В първия вход на блок 465, квартал "Младост" 4, живее цяла България: художник, лекар, строител, безработни, пенсионери, студенти, бебе - рекламно лице на верига магазини, предприемач, музикант, ученици, хора с възможности, хора на ръба, разбити семейства, нормални семейства, семейства с деца в чужбина. Граждани, които държат дистанционното в найлон, и други, които не са сигурни какво точно е "дистанционно". Фенове на телевизия СКАТ и подсказващи в "Стани богат". По-голямата част от тях нямат нито една причина да идват в центъра на София, по работа пътуват най-много до "Плиска".

Пред входа, в който живее цяла България, има параклис, барбекю, черешово топче и запалянковско количество бяло-зелено-червени знамена. Декорът е роден изключително от вдъхновението и мускулната сила на обитателите на вход 1, блок 465.

 

Параграф 465

 

Събота, късен следобед. Реещото се в пространството зад "Технополис" око бързо zoom-ва блока с изрисувана на гърба карта на България. В основата си той е украсен като копривщенска къща, а от страничната му стена Ботев и Левски гледат към спирката на автобуса и "етнографския музей". Там са подредени черешово топче, кладенец, точилка за ножове... Отстрани, до BBQ-то се белее саморъчно направеният параклис "Св. Георги Победоносец", до който води малък декоративен мост. За да затвори гледката, в близкия край на пипнатата градинка се е възправила каменната "Танцьорка" на Владимир Димитров-Майстора, която с ръце на кръста чака да й докарат нейния "Гъдулар".

На пейките седят комшии, дечурлига играят тенис на маса пред картата на България, с текста на "Аз съм българче", сместен върху нея.

Златка Иванова е касиер на параклиса и живее на третия етаж. Понеже е от Видинския край и за всеки празник прави мамалигарски качамак, викат й Златка Качамакова. Тя е една от трите жени на вход 465, станали причина за създаването на параклиса:

Една сутрин преди около година и половина, трите приятелки отишли да купуват цветя от борсата в Горубляне. Видели местния параклис и идеята да имат подръка място, където да запалят свещ и да се помолят толкова им харесала, че започнали да  навиват мъжете си да направят общ параклис на двора. Андон Андонов, съпругът на една от тях, дългогодишен строител, отсякъл "започваме!" и още на следващия ден (20 май 2004 г.) сутринта излязъл на двора с верен помощник и се захванали за работа. Ентусиазмът му не учудил никого, защото преди това той лично бил измайсторил барбекюто и патриотичните екстри в градинката.

 

Майсторът и бизнесменът

 

Правенето на параклиса отнело близо два месеца. Всички съседи помагали -  с малки суми, труд или окуражителни реплики. Междувременно се появил истински спонсор - г-н Борислав Джонов от последния вход.  Бизнесменът започнал да дава пари и материали, като приносът му се оценява на "повече от 1500 лева". За освещаването на параклиса дошли шестима свещеници, а Мими Иванова и  Развигор Попов пели цели два часа за своите съкварталци. После дали думата на "чичо Тони, който сътвори тази красота". Чичо Тони (майсторът Андон Андонов) разплакал присъстващите с емоционално слово. "Поведох хорото, после дадох микрофона на спонсора Джонов. Той се вбеси как така аз ще говоря преди него и ще водя хорото и ми ги наприказва едни... Настроението ми се помрачи и така е вече 17 месеца." Чичо Тони страда от влошените отношения, заради които е принуден да страни от параклиса и останалите си произведения.

Майсторът е убеден, че бизнесменът иска да си присвои или поне да яхне чуждите идеи, като извади пари и си "купи" участие в светлите начинания. Предприемачът на свой ред е огорчен, че жестовете му са неоценени или поне той си представя признателността по по-друг начин - Андонов е любимец на бабите, внучетата и медиите и май всичко, което се иска от него, за да има мир, е да казва "ние" вместо "аз". Той обаче махва със загрубяла от хамалски труд ръка и съобщава: "Аз съм човек на принципите, общественик и професионалист. Предпочитам да правя всичко сам, защото, намесят ли се парите, сърцето отстъпва, мисията се опорочава."

 

Тони СВ

 

Чичо Тони е работил дълги години в Строителни войски. Преди това е бил учител. Любимата му дума е "професионално" - Златка от трети етаж прави качамак професионално, той самият развява знамето професионално, журналистите са професионални, когато отразяват нещата едно към едно.

Синът му е професионален диджей в един испански цирк. "Целта ми е да отстоявам българщината, да направя така, че децата да остават в България. За това трябва да бъдеш смел, идеалист и кристално чист."

Разказите на Андон-Тони започват много показателно: "Когато пътувахме за 50 години бригадирско движение до Димитровград", "Когато правихме протестен митинг за Ирак", "Когато се бях качил на паметника на Съветската армия", "Когато ходихме на бдение пред либийското посолство", "Когато празнувахме на Вълча поляна." В гардероба му има повече трикольори и партийни знамена, отколкото дрехи. Вестникарските изрезки и снимките, с чиято помощ разказва за себе си, са точно два куфара. Той е по собствените му думи - "червена бабичка". Явява се нещо като талисман на социалистите, ако се съди по снимките му с партийното ръководство - от Жан Виденов и Клара Маринова до настоящия премиер. Сега е уморен и жестоко обиден - БСП се е отдалечила от себе си, депутатите й, "някога в скромни дрехи, днес носят по една гарсониера на гърба си; а всяка втора дума на Станишев е "бизнес" или "Европейски съюз".

"В мен остана идеала, в тях отиде капитала. Симпатизант съм на БСП до гроб, но казвам "не" на коалициите. В "Атака" ще бъда аз! Когато отидох на последния им заключителен митинг, 98% бяха наши хора, симпатизанти на БСП. Още преди време свалих червеното знаме от покрива и от тръбата направих люлка на децата."

Не, не е лумпен. Луд е - по онзи прелестен начин, който в освободен от политика контекст би го направил или княз Мишкин, или възрастен, който вярва в Дядо Мраз.

 

Патриотични игри

 

"А, ето я Норето, борави си с джиесема! Норе-е, Норе-е-е" - Андон Андонов тропа по остъклението на балкона си, за да привлече вниманието на момиче, което седи на пейка в градинката. Това е 14-годишната Нора, чиято баба като добър мениджър успяла да я уреди да нарисува голямата карта на България на гърба на блок 465. Нора учи във френската гимназия в "Люлин", където никой не знае за отговорното й авторство. "Казаха ми, че трябва да нарисувам картата в цветовете на българското знаме, да има отворена книга, стихотворението на Вазов "Аз съм българче" и неговия образ на другата страна. Отне ми около месец и нещо." Нора изглежда доволна от резултата, както й връстниците й, с които се събират под картата, за да говорят "за спорт, музика, телевизионни предавания и сериали". Нейният любим сериал е "Моя сладка Валентина". Знае ли какво е параклис: "Разбира се, аз съм християнка, определено вярвам - параклис е нещо като малка черква." Мечтае да успее в живота, което превежда като "да имам добра работа, семейство и всичко да е наред."

"Пишете, че това е най-хубавата градинка в България", обажда се жена на средна възраст, седнала за медитация точно срещу параклиса.  "Тук идват от цялата страна, дори от "Люлин", носят ни цветя, черпят опит. Цял пенсионерски клуб от "Орландовци" ни посети, прекараха тук деня, ще дойдат пак на някой празник. Идваха от училище за деца -инвалиди - ако реши църковното настоятелство, ще отпуснем 100 лева за Нова година. Ние се събираме за 1 март, 8 март, 1 май, 9 септември, всички национални празници. Правим курбани, правим барбекю. Никой не краде. Но! Пишете най-важното: че отсреща в дерето започва много голямо циганско гето. Направиха бунгала, общината не се интересува, ще стане страшно!"

 

Absolut общество

 

Вход 1 на блок 465 в "Младост" 4 има много работа. Плевят, копаят, садят цветя, садят дръвчета, слагат зеле, асфалтират алеи, монтират кошчета за боклук, прибират от сметището захвърлени скулптури, измислят нови топоними ("Мостът на въздишките", Сепаре "Море от любов" представлява маса с два стола под един балкон), пишат писма до общината, помагат си, борят се заедно за тротоар и светофар до училището, искат сладкарница и поне още един ресторант в квартала и от време на време правят барбекю или протести, особено ако нещо застраши редовността на градския транспорт по техните земи.

Промяната тече по формулата на чичо Тони: "Мога, знам и не ме мързи. Единственото, което не мога да направя, е да облагородя хората около мен. Действам със съмишленици."