Пиеро Селваджо нарича това "усещане за Лас Вегас". В нощта на откриването на "Валентино" - поредния от веригата му ресторанти в Санта Моника, Калифорния, идва икономът на един богаташ с поръчка да купи малко вино за вечерята. След 20 минути Селваджо му е продал отбрано бургундско и бордо за... 4 хиляди долара.

"За по-малко от половин час преживях това, което преди дори не съм си фантазирал", споделя Селваджо, един от водещите ресторантьори в района на Лос Анджелос. А това е само началото, разказва в."Лос Анджелос таймс". Апетитът за луксозен живот в стил "Вегас" се е изострил през последните години до такава степен, че стъписва ветераните на ресторантьорството и помита добрите стари разбирания за това що е приятно прекарване. В Лос Анджелос това се усеща най-силно.

Може да го наречете "ефектът Вегас" - един ненаситен глад за лукс, който разду до безумие цените за говеждо "Кобе" (японски деликатес по 600 долара килограма) и декоративни палми, омете рафтовете за ексклузивни вина, привлече с бляскави бутици в пустинята на Невада богатите азиатци, които иначе се разхождаха по лосанджелиския "Родео драйв", и дори отмъкна от Ел Ей турнета на спектакли от Бродуей като "Авеню Кю" и "Спамалот". Заради този ефект и големи таланти, и хиляди обикновени работници изоставят Южна Калифорния и потеглят към Вегас. Столицата на хазарта засмуква и всякакви стоки от Южна Калифорния - от продукцията на фермерите от Санта Моника до тоалетна хартия и дървесина.

"Когато си във Вегас, те обзема усещането, че безгрижно можеш да пръскаш пари и че това всъщност е част от удоволствието. Изобилието и качеството на лукса там са много, много по-големи от тези в Лос Анджелос. Ел Ей не може и да си мисли да се конкурира с него", обяснява Селваджо.

Разбира се, Вегас отдавна е център на суперлативите. От години насам той е

най-бързо разрастващият се град в САЩ

Тук се регистрира най-големият ръст на заетостта - 7.4% през 2005г. с открити над 62 хиляди нови работни места. Няма друг град в света с толкова много хотелски стаи -133 хиляди. Никъде в Америка няма да намерите толкова конгресни и търговски изложения. Всички се изпотрепват да се доберат до него - модни дизайнери, ресторантьори, хотелиери, елитни готвачи и бродуейски продуценти. Защото, както казва Аманда Дем - импресарио на нощни заведения от Ел Ей: "Ако те познават във Вегас, значи се прочут навсякъде." Същото смята и Лий Мейн, партньор в "Иновейтив дайнинг груп", собственик на елитни ресторанти в двата града: "Ако Лос Анджелос донякъде влияе на пазара във Вегас, Вегас влияе на ресторантите в цялата страна."

Същото важи и за луксозните стоки. Столицата на хазарта е приютила в момента толкова много бутици, че пазарът за луксозни стоки в Ел Ей вече изглежда като второстепенна ниша. Когато Оскар де ла Рента например реши "да тръгне на Запад", той откри третия си в света магазин във Вегас, а не на калифорнийския бряг. Бутиците на "Маноло Бланик" и "Диор Ом" във Вегас са едва вторите в САЩ извън Ню Йорк. Като цяло градът в пустинята отчита четири пъти по-висок ръст на търговията през последната година в сравнение с Лос Анджелос.

Това няма начин да не се отрази веднага на туризма. По-платежоспособните гости от Сеул, Хонконг и Токио почти напълно изоставиха "Родео драйв". През последните две години

азиатските туристи с дебели портфейли

отиват директно във Вегас, отсядат за по няколко нощувки и все в най-шикозните хотели. С откриването на преки полети от Азия до Меката на казината е отправено пряко предизвикателство към Бевърли хилс - азиатците просто прелитат над Лос Анджелос.

В Града на ангелите има все по-малко забавления, които да ги задържат. Напоследък местните продуценти изгубиха битката за привличането на поне две популярни шоупрограми от Бродуей. Все повече спектакли стават известни като продукции на Лас Вегас - шумните успехи на зрелищния Cirque du Soleil, мюзиклите Mamma Mia! по АББА и We Will Rock You по "Куин" проправиха пътя за установяването на "Авеню Кю" (Avenue Q) срещу 5 млн. долара на сезон и "Спамалот" (Spamalot) за два пъти по толкова. Зад кампанията стои основно милиардерът и хотелиерски магнат Стив Уин, който си гарантира успех и като поставя условие продукциите да не обикалят из района, включително Калифорния. "Продаваме билети в големи количества и за най-разнообразни спектакли, което пък кара продуцентите да се замислят не биха ли спечелили повече, ако си останат само при нас във Вегас", обяснява Алън Фелдмън, старши вицепрезидент на казино-хотела "Ем Джи Ем Мираж".

Иначе казано, отсядайки в града, един бродуейски спектакъл хем е на турне, хем си спестява внушителни разходи по обикалянето. Случва се точно обратното - вместо спектакълът да търси нова и нова публика, като сменя мястото, самите зрители идват при него. А установилите се програми за тридневни пакетни пътувания до Вегас означават, че на всеки три дни се сменя и публиката. Доволни остават още актьорите и обслужващият персонал, защото могат да отседнат за няколко месеца, да си доведат семейството и кучето, изобщо да живеят нормално.

Но да се върнем към ресторантите. Докато в Лос Анджелос те са в отстъпление (само тази есен бяха затворени над дузина известни места), на 300 км на изток се оформя най-голямото струпване на елитни готвачи, нещо като "кой кой е в кулинарния свят". През тази година в Невада са открити повече ресторанти, отколкото в който и да било друг щат, най-вече заради конкуренцията между луксозните хотели-казина на Вегас. Веднъж установили се там, ресторантьорите с удоволствие черпят от почти безкрайния поток от клиенти с дълбоки джобове. "Очевидно е предимство, когато всяка вечер имаш 15 хиляди души, отиващи на шоу, или хотел с 400 стаи, запълнен почти  100% през цялата година", изтъква Брадли Огдън, известен главен готвач, преместил през 2003 г. ресторанта си от Лос Анджелос в "Сийзърс" във Вегас.

Натиск от Невада започват да изпитват и домашните кулинари - снабдителите на големите хотели от пустинята все повече изкупуват продукцията на земеделската борса в Санта Моника, понякога до 15-20% от нея. Част от плодовете и зеленчуците изобщо не стигат до щандовете, защото се продават преди това. Пак отчасти заради Вегас в САЩ се усеща дефицит на споменатия японски деликатес - говеждото "Кобе", което се отглежда и в САЩ, но при строги правила и диета. Така заради тоновете месо, което поглъща всяка седмица столицата на хазарта, фермерите в Айдахо - най-големия американски производител на "Кобе" говеждо, преживяват истински бум на търсенето през последните пет години. Потвърждават го и колегите им от Орегон - почти всеки хотел-казино в града го има в менюто си и дори Ню Йорк не може да се мери по консумация.

Лошите новини за Лос Анджелос продължават

и в други сектори. В Лас Вегас има 14 майстори сомелиери, докато в Града на ангелите - нито един. А казината с техните винарски изби с 50 хиляди бутилки и клиенти с дълбоки джобове буквално всмукват най-доброто от вината на Бургундия, Бордо, Калифорния, Италия, Австралия и Испания. Те вече са си изградили и могъщи канали за доставки. Сомелиерът Марк Мендоса от Ел Ей се оплаква, че вегаски хотел лесно се сдобива с 4-5 каси от рядкото бяло бургундско "Домейн Рамоне Батар-Монтраше", докато той може да поиска каса, но получава най-много 3 бутилки. Просто квотата на цяла Южна Калифорния се оказва по-малка от тази на един град в Невада.

Ненаситният апетит на Вегас се усеща и на такива наглед невероятни места като... пазара на палми за озеленяване. Казината и луксозните къщи в пустинята търсят за създаването на изкуствени оазиси толкова много дървета, че през последните две години цената им е скочила с 50% - от 1800 на 2700 долара за парче. В същото време в Лос Анджелос палмите намаляват, болести убиха стотици от тях, а общините нямат достатъчно пари да ги подменят при тези цени.

И все пак има нещо, което не преживява бум в Лас Вегас, и това е производството. Градът на практика внася почти всичките си ресурси от Калифорния. Което идва да каже, че между двата града има изостряща се конкуренция, но и растяща зависимост. Въпросът е дали, когато Вегас процъфтява, това е добре и за Ел Ей?