И в края на тази година традицията беше спазена - няколко болници бяха посочени за истинските грешници в здравеопазването. След като през лятото здравната каса заяви, че лечебните заведения източват неправомерно милиони левове, миналата седмица ресорното министерство конкретизира, че става дума за 120 млн. лв. и за деветте най-големи болници. Парите отивали за ненужни ремонти и за презапасяване със скъпи лекарства. След тези констатации правителството обмисля да не плаща дълговете от близо 200 млн. лв. и да смени директорите на деветте големи, които са натрупали по-голямата част от тях.

Всички знаят, че лечебните заведения правят нарушения и прибират неправомерно средства - както публични, така и "кеш", от пациентите, но и че не те определят правилата на здравната система. Всяка година 300-те държавни и общински болници генерират все по-големи дългове. Една от причините е

сбърканото финансиране

Болниците имат право да получават пари от здравната каса и министерството (от общините, ако са тяхна собственост), от дарения или от пациенти без редовни вноски. Повечето дарения обаче не се обявяват никъде. В "Св. Екатерина", където направиха опит да извадят тези плащания "на светло", даренията за 2004 година са едва 100 хил. лв. от всички 43.1 млн. лв. приходи. Средствата са главно от касата и министерството, но те покриват към 50-60% от разходите за пациентите. Така колкото повече работи една болница, толкова повече дългове трупа. А и колкото по-тежки и по-сложни медицински случаи решава, толкова по-зле за нея. Например в Националната кардиологична болница (НКБ) лечението на 5594 от 9686 пациенти е било скъпо. Директорът доц. Владимир Пилософ дава пример: За рехабилитация след остър миокард здравната каса дава 280 лв. за 10 дни, а разходът на болницата е почти два пъти по-голям. Най-ниската стойност на една сърдечна клапа е 3600 лв., а касата дава 3 хил. лв., така за 9 месеца се натрупват 1 млн. лв. загуба от имплантанти.

Някои високоспециализирани дейности изобщо не са предвидени в методиката за плащане на здравното министерство, коментира Андрей Марков, икономически директор на "Св. Екатерина". Те остават за сметка на болницата или на пациента, ако той може да си го позволи.

Отделно здравното министерство закъснява с някои плащания, допълва той. За 2004 г. "Св. Екатерина" не е получила 1.5 млн. лв. от изработеното, а с натрупванията от предни години тя има да взема 21 млн. лв. Всичко това води до дълг на "Св. Екатерина" в края на 2004 г. от 16 млн. лв., а на НКБ - от 6 млн. лв.

Според здравното министерство и дистрибуторите обаче една част от задълженията на болниците са заради неправомерни разходи - ненужни капиталови разходи и презапасяване със скъпи лекарства. Директори обаче отговарят: Досега не е имало отчет, който да не е одобрен, или да са ни дадени инструкции да спрем някаква дейност. Щом това е така, значи министерството приема работата ни.

Същевременно според дистрибутори всяка болница харчи много пари за апаратура, която плаща в брой. Обяснението им за явлението е - комисиони. "Вярно е, че се купува безразборно техника, и то от болници, които изобщо не могат да я ползват", потвърди Марков. Този процес не се контролира от никого.

Поне половината от разходите на една болница са за медикаменти и консумативи.

Това са и перата, по които се натрупват две трети от задълженията. Най-големите са към "Търговска лига" - 32 млн. лв. по данни на директора й Тони Веков и към "Хигия", които държат и най-големи дялове от снабдяването на болниците. Повечето от непокритите плащания са от миналата година, но има и от 2003 г. Миналогодишната заповед на министерството, гласяща, че максималният срок за издължаване е 90 дни, не се спазва, но

ведомството не предприема нищо.

Практиката се е сложила така, че на търговете болниците купуват лекарствата на по-високи цени, защото те се предлагат с отложено плащане. Качеството на медикамента влияе най-малко на избора. Въпреки че заложи противоположни критерии,

министерството си затваря очите

На търговете се явяват и фирми с драстично ниски цени и без оторизация от производителите. Когато спечелят (въпреки че трябва да се дисквалифицират), производителите са принудени да им дадат медикаментите на ниските цени, ако искат да продават продуктите си в болницата. Този способ замени хватката, прилагана от търговци на едро като фалиралата "Магинед", които подбиваха цените, като не плащаха ДДС.

Сега, след трусове при търговците, фармацевтичните компании вече не им дават стоката на отложено плащане. Според някои дистрибутори това ще доведе до ново пренареждане - на болничния пазар ще останат по-малко и още по-големи компании. "Фьоникс" вече стъпи на него. За този голям дистрибутор не е никакъв проблем да чака парите си с години, възможност да издържи има и "Актавис", коментираха от бранша. Това окрупняване обаче влече след себе си опасност от монополизиране на пазара.

Ако попитате

къде потъват парите

на болниците, ще ви отговорят - в медицинските консумативи. Не става дума за марлите и конците, а за всички видове стентове, клапи, стави и т.н. Въпреки че заявките за тях са ограничени, цените им са много по-високи и в някои болници това са основните разходи. За цените на тези изделия у нас няма регулация, докато за медикаментите здравният министър регистрира пределни цени, а дистрибутори и аптекари имат право да слагат надценки, но не повече от 28%. За консумативите важат само правилата на търга. Само че почти всички такива изделия се представляват само от един дистрибутор и всъщност той определя цената. Затова у нас те са много по-високи, отколкото в други страни, казаха от болниците. Надценките варират със стотици левове, а повечето от производителите не желаят да оторизират друг дистрибутор. Случвало се е при появата на конкурент с по-ниски цени да се развалят търгове. За повод могат да послужат неясноти в тръжната документация. Въпреки че здравното министерство знае за тези проблеми, досега то не е предприело нищо.

Цените могат да се смъкнат, ако министерството задължи производителите да оторизират поне два-три дистрибутора, коментират в болниците. "Медикаментите пък може да поевтинеят, ако започнат да се опаковат в болнични разфасовки в България", предлага Марков. Според дистрибуторите обаче държавата няма сметка от понижаването на цените, защото ще загуби търпението на фирмите при отложеното плащане. Сега някои дистрибутори заявяват, че ще спрат доставките на медикаменти и догодина ще искат отложено плащане от производителите. "Засега няма да спираме доставките и няма да променяме политиката", изразява другото мнение Пламен Павлов от "Хигия".

Освен увереността, че все някога ще си дочакат парите, дистрибуторите не развалят договорите си и по още една причина - драконовите условия в тях. На практика тези документи пазят единствено и само интереса на държавата. Оказва се, че тя не носи отговорност за закъснелите плащания, за сметка на това

търговците са виновни по презумпция

Те търпят санкции, ако закъснеят с доставката, нямат право на лихви, а ако развалят договора, автоматично губят банкова гаранция в размер на 2-5% от стойността му, както и всякаква надежда да получат дълговете си.

Според здравното министерство болниците правят и завишени поръчки с лекарства. Директорите казват, че това не е вярно. Имаме лекарства за няколко милиона на склад, те обаче са нужни, за да функционира болницата, обясняват медиците. В някои медикаментите за пациент на ден достигат 660 лв. Никой не може да каже какви са разходите на болниците, здравната каса и министерството не ги засичат, коментираха дистрибутори.

Загубите от скъпите лекарства и консумативи обаче едва ли може да се сравняват със загубите от

големия брой болници

От приблизително тристата лечебни заведения в страната трябва да останат около 50-60, твърдят специалистите. Въпреки че всеки знае това, никой не иска да направи реформата. Никой не иска да увеличи и здравната вноска, нито да позволи на частните здравни фондове да участват адекватно във финансирането на системата. Всяко увеличение на средствата обаче ще е безсмислено без реформа. За да продължава безпътицата в здравеопазването толкова дълго, явно тя носи полза на всички участници в нея - политици, фирми и лекари.

"Има един единствен начин да се прекрати това положение и той е министерството да излезе и да каже за какви средства и какво здравеопазване може да си позволи, да заяви спирате това и това, а не да прехвърля отговорността на нас", смята проф. Александър Чирков, който ръководи "Света Екатерина".

През 2006 г. съществуването на болниците ще бъде още по-критично, ако се приеме сегашният бюджет на здравната каса, в който за тях са отделени 618 млн. лв. Догодина касата ще поеме почти изцяло техните разходи, а здравното министерство ще спонсорира много малко дейности. На практика лечебните заведения ще разполагат с 300 млн. лв. по-малко, тъй като те ще изразходват през тази година над 900 млн. лв.