Ние не сме германци, което означава, че големите планове кой къде и с кого ще празнува може и още да не са направени. Българинът има навика да решава всичко в последния момент. Понякога няма нищо лошо в това, все пак на импровизациите не се гледа с лошо око. Друг път обаче ситуацията е по-неприятна, свободни места няма и това е повод за малка драма.

В интерес на истината такива малки трагедии могат да се случат само на онези, които си правят големи планове за прекарване на празниците в по-екзотична обстановка. Стига човек да не се вманиачава на теми като Египет, Рио де Жанейро или Париж, проблеми няма. Онези, които правят неамбициозни планове да прекарат празниците в по-позната обстановка, не са закъснели. Тъкмо сега му е времето да се организират.

 

Някои идеи

 

Малките курорти в планината имат известни предимства пред големите ски центрове. Например хората бързо свикват един с друг, научават си имената и понякога за ден-два започват да се чувстват толкова близки, че дори си разменят взаимно съвети от типа "разходете се днес пет километра по-нагоре в планината - фантастично е" или "снегът не е добър, по-добре не карайте извън пистата". Обикновено на подобни места - малки хотелчета високо в планината, всяка година идват едни и същи хора, ритуалите се спазват, а вечерите задължително минават пред запалената камина. Иначе, общо взето, усещането е, че човек е попаднал в някакво затворено общество, където всички се познават.

Не е късно и един ден преди Коледа човек да тръгне в

 

посока Седемте езера

 

в Рила. Още повече че изгледите по това време там да има достатъчно сняг за ски са големи. Дори човек да не си пада по високопланинските пейзажи, може да спре по средата на пътя в Паничище. Само за пояснение - Паничище се е разделило със славата на ведомствен курорт още преди няколко години. Сега тук почти няма помен от старите почивни станции и мързеливите уикенди. Повечето от бившите ведомствени бази сега са се преобразували в семейни хотели и комплекси с няколко звезди, които се конкурират кой какво повече да предложи. Вместо възрастни двойки по-често могат да бъдат забелязани младежи и семейства с малки деца. Младежите, то се знае, са на пистите, а останалите редуват по-спокойните удоволствия - разходки в гората, сауни и слънчеви бани. Не трябва да се забравя и гледките към върховете. Една част от хората казват, че се качват тук именно заради нея.

За два часа разходка се стига до хижа "Скакавица". После идва ред на циркуса "Седемте езера", хижа "Рилски езера" и старата хижа "Седемте езера"... А какво има в този район няма смисъл въобще да се обяснява. Във всеки случай мястото е подходящо не само за опознавателни разходки, но и за обиколка със ски с колани, за каране в неутъпкан сняг и спускане през гората. Вечерта в Паничище програмата може да продължи... със сауна например.

Освен това Паничище е само на час и половина с кола от София и е удобно място за кратки почивки в Рила. Оттук Витоша изглежда една шепа. Планината се вижда цялата, познават се дори очертанията на метеорологичната станция на Черни връх. Ако не бяха мобилните телефони, и димни сигнали биха свършили работа за комуникация...

Места за настаняване в Паничище има достатъчно. Обаче и човек не трябва да се предоверява. За допълнителна информация телефоните в хотел "Планински езера" са 0707 4011, 0707 34 40, а в "Панорама" - 0707 3432. В посетителския център "Паничище" може да се получи информация за национален парк Рила и неговите забележителности, за туристическите маршрути, за състоянието на пътя. Телефонът е 0707 3302.

 

Рибарица

 

В този район зимата е мека. Трябва да се признае, че най-подходящото време да дойде човек тук е пролетта или есента. Но и по време на празниците човек може да се разходи в района.

Рибарица сега е на мода. Повечето от колите, които преминават по трасето Тетевен - Рибарица, са със софийска регистрация. "Отиват по вилите", казват рибарчани. Иначе местните жители се чудят какво намират в Рибарица тези софиянци и защо се трупат като мухи на мед. После обаче се съгласяват: "Хубав е този край, спокоен."

Още от началото на века курортът Рибарица наравно с Боровец (по това време Чамкория) е едно от известните планински средища у нас. Туристите са привлечени най-вече от усещането, че се намират накрай света. Селото се намира някъде в гънките на Балкана, над него се белее връх Вежен, а главните пътища минават далеч оттук. След това идва ред на приказките за неповторимата природа, която през четирите сезона е различна и много привлекателна. Сега в Рибарица има не повече от 1000 жители, а повечето от тях са почитатели на спокойните уикенди сред природата, т.е. виладжии. Иначе гледката от Рибарица е следната - от двете страни на улицата са подредени хубави къщи, дворовете са почистени и пред прага висят табели "Даваме вили под наем".

От селото тръгват и най-преките туристически пътеки за билото на Стара планина и връх Вежен, където минава европейският туристически маршрут Е-3. В Рибарица се намира един от местните офиси на дирекция Национален парк "Централен Балкан", където могат да препоръчат някой интересен маршрут. Селището се намира на 600 м надморска височина и е най-южното и живописно място от Тетевенска община. Разстоянието до Тетевен е само 12 километра.

Лесно може да се намерят места за нощувка в Рибарица. Най-добрият вариант си остава наемането на цяла вила за празниците. Има и цял куп хотели. Най-големият от тях е  "Рибарица" - тел. 06902/2302 или 0888 690041.

 

Гложенският манастир

 

"Св. Георги Победоносец" се намира на отвесна скала и отдалеч прилича на замък. Онази реклама, където се разлива ракия на фона на един манастир, кацнал във високото, не е съвсем измислена. Поне що се отнася до манастира. Той се намира на 10 км от с. Гложене. Пътят дотам минава през гъста гора, пътеката катери плавно, а горе панорамата си заслужава.

Гложенският манастир е единственият замък по нашите земи. Иначе манастирът си остава най-романтичното място за сключване на бракове. Но като нищо може да се изкарат няколко по-семпли празнични дни.

 

Връх Ком

 

Това място не е много популярно, малко са хората, които се хвалят пред приятелите си, че отиват да карат ски под връх Ком. Сега там има сняг, при това достатъчно човек да направи няколко пускания по пистата. Иначе върхът се издига на 2016 м в Западна Стара планина, на 12 км от Берковица. Положението е ясно - това място се знае само от ценители. Затова се случва софиянци често да минават през Петроханския проход, да се отказват от Витоша или Боровец, за да дойдат тук. Доста често идват и скиори от Враца, които смятат, че пистата тук е по-хубава от тази в "Пършевица". Хубавото е, че разстоянието до Берковица се минава с кола за 10-15 минути, а разстоянието до Монтана е само 24 км, и 53 км до Враца.

От Берковица връх Ком изглежда доста страховит. Една част от хората обаче предпочитат тъкмо тази гледка. Все пак повечето любители на белите спортове харесват пейзажите от дивата природа, но после не са склонни сами да се справят с паленето на печките, отоплението на стаите и настояват да бъдат не повече от двама в стая. Затова има възможност след седем часа каране на ски под връх Ком

програмата да продължи и в по-градски условия. На входа на Берковица по пътя от София през Петрохан се намира хотел "Интернационал" (за справки 0953/88 672, факс: 0953/61 05, а допълнително може да се звъни в туристическия информационен център в Берковица, 0953/32 02).

Пистите под връх Ком са гордостта на района. Има двукилометрова алпийска писта, спускаща се от Малкия Ком (1959 м) сред вековни смърчови дървета и двата ски влека. Има две хижи с едно и също име - "Ком", разбира се. Едната е по-стара, а другата е нова, разполагат с общо 134 легла, чайна с топли напитки и храна, скиорна и ски училище. Влекът е тип "котва", за двама души. Старият ски влек е за деца. Пътят до местността е 15 км, скоро е асфалтиран и е добре поддържан. По това време на годината на скиорите не им трябва нищо повече.