвид ,че бе разрешено да се кандидатират хора, оглавявали нападения срещу другите етноси, бивши талибани и дори бивши комунисти от правителството от времената на съветската окупация. Съществуват опасения, че във волеси джирга ще бъдат възпроизведени етническите разделителни линии, подозрения и напрежение, които битуват в реалността между пущуни, таджики и хазари. Да припомняме ли, че в Афганистан живеят близо 70 различни народа?