“Риск губи, риск... губи” е фразата, с която политици описаха решението на задачата "избори за кмет на София" от левицата и от НДСВ. Партиите - партньори в новото управление, които до неотдавна се представяха за алтернативни, трудно могат да намерят полезен ход. Ако двете най-големи политически сили бяха излезли с общ кандидат, за пореден път щяха да разочароват твърдите си електорати, а като участват със самостоятелни - ще изострят атмосферата в младата коалиция. След приключилите безславно преговори за намиране на консенсусна фигура остана изразеното от премиера Сергей Станишев желание за взаимна подкрепа на балотаж в столицата. Но ако до втори тур стигнат претендентите на червените и на жълтите, двете партийни ръководства ще се окажат в още по-деликатна ситуация.

Пред "Дневник" политологът Огнян Минчев коментира, че по същество местният вот е част от дълга политическа кампания, започнала с парламентарните избори, която ще приключи най-рано с президентските. Негови колеги допълват, че двете партии тепърва ще правят опити да изчистват облика си пред избирателите след компромиса за общо управление. Не случайно единствено в Разград БСП и НДСВ застават зад един и същ кандидат за кмет - юриста Денко Бояджиев, който е подкрепен и от други партии. Дългата кампания (по Огнян Минчев) ще бъде постоянният фон, на който ще се взимат решенията в изпълнителната власт. Засега отношенията в триъгълника БСП-НДСВ-ДПС се описват като

 

коректни, но хладни

Отношенията ни са на първа скорост, предстои да видим как ще се развият, коментира депутат от групата на Ахмед Доган. Негови колеги от левицата и НДСВ пък посочват, че натрупаното (покрай първите два опита за съставяне на правителство) недоверие продължава да тежи и чертае нелесно бъдеще. И ако на този етап на пръв поглед всичко изглежда спокойно, то е само защото интересите все още видимо не са се откроили, както и поради съсредоточената енергия в посока годишния доклад на Европейската комисия за напредъка на България.

Въпреки това по-внимателният поглед към процесите, които протичат между БСП, НДСВ и ДПС, разкрива част от подводните камъни, които най-малкото могат да поразклатят управляващите, които иначе имат първото квалифицирано мнозинство в най-новата ни история. Като се изключат възникналите в началото проблеми с назначаването на някои от областните управители (които по-скоро бяха на личностна, а не на политическа основа), по-съществено започва да се оказва механичното разпределение на зам.-министерските постове по квотен принцип. Правото на всяка от партиите да посочи представителите си в отделните ведомства без съгласуване с останалите доведе на места до сформиране на

екипи със съмнителна подготовка

като принуди част от министрите да работят с хора, които за първи път се сблъскват с възложената им материя. Например счетоводителката Даниела Никифорова (от Партията на българските жени), която стана зам.-министър по водния транспорт. Никой не обясни защо сочените като успешни при предишния кабинет заместници се изтеглят от икономическото министерство и се пренасочват към други. Димитър Ивановски отиде във финансовото с ресор външен дълг, Евгения Калданова - във Външно, Радослав Бозаджиев - в отбраната, а Екатерина Виткова - в образователното. От член на комисията по екология в миналия парламент Димитър Пейчинов сега ще решава проблеми в земеделието, а Цонко Киров от комисията по външна политика, отбрана и сигурност - в МВР.

Подобни политически "командировки" могат да се срещнат почти навсякъде. Те със сигурност не улесняват контакта на министрите с техните заместници. Вече се чуват предположения, че в стремежа си добре да си вършат работата някои от титулярите ще се опитат да заобиколят вицетата си чрез смяна на бордове и директори в различни държавни агенции и предприятия, което ще доведе до напрежение в коалицията. А то вече върви и в друга посока, след като се появиха първите реакции от това, че в някои ведомства министрите са натоварили "чуждите"

заместници с протоколни ресори

Социалистите например открито негодуват за разпределението на задачите в ръководеното от Веселин Близнаков (НДСВ) Министерство на отбраната, където на работилия във Военно-промишления комплекс Спас Панчев от “Коалиция за България” беше отредено да се занимава с планиране и програмиране, а колегата му Симеон Николов, който е дипломат от кариерата, ще поеме социалните въпроси.

Като възможни източници на напрежение депутати посочват и някои от направените вече структурни промени във властта, които все още не са доизчистени като концепция за управление. На “Позитано” 20 вече се говори, че министърът на администрацията Николай Василев се опитва да изтегли част от задачите на новата Агенция за високи технологии с искането си министерството му да изгради системата за електронно правителство. Василев опъна нервите в коалицията и с публичното си предложение за съкращаване на администрацията в министерствата, като в същото време заговори за увеличаване на неговата. Прави опит за източване на щатове, коментира ляв депутат.

Освен че предстои да се изясни въпросът къде да отидат държавната фирма "Строителство и възстановяване", Гражданска защита и пожарната, новото министерство на бедствията и авариите, което се ръководи от ДПС, трябва доста по-цялостно да си уреди взаимоотношенията с редица ведомства. Общата нагласа е, че има необходимост от ново координиращо звено, но не е много ясно лесно ли ще бъде постигнато разбирателство за водещата му роля и правата над останалите министерства. Важно е и как ще се развие дебатът по големите приватизационни сделки като тези за "Булгартабак" и Български морски флот, както и концесиите, на първо място сред които е тази за магистрала "Тракия".

Като потенциален източник на конфликт някои виждат и позицията на правителството по отношение на участието ни в Ирак, както и разполагането на американски бази у нас. Вече се появиха първите противоречия между управляващите по този въпрос. Миналата седмица председателят на парламентарната комисия по външна политика Соломон Паси каза, че вече се обмисля разполагане на бази в Безмер, пристанище Бургас и Ново село, но незабавно беше опроверган от външния министър Ивайло Калфин.

Сред най-сериозните изпитания пред тройната коалиция в близките месеци се очертава

изготвянето на Бюджет 2006

На работно съвещание (с участието на левите министри и областни управители) миналата седмица министър-председателят Сергей Станишев поиска до края на месеца да получи приоритетите в ръководените от тях области, за да може до края на октомври да бъде изготвена национална програма за управление. Изясняването на въпроса ще стане основа за изготвянето на макрорамката за следващата година. Отсега се говори за необходимостта да бъдат извадени 3-5 приоритета, сред които развитието на инфраструктурата, увеличаването на средствата за фонд "Земеделие" и на доходите в бюджетната сфера и пенсиите. В интервю за в. "Труд" вчера бившият финансов министър Милен Велчев заяви, че "засега особено спорни въпроси в този парламент още не са се разисквали", но не изключи по-оживени дискусии, когато започне обсъждането на данъчните закони.

Трите партии са оптимисти за лесен консенсус, но предстои да се види какво точно ще се случи, когато започне обсъждането. На практика досега партньорите не са обсъдили нито един по-важен въпрос, а създаденият с коалиционното споразумение Съвет на коалицията, в който влизат лидерите и по четирима техни представители, все още не се е събирал. Очаква се първото му заседание да бъде след завръщането на Симеон Саксобургготски от Мадрид.

Не е ясно и по какъв начин ще си сътрудничат парламентарните групи, които все още не са се събирали заедно и нямат координационен орган. Отговорността за доброто сътрудничество е на тримата председатели - Михаил Миков (“Коалиция за България”), Анелия Мингова (НДСВ) и Лютви Местан (ДПС), които по принцип са консенсусни личности. Притеснителен е въпросът доколко те ще са способни да овладяват настроенията в собствените си редици. Досегашната парламентарна практика ясно показва, че сред управляващите формации започват процеси на фрагментиране и отцепване. Най-големи са рисковете в лявата група, която е изключително нехомогенна поради многото партии, участнички в нея, и представителите на гражданска квота, които още в миналия парламент показаха, че обичат да се движат като свободни електрони и трудно се подчиняват на общите решения. Проблемът се усложнява от факта, че най-влиятелните фигури в червената коалиция се пренесоха в Министерския съвет, а в парламента останаха само няколко от по-авторитетните личности, които могат да овладеят евентуални кризисни ситуации. Не е много ясно доколко юристът Миков ще може да обединява различните червени лобита, след като сред социалистите има силни личности като Младен Червеняков и Костадин Паскалев - представители на групата на неудовлетворените от личната си реализация след изборите.