Новият Закон за защита на потребителите
От друга страна, многобройността на нововъведенията може да бъде илюстрирана от факта, че ЗЗП съдържа правилата на 12 действащи европейски директиви, част от които ще бъдат въведени за първи път в националното законодателство. С оглед на широкия предмет на закона и мащабите на извършените законодателни промени статията не претендира за изчерпателност и разглежда само някои от новите положения.
ЗЗП включва в приложното си поле отношенията както свързани с потреблението на стоки, така и на услуги. Значително са детайлизирани правилата относно гаранциите за потребителски стоки и относно рекламациите, договорите за продажба от разстояние, т.е. такива, при които няма физически контакт между доставчика и потребителя, а се използват различни средства за дистанционна комуникация (каталози, телефон, електронна поща и др.).
Новост са правилата относно договорите за
придобиване на частично право на ползване върху недвижим имот
за определен период в годината, т.нар. timeshare договори, при които по същество потребителят получава правото да ползва определен имот (например апартамент в морско или планинско курортно селище) за определен или определяем период (но не по-кратък от една седмица) всяка година. Трябва да се отбележи, че европейската директива, която урежда тази материя, предоставя на държавите членки в зависимост от правната им система сами да преценят дали да уредят това право на ползване като облигационно (т.е. като право на временно ползване срещу заплащане на основата на договор, близък до този за наем) или като вещно право на ползване. Нашият законодател е възприел първия подход и е уредил това право като облигационно, подробно е регламентирал специалните изисквания за действителност на договора за частично право на ползване на недвижим имот, а за неуредените въпроси е препратил към правилата на Закона за задълженията и договорите.
По действащия ЗЗППТ горната граница на
общата отговорност на производител на стока за вреди от един и същ дефект
когато са пострадали повече потребители, е 100 млн. лв. В ЗЗП липсва такава разпоредба. Следователно производителят ще отговаря до действителния общ размер на вредите от дефектната партида стоки, претърпени от множество потребители. Същевременно в съответствие с европейската директива исковете за обезщетения за вреди от дефектна стока ще могат да се предявяват в срок до три години (вместо пет съгласно ЗЗППТ) от деня, в който увреденият е узнал (или следва да е узнал) за вредата, дефекта и самоличността на производителя (вносителя), но във всеки случай не по-късно от 10 години от пускането на пазара на стоката, причинила вредата на пазара.
Съгласно ЗЗП обявената крайна продажна цена на предлаганите от търговците стоки или услуги задължително трябва да включва данъка върху добавената стойност (ДДС) и всички други допълнителни данъци и такси. Това се отнася и до цената на всички допълнителни стоки и услуги, доставяни от търговеца, която потребителят дължи. Няма да подлежи на задължително обозначаване само продажната цена на стоки, които се влагат при извършването на услуги, на стоки, продавани на търг или аукцион, на антики и на произведения на изкуството.
ЗЗП съдържа значително по-детайлна уредба на забраната на заблуждаващата и непочтената реклама.
За първи път в националното законодателство се регламентира сравнителната реклама
Сега липсва уредба на сравнителната реклама, но тя не е и изрично забранена. Поради това логичен е правният извод, че доколкото не е налице изрична нормативна забрана или ограничение, всеки търговец е свободен, когато рекламира своите стоки или услуги, да ги сравнява с тези на свои конкуренти, стига това да не попада в хипотезите на заблуждаваща или непочтена реклама. ЗЗП определя сравнителната реклама като реклама, която пряко или косвено идентифицира конкурента или предлагани от него стоки или услуги. В съответствие с подхода, възприет в правото на ЕС, и съгласно ЗЗП сравнителната реклама ще бъде разрешена само когато отговаря на определени условия, изброени в изчерпателен списък. В случай че условията на закона не са изпълнени, ще се счита, че подобна сравнителна реклама не е разрешена.
Спирането и забраната на реклами
ще стават със заповед на председателя на Комисията за защита на потребителите (Комисията). По сега действащата уредба заинтересуваните лица могат да предявят граждански иск пред съд за забрана на заблуждаваща и непочтена реклама. ЗЗП заменя настоящия режим на забрана на заблуждаваща и непочтена реклама по съдебен ред с административно производство пред Комисията. Лицата, които имат правен интерес, ще имат право да поискат директно от Комисията да спре вече разпространявана заблуждаваща, непочтена или неразрешена сравнителна реклама или, съответно, Комисията да забрани разпространението на такава реклама, която все още не е станала публично достояние. Нещо повече, председателят на Комисията може да започне такова производство и служебно. За целите на производството председателят на Комисията може да задължи рекламодателя да докаже съдържащите се в рекламата твърдения, а при сравнителната реклама - да докаже, че конкретната реклама попада в хипотезите на разрешена реклама. След като ЗЗП (както и ЗЗППТ) възлага отговорността за забранена реклама върху рекламодателя и рекламната агенция, изготвила рекламата.
Това правило следва обаче да се тълкува не само като правомощие на административния орган да търси от рекламодателя и рекламната агенция отговорност, но и като възможност в рамките на производството и рекламодателят, и рекламната агенция (макар последната да не е посочена изрично) да имат осигурено право да се защитят преди издаването на заповедта, като представят своите обяснения и възражения.
Спирането и забраната на реклами ще стават с мотивирана заповед на председателя на КЗП, която ще подлежи на
съдебен контрол по общия ред
за обжалване на административни актове. Изрично е предвидено съдебното обжалване да не спира изпълнението на заповедта, освен ако съдът не разпореди спиране. Въпреки липсата на изрична разпоредба на ЗЗП в този смисъл от целта на закона следва, че заповедта на председателя на Комисията трябва да бъде задължителна и за разпространителите на забранената реклама (медиите, компаниите за външна реклама и т.н.). След като за неизпълнение на заповедта на всяко лице, което я нарушава, ще може да бъде наложена санкция от 5000 до 25 000 лева, струва ни се, че е необходимо да бъдат гарантирани правата на добросъвестните разпространители, които не са страни по административното производство пред Комисията и на практика няма как да знаят за издадена забранителна заповед. Един от начините да бъдат уведомени разпространителите е председателят на КЗП да използва при всеки случай правомощието си да разпорежда на рекламодателя и/или рекламната агенция да огласят за своя сметка заповедта и съответната коригирана реклама.
По сега действащия режим иск за забрана на реклама следва да се предяви пред съда по местожителството или седалището на ответника - рекламодател или рекламна агенция. Предвид натовареността на съдилищата вероятно очакването на законодателя е, че нововъведеното административно производство пред специализиран орган ще ускори получаването на защита на засегнатите от забранена реклама лица, които в определени случаи могат да бъдат всички потребители на рекламираната стока или услуга.
В тази връзка, като недостатък на ЗЗП може да се отбележи пропускът да се определи срок, в който председателят на Комисията е длъжен да разгледа и да се произнесе с решение по искане за спиране и забрана на дадена реклама. Определянето на такъв срок би дало възможност на молителите в случай на непроизнасяне в срок да обжалват пред съд мълчаливия отказ на председателя на Комисията и да разчитат на своевременна защита на своите засегнати от рекламата интереси.
Все пак при липсата на изричен срок приложение следва да намерят общите правила на Закона за административното производство, съгласно които актът следва да се издаде не по-късно от един месец от започване на производството.
Същевременно ЗЗП запазва възможността на засегнатите лица да предявят по общия съдебен ред иск за обезщетение на вредите от заблуждаваща, непочтена или неразрешена сравнителна реклама. Такива искове могат да бъдат предявени както срещу рекламодателя, така и срещу рекламната агенция, изготвила рекламата.
Сдруженията на потребителите за първи път ще имат право да завеждат групов иск
за обезщетение на вреди от името и в полза на най-малко двама потребители, които са претърпели вреди с един и същ произход (напр. един и същ дефект на идентични стоки), причинени от един същ производител, вносител, търговец или доставчик. За сравнение, действащият ЗЗППТ предвижда възможност сдружения на потребителите да предявяват иск за обезщетение на вредите, причинени на "колективен интерес на потребителите", но обезщетението за нарушение на такъв колективен интерес може да бъде използвано само за целите на съответното сдружение, а не за индивидуални обезщетения за пострадалите потребители.
Понастоящем, когато отделен потребител предяви иск за вреди от дефект на стока, този потребител може за своя сметка да разгласи по начин, определен от съда, предявяването на иска и в случай че от същия дефект на идентични стоки на ответника са причинени вреди на повече потребители, в едномесечен срок другите пострадали могат да заявят, че желаят да участват в процеса. Така, ако съдът прецени, че законовите условия са изпълнени, може да разгледа всички искове в рамките на висящия процес. Различното в ЗЗП е, че сдружението на потребителите, предявило иска, ще бъде задължено да разгласи предявяването на иска, за да се осигури по този начин възможност всеки потребител, който е претърпял вреди със същия произход и причинени от същия ответник, да се присъедини към висящия процес. Такива потребители също трябва да заявят искането си за присъединяване в едномесечен срок от разгласяването. Разбира се, ако пропуснат срока или не желаят да се присъединят към процеса, те могат да предявят самостоятелен иск по общия исков ред.
По отношение на безопасността на стоките и услугите особено важно е въведеното задължение за производителите да осигурят условия за
проследяването на произвежданите стоки по цялата верига на доставката
включително да маркират стоката по начин, който позволява тя, а и самият производител, да бъдат идентифицирани. Възможността за проследяване на стоки, както и задължението за производителите и търговците да предоставят на контролните органи цялата налична информация, необходима за проследяването, ще спомогне за ефективното принудително спиране на разпространяването или изтегляне на стока от пазара, в случай че контролните органи установят, че определена стока, партида стоки или услуга не са безопасни за потребителите и ако преценят, че тази крайна мярка е наложителна.
Тук е мястото да се отбележи, че контролът за безопасността на стоките и услугите не е концентриран в един-единствен административен орган за надзор на пазара, а ще продължи да бъде осъществяван от
различни контролни органи
в зависимост от вида на стоките и услугите. Комисията за защита на потребителите ще контролира безопасността на нехранителните стоки и на услугите; контролните органи по Закона за храните (органите на държавния здравен контрол и ветеринарно-санитарен контрол) - ще контролират безопасността на хранителните стоки; контролните органи по Закона за здравето - на козметичните продукти, и т.н. За сравнение, директивата за обща безопасност на продуктите на ЕС, възприета от ЗЗП, също не изисква един-единствен орган да отговаря за контрола върху безопасността на продуктите, а възлага на държавите членки да определят "органи", които да съблюдават съответствието на продуктите с общите изисквания за безопасност.
ЗЗП задължава контролните органи да приемат и разглеждат жалби на потребители относно безопасността на стоки и във всички случаи да уведомяват жалбоподателя за резултатите от извършената проверка. Освен това в случай че орган, до който е адресирана жалба на потребител, установи, че контролът върху конкретния продукт попада в компетентността на друг контролен орган, той е длъжен да му изпрати незабавно преписката и да уведоми за това жалбоподателя.
С цел да избегне ограничението на настоящия ЗЗППТ, съгласно което последният не се прилага за търговска дейност със стоки и услуги, уредена в друг закон, ЗЗП предвижда, че при противоречие на норми на два закона се прилагат тези, които
осигуряват по-висока степен на защита на потребителите
Проблемът, който може да възникне в тази връзка, е, че, като се изключва принципът на предимството на специалния пред общия закон, всеки правоприлагащ орган ще може да преценява кой е по-благоприятният закон във всеки отделен случай, което вероятно ще доведе до противоречива практика.
Накрая трябва да се спомене разпоредбата на ЗЗП (с ефект от датата на присъединяването ни към ЕС), която обявява за нищожни клаузите на договор между потребител и търговец, които посочват за приложим закона на друга държава, която не е член на ЕС, когато тези клаузи изключват прилагането на ЗЗП или на съответния закон на държава - членка на ЕС. Отнася се за особена повелителна разпоредба по смисъла на Кодекса на международното частно право, в който относно договорите с потребители по принцип се допуска те да се уреждат от свободно избраното от страните право.
Съдържанието на статията не представлява правно становище или правен съвет. Авторът и "Борислав Боянов & Ко." няма да носят отговорност за предприемането на действия, основаващи се на съдържанието й. За предприемането на конкретни действия следва да се потърси конкретен правен съвет.
*адвокат, Адвокатско дружество "Борислав Боянов и Ко", адрес: [email protected]