Сред най-предпочитаните западни университети са малките, защото там връзката между студентите и преподавателите е постоянна и младежите могат по всяко време да се консултират с ръководителя на курса. Непрекъснато се редуват лекции и практически обучения и почти всяка седмица се провежда изпит под една или друга форма.

"Имам преподаватели, които четат лекции в моя факултет в понеделник и вторник. След това, като тръгнат в сряда, се връщат чак в неделя през нощта. През това време минават през Пловдив, Велико Търново, Варна и навсякъде обучават студенти. Четат едни и същи програми, нямат време да изпитват, а какво остава да разработват нови курсове." Такава пък е ситуацията в българските университети. Този пример посочи деканът на един от факултетите на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (СУ) в неофициален разговор. Официално никой не иска да говори за това, че преподавателите обучават студентите в два-три университета, често пропускат да си вземат часовете, нямат време за изпитване, съдържанието на учебната им програма е остаряло и т.н. Вместо да се правят опити да се спре полетът на "летящите професори", академичните среди приемат проблема безропотно.

Не е тайна, че 80-90 на сто от университетските преподаватели работят на две места. Това лесно може да се види от актуалните данни на Националния статистически институт, където има голямо разминаване между броя на преподавателите, които всеки университет декларира, и броя на лекторите, които са на постоянен трудов договор. НСИ отчита, че трудовите договори през 2005 г. са малко над 13 300, докато преподаващите са над 22 600.

Един преподавател чете лекции поне в две училища.

Работата на две места не е забранена и на практика преподавателите не нарушават законите. Те сключват граждански договори с всеки университет и трябва да положат определен хорариум. Това е позволено от Кодекса на труда и преподавателите дори не са задължени да искат разрешение от работодателя си за работа на друго място, коментира деканът на Факултета по журналистика и масови комуникации (ФЖМК) доц. Тотка Монова.

Основната причина да се работи на няколко места е ниското заплащане на труда. Други го правят "за спорта" и смятат, че това им създава добър имидж. Темата многократно е обсъждана на заседанията на академичния съвет на СУ, разкриха представители на ръководството. На преподавателите може да им се забрани работата на две места само ако им се увеличат заплатите, каза и деканът на Факултета по математика проф. Борислав Боянов.

За да могат да съвместят работата си на две места, лекторите четат целия си семестриален курс за една-две седмици всеки ден от сутрин до вечер. На много места обучението е просто "претупване". Резултатът е, че качеството на висшето образование непрекъснато пада.

Тази система е създала нови практики, които са изкривени или непознати в другите европейски страни. Така например изпитването често става по интернет, без да има нужната база - техническа или нормативна. Вместо да полагат изпити, студентите пишат курсови работи, които невинаги имат възможността да предадат лично. Във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ например от няколко години съществува практиката работите да се събират при портиерите, които подреждат папките под бележка с името на преподавателя и след това им предават целия куп.

"Летящите професори" не са ново явление за страната, но напоследък този синдром все повече се задълбочава.

Основните проблеми са два: от една страна, неприемливо големият брой на самостоятелните звена във висшето образование (над сто специализирани висши училища, университети, колежи и филиали). Другият проблем е прекалено бавната процедура за хабилитиране и ниското заплащане на труда. Младите хора нямат стимула да се развиват в академичната сфера, защото издигането в йерархията ще им отнеме прекалено много време, а заплатите на университетските преподаватели не отговарят на усилията, които полагат. Тази е и причината в момента средната възраст на преподавателския състав да е много над средната в другите държави.

"По-голямата част от новопоявилите се през последните години училища са учредени от представители на академичната общност. Те са станали такива в някоя катедра в държавните университети. Излизайки от нея, хабилитираните преподаватели отиват в частното училище и водят със себе си и асистентите си. Така в крайна сметка едни и същи хора преподават на различни места." Това обясни преподавател, който обучава студентите едновременно в Университета за национално и световно стопанство (УНСС) и във Висшето училище по застраховане и финанси. Според него няма нищо нередно в миграцията на преподавателите: "Истинският проблем не е в това кой преподава, а в това какво и как преподава."

С промените в Закона за висшето образование от миналата година се направи опит да се ограничи постоянното пътуване от университет в университет. С нововъведенията висшите училища трябва да преминат през ситото на Националната агенция за оценяване и акредитация. За да са легитимни, едно от условията е във всеки факултет да има не по-малко от 40 преподаватели на постоянен трудов договор, а хабилитираните лица (доценти и професори) трябва да четат не по-малко от 70 на сто от лекционните курсове. Има обаче случаи, когато някои университети и колежи назначиха фиктивно преподавателите си, докато минат комисиите за проверка, и след това ги освободиха, обясниха от агенцията. Това свидетелства, че въпреки усилията

новата акредитационна система не работи.

Ако се спази принципът преподавателите да работят само в едно училище, тогава автоматично между 10 и 15 учебни заведения ще трябва да се закрият, защото няма да имат ресурса да обучават, коментира доц. Тотка Монова. Подобно мнение изразяват и дори представители на Агенцията по акредитация. Отдавна се знае, че големите университети в столицата осигуряват преподавателите на по-малките и най-вече на частните, обясни и доц. Димитър Денков от Философския факултет на СУ.

Обучаваме около 1200 студенти и имаме 27 преподаватели на щат, похвали се ректорът на колежа в Стара Загора "Телематика" Христо Сантулов. В момента колежът обучава в десет специалности, а хоноруваните преподаватели са от Техническия университет в София, от висшите учебни заведения от Пловдив, Свищов, Русе, Благоевград, Русе и др. Ние сме сред колежите, които почти сме изпълнили изискванията за персонал, посочи ректорът.

В някои колежи обаче броят на преподавателите на щат е около 10. Най-голям недостиг на преподаватели има при хуманитарните, правните и юридическите науки. Непрестанното пътуване на специалистите по право доведе до размножаването на юридическите факултети и до резкия спад в качеството на обучението. При икономическите науки също има недостиг на преподаватели и едни и същи лица четат лекции в няколко университета едновременно в София и в провинцията. По-големият проблем е, че те предават една и съща остаряла материя, която не е актуална от повече от десет години, особено в наука като икономиката, която непрекъснато се осъвременява.

Много от младите таланти - асистенти и докторанти, заминават за чужбина, където могат да се реализират добре, посочи и деканът на Математическия факултет в СУ проф. Борислав Боянов. Във факултета дори има случаи студенти от четвърти курс да обучават първокурсниците.

Освен че пада качеството, в някои случаи има и конфликт на интереси. Знам, че мои колеги създадоха катедрите по журналистика и комуникация в редица други университети и въпросът е най-вече морален, обясни деканът на ФЖМК доц. Монова. Така например от две години в УНСС има специалност "Журналистика", в която преподават половината от най-известните имена на журналистическия факултет на СУ. Голяма част от тях също са и в Нов български университет. Има дори и преподаватели, които са едновременно в изборните комисии в СУ и УНСС.

-------------------

Законът за висшето образование изисква да има единен регистър на университетските преподаватели, но неговото създаване се бави. Другият възможен изход е университетите сами да забранят работата в други училища. Това обаче ще е в нарушение на Кодекса на труда, а и лекторите веднага ще предпочетат частните ВУЗ заради по-високите заплати.

В същото време не достигат и преподавателите, а университетите непрекъснато се множат. Вместо да затягат обръча, депутатите съвсем наскоро гласуваха още една промяна в Закона за висшето образование, която позволява факултетите да разкриват нови специалности от различни области на науката. Така например в правния факултет на някой университет може да се открие специалност "Компютърни науки", ако вузът вече е получил акредитация за това. Това на практика ще доведе до сливането на някои факултети, които не могат да си набавят необходимия минимум от преподаватели. Така същият правен факултет ще докаже, че има достатъчно преподаватели, независимо че те нямат нищо общо с правото.