"Трябва да бъдат възстановени на работа служителите под прикритие. През 1997-1998 г. по неясни мотиви, но с ясен резултат, те са били изведени системата и това е голяма грешка." Тази новина съобщи миналата седмица вътрешният министър Румен Петков след националното съвещанието на МВР, на което връщането на щатни служители в различни държавни ведомства и фирми по думите му е обсъдено като първа основна точка.

Непознаването на Закона за МВР

Посоченият от министъра "приоритет" обаче е сериозен гаф и показва, че Румен Петков или не познава Закона за МВР и нормативната база, свързана с работата на ведомството, което ръководи, или прави обикновена пропаганда. Причината е, че той лансира нещо, което вече е направено от предишния министър Георги Петканов. Още през 2002 г. екипът на Петканов внесе поправки в Закона за МВР, с които се предвиждаше НСБОП да може да организира прикриването на служители в държавни органи, организации и юридически лица. Дотогава само Националната служба "Сигурност" (НСС) имаше правомощия да прави това. През 2003 г. изменението беше гласувано от парламента (би следвало и самият Румен Петков да е участвал в приемането му като депутат по това време) и влезе в сила.

Статутът на тези специални щатни офицери беше развит в Наредба за реда за прикриване на служители на МВР в държавни органи, организации и юридически лица с постановление на Министерския съвет №133 от 23 юни 2003 г. С документа се определят специфичните задачи и дейности на служителите на НСС и НСБОП, работещи на прикритие в държавната администрация и дружества с над 50 на сто държавно или общинско участие. С наредбата тяхната дейност е ограничена и не се допуска в законодателната и съдебната власт, Конституционния съд, администрациите на парламента, президентството, МВР, Министерството на отбраната, в армията, службите за сигурност и политическите партии. Според регламента такива офицери се назначават само при доказана оперативна необходимост. Предложенията за това се правят от директорите на НСС и НСБОП и се утвърждават от вътрешния министър, който със заповед определя конкретните задачи и дейности във всеки отделен случай.

След повече от две години, откакто системата на служителя на прикритие е въведена, е смешно и нелепо точно вътрешният министър, било той и все още нов за системата, да твърди, че се заема с подобно нещо, което вече е сторено от предшественика му.

Според министър Петков тези служители ще следят за подкупни чиновници в министерствата и митниците. Ефектът от антикорупционната им дейност обаче е нулев, тъй като през последните две години няма разкрит нито един значителен случай на корупция в изпълнителната власт, да не говорим за случаи, при които в дъното на разкриването стоят именно служители на МВР на прикритие.

Носталгията на БСП към времето на ДС

Лансираната от министър Петков задача не е нещо ново за политиката на БСП. С нея се реанимира старата идея на вътрешния министър в социалистическия кабинет на Виденов Любомир Начев. През 1995 г. той широко огласи намерението да върне служители на прикритие в държавните структури. Мотивът му беше, че те са необходими за опазването на държавните тайни. Подобен аргумент не е относим към днешна дата, защото от 2001 г. в България действа напълно нова система за опазване и защита на секретните данни, създадена по изискване и по стандартите на НАТО със Закона за защита на класифицираната информация.

Логиката на БСП е обяснима с оглед на съществуващите по времето на БКП така наречени режимни офицери в различните държавни ведомства и организации. На теория те също е трябвало да са законспирирани и известни единствено на съответния ръководител на ведомството, но на практика "човекът на ДС" е бил познат на всички работници. Връщането на подобна практика не може да намери силни аргументи, особено когато в страната съществуват коренно различни обществено-икономически условия от тези по времето на комунизма. Днес държавата се оттегля от неспецифични функции за сметка на пазарната икономика и частния сектор. Стратегически отрасли, където би могло да действат подобни служители, като телекомуникации и други, са в частни ръце, а приватизацията във водещи държавни предприятия е във финалната си фаза.

В специална декларация ДСБ призова управляващото мнозинство и президента да спрат "позорните действия" на министър Петков, с които той реабилитира "репресивния комунистически апарат и възстановява функциите му". Според ДСБ тези действия не само дискредитират България пред нейните съюзници от НАТО, но и създават нови основания за отлагане на членството на страната в ЕС. "Изказването на Румен Петков показва некомпетентност. Не изключвам, че при положение че има толкова безработни служители на ДС, по този начин да им се намери работа. Това не е никакъв начин за борба с корупцията, а възстановяване на всички позиции на ДС", посочи пред "Медиапул" депутатът от ДСБ ген. Атанас Атанасов, бивш директор на НСС.

Против въвеждането на служители на прикритие се обяви и бившият вътрешен министър Богомил Бонев, който е член на Обществения съвет към министър Петков. "През 1997 г. служителите на прикритие съвсем съзнателно бяха изчистени заради изисквания на наши западни партньори", коментира той по БНТ. Бонев посочи, че превенцията по корупцията е задължение на икономическата полиция, а не на такива служители. Не на последно място друг аргумент против връщането на служителите на прикритие е, че в развитите западни демокрации, към които България се стреми, няма подобна практика. Там действа така нареченият агент под прикритие.

Разликата между агенти на прикритие и агенти под прикритие

Докато служителят на прикритие се позиционира основно в различни институции на държавната администрация и изпълнителната власт, агентът под прикритие е кадрови служител, но има много по-тежка и сериозна задача. Той се внедрява изключително в различни структури на организираната престъпност. На Запад тази практика е добре развита, особено в САЩ, където агенти на ФБР под прикритие със сменена самоличност и специална подготовка се инфилтрират в различни гангстерски организации и особено успешно се използват при противодействието на наркотрафика.

До момента в България агентът под прикритие не е регламентиран. Плах опит за създаването на този институт може да се открие в проекта за изменение на Закона за МВР, иницииран от министър Румен Петков. В него се допуска оперативно-издирвателната дейност да се извършва от такъв служител под прикритие. Предвидено е тя да бъде прикрита чрез търговски дружества или сдружения с идеална цел. Министърът ще е този, който ще разрешава използването на служители под прикритие по ред, посочен в секретна инструкция. Въвеждането на агенти под прикритие не е чисто българска инициатива, а едно от изискванията на ЕС за справянето на страната с организираната престъпност.

За да проработи обаче този механизъм, специалистите изтъкват две трудности, с които МВР ще се сблъска. Първото е липсата на опит и полицейски кадри, които да изпълняват тази изключително сложна и тежка функция. Изисква се 100 процента конспиративност и високо ниво на секретност с оглед запазване истинската самоличност на служители, тяхната персонална сигурност и сигурността на близките им. При сегашното състояние на изтичане на информация към подземния свят това е доста трудна задача. Отделно за специалната подготовка на подобни кадри е необходим солиден финансов и технически ресурс, с какъвто министерството не разполага.

Вторият голям проблем е, че само с едно изменение в Закона за МВР системата не може да заработи. А точно това предлага ръководството на вътрешното министерство, което не показва да има ясна визия за целия пакет от законодателни мерки, които са необходими. Освен узаконяването на дейността на агента под прикритие в Закона на МВР задължително следва да бъдат променени редица други закони, сред които Законът за специалните разузнавателни средства, Законът за защита на свидетелите, НПК. Ако това не бъде направено, истинската самоличност на тези служители не може да бъде съхранена. В момента в обсъждания в Народното събрание проект за изменение на НПК е допусната функцията на служителя под прикритие, но със силно ограничени възможности. Юристите в парламента са резервирани към практическата роля, която ще играе един такъв агент, и вероятно ще се търсят допълнителни гаранции, за да се избегнат злоупотреби и създаването на порочна практика.

През последните години специалните служби не показаха, че могат да използват ефективно и другото мощно средство от инструментариума за противодействие на престъпността - използването на специалните разузнавателни средства, които бяха допуснати като доказателства пред съда. Статистиката сочи, че само един процент от присъдите в България се издават и въз основа на доказателства, събрани с помощта на специалните разузнавателни средства. За сметка на това не са един или два скандалите, в които управляващите се въвличаха заради изкушенията да използват възможностите на МВР за незаконно подслушване на опонентите си.