Вещи в занаята
Легло с балдахин, виенски бюфет, скрин от стар кестен, порцеланови фигурки от двора на Краля Слънце или сребърен сервиз за риба - вещи, с които днес се демонстрира не само високо обществено положение, но и аристократичен вкус. "Колкото по-стари, толкова по ценни" - максима, дала началото на търговията с антики преди стотици години. Вековните традиции на редица европейски фамилии в този бизнес са проникнали в България чак през 20-те години на XX век, когато тук се правят първите стъпки в търговията с антични предмети. С разгръщането на частната инициатива се появяват и първите колекционери, професионални търговци и антиквариати. Макар и не особено развит, днес антикварният бизнес у нас е приоритет на хора на изкуството, историци и ценители. Те събират, купуват и продават различни предмети, повечето внесени от търговци и частни лица в края на XVIII и началото на XIX век по Дунав. По-малка част са произведени в България - това са предимно битови предмети, тъкани и вещи - наследство на влиятелни фамилии (печати, семейни албуми, книги и т.н.), които заживяват нов живот. Специализирани сайтове като http://www.sofiaantiques.com вече позволяват търговията да се извършва в интернет. Всяка първа събота от месеца филателното дружество във Велико Търново организира в града най-голямата антикварна борса в страната.
Както навсякъде и при антикварите съществува разделение на специалисти, любители, изследователи и откровени търгаши, лишени от тематична грамотност, по-висша отговорност или патриотичен импулс. Художникът антиквар Александър Алексиев спада към все по-оредяващата група на ценителите с усет и интерес към старинните вещи, изследователи на българската история. Любопитството му към документалните свидетелства от епохата на Възраждането засилват антикварната му страст и през 1995 г. той отваря първия си антикварен магазин. Казва, че това е най-трудният занаят, защото е неизчерпаем и за него никога не можеш да кажеш, че знаеш достатъчно. Той е далеч от тази мисъл дори и след трийсет години, прекарани в издирване, купуване и проучване на различни исторически свидетелства. Новини за състоянието на пазара научава от каталози на аукционни къщи в чужбина. Разказва ми, че в този бизнес има неписани правила, като това, че когато някой антиквар отвори магазин, първата покупка не подлежи на пазарлък. Истинският антиквариат трябва да е разхвърлян, казва, за да се чувства клиентът като откривател на даден предмет. Описва различните типове клиенти с антропологична наблюдателност. Изброява седем различни типа. Първите са “лицензираните експерти” - прекупвачи, за който това е по-скоро бизнес. Малка е групата на “чиста проба колекционери”, а още по-малобройна - на познавачите на различните стилове, епохи и автори. “Култивираните колекционери” често имат тайни или явни съветници.
Има, разбира се, чужденци и дипломати, които понякога дразнят антикварите, защото купуват антики все едно пазаруват в супермаркета. Клиентите, които купуват за подаръци - сватби, нов дом и т.н., и семействата, които пращат на роднини в чужбина, купуват предимно икони, носии и сервизи.
Александър Алексиев е истински отдаден на професията си и затова не обича да говори за моди и цени, никога не продава вещи с “историческа мисия” - предпочита да ги изследва, описва “за да извадим от забравата онези наши възрожденски дейци, които са изградили държавността ни”, и накрая дарява на музеи из страната. През 1990 купува неизвестна дотогава снимка на Васил Левски и Георги Странски и започва сериозни занимания по темата “Левски”, с които доказва, че Апостола е роден през 1846, а не, както се е считало дотогава, през 1837 г. През 1998 г. успява да купи бойния нож на Стефан Караджа, който по-късно дарява на Национално-историческия музей. “С вещи като тези не се търгува - те са паметта на нацията”, казва Алексиев.
Много далеч от подобно съзнание са редица негови колеги, колекционери и търговци. Макар че според НПК търговията с археологически находки и движими паметници на културата е престъпление, такъв пазар съществува и той е далеч по-доходоносен от законния антикварен бизнес, който се регулира от Търговския закон. Все още има сериозни проблеми и при удостоверяването на собственост на дадена антика, затова антикварите са длъжни са записват данните на лицата, от които купуват предмети. Това обяснява Константин Димитров от направление "Криминална полиция", звено "Престъпления, свързани с културни ценности" към ДНСП. От 2003 до октомври тази година в страната са извършени 673 кражби на културно-исторически ценности. Кражбите са от частни домове, музеи, манастири, антиквариати. Има ли антикварна мафия у нас? Според Константин Димитров не. Има обаче групички, които са специализирани в кражби на антики, предимно от домове на колекционери и църкви. Вече има и засечени поръчкови кражби. През юли тази година е разбита група, която работи по поръчка на колекционер, и при обиск на апартамент в София са намерени десетки икони и картини, за част от които все още не може да се установи откъде са откраднати. Проблема в такива случай, обяснява Димитров, е, че все още няма работещ единен регистър на произведенията на изкуството.
В началото на 2005 Министерството на културата изготвя и обнародва наредба за оценка и регистрация на движими паметници на културата, собственост на физически и юридически лица. За съжаление все още много малка част от колекционерите са регистрирали собствеността си. Това естествено се дължи на факта, че част от тези произведения са придобити по незаконен начин. Опити за незаконно изнасяне на антики зад граница се правят почти ежедневно по всякакъв начини - с международни влакове, леки автомобили, самолети. За Италия и Гърция (държави, в които търговията с антики е изцяло забранена) се изнасят най-вече християнски икони. Старинните ценности пътуват за Австрия, Германия, САЩ и Канада, а художествените се приготвят за магазини и аукциони в Англия и цяла Европа.
Константин Димитров е убеден, че това е доходоносен бизнес и за легалните, и за нелегалните търговци, въпреки че официален пазар няма и затова вещите се оценяват предимно на базата на информация от западните аукциони.
За този проблем говори и антикварят Кирил Киряков, основател на сдружение “Млади антиквари”. Той издава първия и единствен по рода си “Антикварен годишник”. Целта му е да характеризира и систематизира пазара на антики в България, за да разчупи и увеличи кръга от клиенти на антикварните магазини.
(Преди време друг експерт в областта - собственикът на арт къща “Виктория”, нарече колекционерството у нас потайна дейност: “Ние правим гаражна търговия на антики и произведения на изкуството. Колекционерите предпочитат скрито да купуват и продават - психология, останала от времето, когато тази търговия беше забранена. Обичат да им се казва, че стоката е запазена специално за тях, да им се показва в багажника на колата, увита във вестник. Много от тях не стъпват в галерии и антикварни магазини.”)
“Засега у нас антики се продават и купуват по стария, изпитан начин - с пазарлък. На това до голяма степен се дължи и недоверието, което клиентите изпитват към този бизнес. Когато прекрачат прага на антиквариата, повечето се страхуват, че ще бъдат излъгани я за цената, я за стойността на даден предмет”, казва Кирил Киряков. Най-добрият начин да се стигне до реалната цена на даден предмет са търговете - в момента на самото наддаване търсенето определя стойността на вещта, както е навсякъде по света. У нас обаче хората все още предпочитат да отидат на спокойствие направо в магазина и без конкуренция да направят покупка. Киряков е организирал над 40 търга - дейност, за която, казва, трябват сериозни инвестиции и опит. Липсата на интерес от страна на клиентите я превръща в непечелившо занимание. Участието в “Антикварен годишник” е безплатно, всеки магазин има право да изпрати до 20 снимки на свои предмети с цени и описание.
Каталогът е подреден по раздели за различните вещи - картини, керамика, стъкло, часовници и т.н. Вътре е поместен речник и указател (на български и английски) с адресите и телефоните на антикварните магазини. След първото издание на каталога десетки хора се обаждат да питат за един или друг предмет, който са видели вътре. Най-търсени са вещите с художествена стойност.