Предстоящите избори за кмет на София на 29 октомври са повод да се погледне назад и да се проследи развитието на столицата през последните 15 години. Да се посочи направеното, както и да се откроят основните проблеми, които съпътстват града през годините на прехода. Статистиката показва огромното значение на София не само като административен и културен център, но и като място, което през последните години привлича най-значителните чуждестранни инвестиции и привличане на работна ръка с по-високите трудови доходи. Бъдещото управление на града се нуждае от опитен и добър мениджър, тъй като пред града стои решаването и на няколко важни и неотложни проблеми. По всяка вероятност част от тях ще залегнат като приоритет на кандидатите за кметския стол. Следва да се напомни, че кметът не може да реши самостоятелно който и да било въпрос, а това става само при добро взаимодействие със Столичния съвет. Показателен пример за липсата на такъв синхрон е управлението на общината от последните местни избори насам. Решенията на столичните общинари в повечето случаи не са подчинени на обществения интерес, а са продиктувани и в резултат на групови и икономически интереси на различните политически лобита. Това доведе единствено до задълбочаване на хроничните проблеми на столицата.

София изостава по отношение на процесите на глобализация и световната и регионалната конкуренция на столичните градове. Липсва адекватна национална, областна и общинска политика за активизиране на бизнеса чрез подходящо изграждане на предприемаческа среда и инфраструктури с ново качество. Стратегическата цел за бъдещето на града следва да бъде създаването на организационни, икономически, устройствени и финансови условия за развитието му като елемент от системата на европейските градове. В тази насока общинският съвет и бъдещият кмет задължително трябва да работят за:

- отваряне на столицата във всички географски посоки с развитието на техническата инфраструктура и обособяването на София като комуникативен център за Югоизточна Европа

- изграждане на нова структурна политика чрез осигуряване на възможности за предимствено и ускорено развитие на сектора на услугите, научното обслужване, изследванията и технологиите

- ограничаване на развитието на трудоемки и неспецифични за София производства и дейности

- приоритетно решаване на екологичните проблеми чрез поощряване на използването на незамърсяващи производства и нови съвременни технологични решения за производството.

 

Кметовете след 10 ноември

 

Стефан Нинов (1986 - юли 1990)

Започва строежът на софийския метрополитен.

Утвърден е проект за преустройство на бул. "Ботевградско шосе" и транспортен възел "Подуяне". По това време не са се появили проблеми с чистотата и бездомните кучета.

Александър Каракачанов (17 октомври 1990 - 20 октомври 1991)

Създадена е комисия по наименованията, която възвръща предишните или дава нови имена на улици, булеварди и площади.

Александър Янчулев (21 октомври 1991 - 16 ноември 1995)

За първи път в историята кметът се избира с пряко гласуване. Възстановява се гербът на София, 17 септември е обявен за ден на София. Завършва се транспортен възел "Подуяне" и новият вид на бул. "Ботевградско шосе". Управлението на Янчулев ще се запомни с водната криза в столицата.

Стефан Софиянски

Първи мандат: 17 ноември 1995 - 16 октомври 1999

Втори мандат: 16 октомври 1999 - 2 ноември 2003

Трети мандат: 2 ноември 2003 - юни 2005

 

По време на управлението на Софиянски бяха реконструирани над 15 от най-основните трасета в града - бул. "Христо Ботев", "Мария Луиза", "Васил Левски", "Ботевградско шосе", "Сливница", "Тодор Александров", ул. "Пиротска" и др., в които бяха инвестирани над 11 млн. долара. Беше изграден пътният ринг на бул. "Ев. Гешов". Беше пуснато в движение метрото. Средствата за големите инфраструктурни проекти дойдоха от емитирането на еврооблигации на стойност 50 млн. евро. На концесия беше отдадена столичната ВиК срещу 150 млн. долара.

Ремонтирана беше Централна гара, в действие беше пусната новата Централна автогара. Беше построен бизнес център "Гурко", бизнес парк "София", построен хотел "Хилтън", бяха ремонтирани и продадени Централни хали. Бяха обновени всички столични пазари и изцяло реконструиран Женският пазар. Ремонтирани бяха софийските подлези, създадена беше общинската фирма за охрана "Егида". Общината изготви общ градоустройствен план на столицата до 2020 г., както и беше приета стратегия за развитието на столицата. Стартира програма "Красива София", чрез която бяха ремонтирани фасадите на редица основни сгради. Беше подновен част от остарелия автобусен парк на градския транспорт, бяха създадени облекчения за предвижването на инвалидите. През този период бяха реставрирани някои значителни обекти в културно-исторически план, характерни за столицата и важни за туризма и българската култура. Сред тях са ротондата "Св. Георги", църквата "Св. София", ларгото на бул. "Дондуков", Централна баня, която предстои да се превърне в музей на София (реставрацията е в процес на довършване).

 

Чужди инвестиции

Чуждестранните инвестиции в столицата за периода 1992-2004 г. са 4998 млн. долара (4222 долара на глава от населението), които са 49.5 процента от преките инвестиции за страната. Само за 2004 г. преките чужди инвестиции възлизат на 1590 млн. долара, или 61 процента от общите за страната. От 1998 г. до 2004 г. в София са постъпили инвестиции от 75 страни, като водещи по обем са от Австрия - 1130 млн. долара, Гърция - над 740 млн. долара, Холандия - 455 млн. долара, Унгария - 410 млн. долара, Италия - 400 млн. долара, Германия - 315 млн. долара, Кипър - 150 млн. долара, и др. Страните от ЕС са с традиционно високо инвестиционно присъствие в столицата. За последните пет години те са формирали 70 процента от общите инвестиции. Вложенията от Русия и САЩ са в порядъка 45-60 млн. долара. На един жител на София през 2004 г. се падат бруто инвестиции 1350 долара, докато за останалата част от населението в страната този показател е 155 долара.

 

Заетост и безработица

Според наблюдението на заетостта на населението на възраст 15 и повече години, през третото тримесечие на 2004 г. коефициентът на икономическа активност в София е 56.8 на сто, което е с 2.3 пункта над стойността на показателя в края на 2003 г. и 6 пункта над средното за страната. Икономическата активност при мъжете (61.9%) е значително по-висока, отколкото при жените (52.3%).

Увеличение има на заетите в сферата на високите технологии и услугите с близо 2 процента спрямо 2003 г. В края на декември 2004 г. за София е отчетена 3.2 процента безработица при средно за страната 12.1 процента, а в някои области и региони и над 30 процента. За последните шест години това е най-ниското ниво на безработицата.

Търсенето на пазара на труда за 2004 г. е с подобрени показатели спрямо предходните години. Съотношението търсене предлагане за едно обявено работно място е 1:8 (1:19 за 2002 г.) при 1:14 за страната. Частният сектор оказва все по-съществено влияние върху структурата и обема на предлаганите свободни работни места (СРМ) През 2004 г. 87 процента от СРМ са на стопански субекти от частния сектор, докато за 2003 г. те са били 67.3 процента, а за 2000 г. - 49.4 процента.

Регистрираните за 2004 г. в столицата са 18 977 души, а равнището на безработицата е 3.4 процента. В сравнение с 2003 г. се наблюдава спад в тези показатели съответно с 2653 лица и с 0.5 пункта. В последните години София е единственият регион в страната, отговарящ на европейските критерии за заетост и притежаващ един от най-високите индекси на човешко развитие - 0.869, с 0.60 по-висок от средния за страната. Възрастовата структура на безработните показва, че в най-неблагоприятно положение са безработните на възраст над 50 години, чийто дял остава най-голям - 30.3 процента. Средната възраст на безработните за 2004 г. е 41.1, с 1.5 пункта по-висока от средната за страната.

Средната годишна работна заплата на наетите през 2004 г. за София е 4634 лв., докато в Пловдив тя е била 3245 лв., във Варна 3567 лв., в Бургас 2881 лв. Съотношението по този показател между София и България показва, че средната годишна заплата в столицата е със 130 процента по-висока от страната. 

 

Проблемите, които Стефан Софиянски завеща

 

Чистотата на столицата се превърна в един от основните проблеми, който не само че не намери решение, но беше задълбочен през последната година. При Софиянски почистването на града беше отдадено на концесия. Бяха сключени договори с дружествата "Чистота", "Волф" и ДИТЦ, които годишно поглъщат огромни средства от столичния бюджет, но дейността им остава спорна. Както се получи и при други апетитни хапки като паркиране и общински имоти, някои от концесионерите се оказаха поставени фигури на бившите силови групировки. Кризата се задълбочи преди година, когато стана ясно, че кметът Софиянски и различните общински съвет през години не са направили нищо за изграждането на необходимите съоръжения за преработването на боклука с оглед на затварянето на сметището в Суходол. Търсене на алтернативни решения в последния момент доведе до граждански неподчинения и протести, а столицата е застрашена да тъне в боклуци и в следващите месеци. Едва неотдавна в София започна да се въвежда разделното събиране на боклука.

 

Трафикът и паркирането са други хронични проблеми на града. Когато през 1995 г. Софиянски се кандидатира за първия си мандат, едно от обещанията беше да започне изграждането на подземни и надземни паркинги. Това не е станало и до днес. В същото време трафикът нарасна и придвижването в града е перманентно затруднено. По данни на КАТ в столицата вече се движат около 700 000 моторни превозни средства, към които през делничните дни експертите прибавят и около 100 000 приходящи МПС. В столицата има регламентирани места за паркиране за 20 000 коли, като в центъра за около 5000, а в синята зона около 4000 места. В различните софийски квартали има открити над 300 паркинги. Всичките те, събрани заедно, отговарят по никакъв начин на натовареността на града. Към трафикът и паркирането следва да се прибави и проблемът с уличните дупки. Състоянието на улиците на много места е критично, от основен ремонт се нуждае 60 на сто от пътната настилка на града. От 1996 г. насам за "кърпене" са хвърлени близо 40 млн. лв. Като се има предвид, че улиците и булевардите в София са 24 млн. кв.м, а основният ремонт на 1 кв.м струва около 100 лв., за цялостен ремонт са необходими 1.4 млрд. лв. Градският транспорт - Част от остарелия парк беше подновен с автобуси втора ръка, неудобството на което изпитват хиляди софиянци и посетители на столицата, които опират да услугите на градския транспорт. Нечистотата, праха и тъпканицата са ежедневие. Някои от закупените автобуси почти нямат прозорци за отваряне, а там, където има, обикновено са повредени, за да не се отварят.

 

Инфраструктурата е следващият нерешен проблем, който има отношение за нормалното придвижване на столичани. Модернизацията на околовръстния път не е осъществена, а влизането на ТИР-ове в София е обичайна практика. Заради забавянето на околовръстното и на правителствената политика за изграждането на магистрала "Люлин" катастрофите в отсечката Владая - Княжево отнеха десетки човешки животи.

Бездомните кучета са екзотичната гледка на София. От средата на 90-те години насам общината е хвърлила милиони левове без видим резултат. Нещо повече, създаденото общинско предприятие за целта допреди няколко години беше пословично с жестоките убийства на безпризорни четириноги в единствения кучешки приют, за което различни институции в Европа бяха сезирани, а по този въпрос София се споменава в редица държави отрицателно. Настоящият общински съвет още не е изпълнил решението си за изграждане на съвременен и модерен кучешки приют. За сметка на това общината вече беше осъдена да заплати солидни обезщетения на хора, които пострадаха при ухапвания от кучета.

 

Незаконното строителство - корупцията сред общинските власти направи така, че почти всяка градинка или по-апетитна зелена площ бяха застроени. Слабият контрол от страна на общината върху незаконните строежи доведе до безразборно застрояване и обособяването на цели жилищни квартали, които не само нямат инфраструктура, но и са без канализация и електричество.

 

Демографски показатели на населението*

         

 

 

 

 

 

Показатели	1985 г.	1998 г.	2003 г.	2004 г.
Брой на населението	1211719	1192000	1208930	1221157
Гъстота на население на кв. км	916.8	915.2	896.2	905.3
Съотношение жени на 1000 мъже	1066	1102	1111	1110
Естествен прираст - %	2.8	-4.7	-3.6	-3.6
Раждаемост на 1000 души	12.1	7.8	8.9	9.0
Смъртност на 1000 души	9.3	12. 5	12.5	12.6
Брачност на 1000 души	7.8	5.6	5.3	5.2
Детска смъртност на 1000 души	7.8	5.6	6.6	6.0
Средна възраст на населението (години)	-	-	41.1	40.2
Средна възраст на мъжете	-	-	39.8	38.5
Средна възраст на жените	-	-	42.2	41.9

Забележка: Населението на София представлява 15.5 процента от населението на страна. За 2004 г. броят на младите от 1 до 14 години е 138 334 души, докато населението между 60 и 70 години е 103 528, а броят от 70 години нагоре е 131 679.

* - Данните са предоставени от Столичната община