Кметът на Белград Ненад Богданович е човек, заради когото буквално е съчинен закон. Защото неговите делови и мениджърски качества трябва толкова да са се понравили на народа и политическия елит, че през 2003 г. се приема нов Закон за местното самоуправление, който прави кмета на Белград „градски цар".

До миналата година, когато официално за кметица се водеше политически назначената Радмила Хрустанович, функциите й бяха единствено протоколни и представителни. Тя се занимаваше главно с посрещане и изпращане на гости, развеждане на чуждестранни делегации, посещение на културни събития и откриване на нови детски площадки.

Истинската власт обаче се държеше от изпълнителния орган в градската община, избран от 110-те общинари, и до голяма неговият председател. В случая - Ненад Богданович. Каквото й да е правил той, трябва да е оставил отлични впечатления у съгражданите си, защото след промяната на закона и директни (и доста оспорвани) избори през 2004 г. той зае новият, „авторитарен" пост.

Сега Богданович де факто има гигантската власт да взима всички решения, свързани с конкретни проекти и дейности в столицата, с прехвърлянето на пари от бюджета от едно перо в друго и въобще с харченето им. (Общинарите, разбира се, вземат рамковото решение за бюджета, но той после го разпределя и ако иска, преразпределя при нужда по пера. Вместо предишния изпълнителен орган сега има съвет с консултативни функции).

Вероятно като невиждан за Балканите жест на коректност и приемственост, Богданович запази Радмила Хрустанович като свой зам.-кмет и тя продължава да се занимава със същите представителни функции, както и досега. Общината се доминира от 2 партии - Демократическата партия на Сърбия на Воислав Кощуница и Г17 плюс. Доколкото имаше смяна на комунални шефове, то беше по-скоро резултат от партийното договаряне и квотите, по които си разпределиха някои служби.

В 2-милионния Белград (1.576 млн. според преброяването през 2002 г.), в който също като софиянци, са видели достатъчно прояви на корупция и безхаберие, получават нервен тик, като си спомнят градското управление до 2000 г. Тогава например се оказало, че общината (контролирана от Сръбското движение за обнова на Вук Драшкович) е поръчвала контейнери за боклук, които по фактура излизали по 800 евро на кофа! Пак тогава от общо 1105 апартамента в общинския фонд на най-хубавите терени са „оцелели" само 5 - всичко останало е отчуждено, купено, прехвърлено и пр. Въобще общинските пари са изтичали не през пукнатини, а като през пробойните на разцепения „Титаник" във финалния му час.

Пет години по-късно картинката е доста по-различна. Колкото й да е бедна държавата, в Белград кипи строителство и с просто око се виждат новите обекти. Общинският бюджет се попълва от няколко основни източника: комуналните такси, както и приходите от градските комунални служби, плащанията за строителните разрешения и от републиканския бюджет.

Между най-новите „коронки" в старата усмивка на града е току-що завършената след 10-годишни мъки спортна „Арена", в която беше Европейското първенство по баскетбол, новата „детелина" и улици около нея...

Въпреки скептицизма работи дори програмата „1100 апартамента", с която се ангажира общината преди 2 години. От тях 100 са отделени за най-бедните, а останалите се продават чрез конкурс, в който класацията се прави според точките по определени критерии - като има квоти колко са за работещи в здравеопазването, в културата, в образованието, полицията, във важни общински сектори...

Цената, по която се продадоха, е 750-800 евро на квадрат, което е 50-100% по-евтино от пазарната в столицата. Единствената рестрикция бе кандидатите да не заемат никаква ръководна общинска функция, което не направи началниците много щастливи... Досега по тази програма вече са изградени 700-800 апартамента.

Впрочем повечето дейности на общината преминават при една приятна прозрачност. На изключително подреденият сайт на града има пълни подробности - от размера на бюджета и как е разпределен по пера (плюс място за коментари на гражданите) до информация за какви проекти са решавали общинарите същия ден, какво къде се строи и ремонтира и пр... След посещението си в Чигако (с който Белград се побратими) Ненад Богданович реши да „открадне" тяхното ноу-хау и да отвори централизиран „кол-център", в който на един и същ номер съгражданите му ще могат да обявяват всеки проблем - от авария в парното или електричеството, през течовете и разкопаните улици, та до дупките, корупцията и кражбите.

И макар белградчани също се оплакват от обичайните за държавите в преход проблеми - безработицата, бедността, влошаващите се (особено спрямо златното време на Тито) комунални услуги, главният им проблем все пак изглежда разкопаването на улиците. Истината е, че една и съща улица може да се павира и разбие поне 3-4 пъти на сезон в зависимост от това дали работят некоординирано един с друг канализацията, централното отопление, газификацията и пр. Като никога не се знае кой е последен и обикновено разкопките може да си останат незарити месеци наред...

Въпреки това общата оценка е смайващо положителна. „Белградчани са доволни, имат усещането, че нещата потръгнаха от 2000 г. насам. Никога не знаеш какво може да изскочи, но няма усещане за корупция, за масови кражби", казва ми журналистката от в. „Данас" Ивана Вушкович, която години подред покрива „градския" ресор...