"В исторически план българското знаме винаги е развявано "там, където е нужно да се положи решително усилие за победа". Припомних си този цитат от някакъв учебник по история, когато преди известно време видях българското знаме, опънато на една цяла стена от сградата на           Военно-медицинска академия в София. (Това е метафора, биха казали в рекламата на "Фанта Бамбуча". Или по-скоро отблъскващ с буквалността си факт - държавният символ, който покрива пукнатините на българското здравеопазване).   

Стряскащият с размерите си флаг, покрил част от олющената фасада на ВМА, е само най-крещящият пример за пълзящото навлизане на българското знаме във всекидневието.

 

Каква е функцията на националното знаме днес, когато независимост и освобождение са по-скоро философски категории, а голямата кауза да се превърнем от народ в гражданско общество е въпрос на лична борба?

 

Свикнали сме да забелязваме бяло-зелено-червения флаг предимно по празници, чествания на исторически дати, военни паради, посрещане на високопоставени лица от чужбина или провесен от балкона на някой патриотично настроен съсед.

Най-големият български флаг правен някога (6000 квадратни метра, 600 килограма) покри целия терен на националния стадион "Васил Левски" на 07.06.2004 г., точно една седмица преди първата среща на българските футболисти на Европейското първенство в Португалия. Сто метра дълъг и 60 метра широк национален флаг беше изработен във връзка с инициативата на "Загорка"  "8 милиона, 1 флаг" и впоследствие дарен на Националния музей на спорта. Огромен 46-метров трибагреник "облича" и една от стените на ВМА по идея на директора генерал Стоян Тонев. Той обяснява инициативата си "не като дълг, а като показател на отношение и емоция". Генерал Тонев твърди, че чувството за национална принадлежност не зависи от времето: "Не е свързано с нещо показно, а по-скоро наистина с емоционална нагласа."

Напоследък българското знаме може да видите окачено без специален повод в училищни дворове, частни предприятия, къщи в строеж, дори автосервизи и крайпътни кафенета. То се изважда демонстративно при частни събития като сватби, родови събори и т.н. Поставянето му на видно място в дома, офиса или личното пространство става все по-често срещано явление. Означава ли това, че днес, повече от вчера имаме нужда да заявим националната си принадлежност? 

 

Според антрополога Харалан Александров - да.

 

"Ускорените процеси на икономическа и културна глобализация и социално разслоение поставят на голямо изпитание заварената идентичност - все по-трудно е да определиш какво те свързва с останалите хора, които обитават територията на страната, овен формалното гражданство. Като добавим към това широко разпространеното усещане за социална дезинтеграция и разпад поради отсъствие на споделени ценности, обща визия за бъдещето и легитимен елит, който да се нагърби с нейното осъществяване, имаме всички основния да говорим за криза на общността. При този род кризи винаги се мобилизират външните белези на принадлежност и съпричастност, какъвто е националният флаг - спомням си как в месеците след атентатите от септември 2001 градовете на САЩ бяха покрити със знамената на федерацията. Изглежда, травматичните ефекти от българския преход и неговите резултати са съизмерими с тези от терористичните атаки."

 

Или пък вече сме намерили своите собствени причини да се гордеем, че сме българи, вместо да ни се иска да го скрием? Както и да си го обясняваме, все по-честата ни среща с българското знаме е факт.  "Постепенната приватизация на националните символи (доколкото в миналото тяхната употреба беше монополизирана и контролирана от тоталитарната държава) се потвърждава и от разрастващия се бизнес на Павлинка Георгиева (някои я наричат съвременната Райна Княгиня). От повече от 30 години тя шие знамена - преди демократичните промени в кооперация "Българско народно творчество", бригада "Везани знамена", а днес в семейната фирма заедно с дъщеря си Теменужка. От тях чувам точно каквото очаквах - в последно време поръчките на български знамена са се увеличили, особено в сравнение със слабия за бизнеса им период между 1988 и 1995 г.  46-метровия флаг на Военно-медицинска академия е тяхно дело (една от малкото поръчки, при които не е било възможно да се спазят пропорциите 5 към 3), също както знамето ни, издигнато от Дойчин Василев на Хималаите и това на Антарктида.  Най-редовните им клиенти са държавните институции, но все по-често българско знаме си поръчват и частни лица - пенсионери, скътали някой лев специално за това, и млади хора, заминаващи да учат или работят в чужбина. За тях малкото трицветно парче плат е най-сигурният начин да пренесат "на Запад" частица от родината, която често напускат с неудоволствие. Павлинка и Теменужка признават, че най-мило им става, когато видят почти разплаканите очи на по-възрастните клиенти, когато вземат в ръцете си "собственото" знаме. Всеки клиент има лична трактовка за цветовата символика на знамето. За едни бялото е свобода, за други -миролюбие. Зеленото тълкуват като надежда или плодородие, а червеното като символ на кръвта, борбата или любовта. И докато в ателието на Павлинка влизат най-вече родолюбиви българи, знамена от 32-годишния Асен от Пазарджик купуват един друг тип "патриоти" - футболните фенове и крайните националисти. Мачовете са добро време за търговия, както и различните митинги, протести и демонстрации. Именно това обаче са моментите, когато хората се събират, за да употребят гнева, бунта и насъбралата се агресия. И го правят пак чрез знамето, все едно казват "ние сме българи", а вие (политици, цигани, противникови отбори) - не. Подобни гледки обясняват реторичните въпросите на младия историк Петър Стоянович, който смята, че при новата българска демокрация всичко е в повече. И знамената, и пиенето, и мърморенето.

"Повече патриотари, по-малко граждани. Защо провесваш знамето, байно, като не знаеш какъв празник са Съединението или Независимостта? Като не знаеш какво са донесли те на българщината? Защо на мач хълцаш с трибагреник в ръка, а на Разпети петък дъвчеш дюнер и - странно, и в двата случая си подпийнал? Тъжни въпроси за знаменосци. Няма нищо по-неопасно от демонстрирания национализъм, стига да не е осъзнат." И докато новозакупените знамена се веят, можем поне да се замислим (така или иначе, сигурно никога повече няма да ни се наложи да умираме под тях) какво точно демонстрираме и с какво реално се борим за него.

 

-------------------------

Малко вексилология* @ БГ

 

Първите запазени български знамена са от средата на 19-и век. Основните символи, които преобладават, са образите на светии заедно с православния кръст, поставени върху зелен или червен плат. Пак по това време се появява и изображението на българския лъв, първоначално върху трицветието - бяло, зелено, червено. Този ред на разположение на цветовете е свързан с името и дейността на Георги Раковски, създал през 1862 Първата българска легия в Белград от българи със своя униформа и знаме. Раковски прави знамето подобно на сръбското, като изважда от него синия цвят и го заменя с традиционния за българските бойци зелен. Тази подредба на цветовете се доказва и от запазената униформа на боеца от легията Бранислав Велешки. Легията е първата българска военна част със знаме, униформи и българи за команден състав и трицветието на нейното знаме се приема за начало на българското народно, а по-късно и държавно знаме.

Много преди Учредителното събрание от 1879 да приеме първото ни държавно знаме, именно този трицветен флаг навлиза в съзнанието на българите като народно знаме.

След възстановяването на българската държавност през 1878 г. в България съществуват три вида знамена - княжески, царски и републикански.

След Освобождението българско знаме никога не е било пленявано в бой или по друг начин. Твърди се, че при битки флагът ни е бил носен на дървен прът, закован с габърчета, така че, ако знаменосецът бъде ранен, войниците да могат бързо да откачат парчето плат от кола, да го скрият под дрехите си и да побегнат с него.

-------------------

*Вексилология - историческа дисциплина, която се занимава със символиката, историята и развитието на знамената