Съизмерването с другия е характеристика, съпътстваща човешкото развитие от дълбока древност. Сравнението и въпросът "Къде сме ние?" са част от личностната, етническата и националната самоидентификация. Дали обаче класациите отразяват реалното съотношение на нещата, или просто представят определена гледна точка е съвсем друг въпрос. За държава като България всяка поява в световна класация - била тя с положителен или отрицателен знак, е събитие, широко отразявано от медиите и дискутирано от политическите и икономическите кръгове. А в свят, който все повече заприличва на глобално село, класациите се множат в геометрична прогресия. Това неизбежно намалява тежестта им, но пък някои "запазени марки" остават. Именно чрез тях можем поне отчасти да разберем "къде сме ние" или поне къде другите смятат, че сме.

Сред най-престижните класации е годишното подреждане на Програмата на ООН за човешкото развитие (ПРООН). Петнадесетият й поред доклад, обявен в началото на септември, постави България на 55-о място сред 177 изследвани държави, в

групата на страните с висока степен на човешко развитие

Първа сред държавите от Източна Европа и бившия СССР е Словения, а последен - Таджикистан. В някои подиндекси обаче сме по-напред - по отношение на развитието на двата пола се нареждаме на 45-о място, а по стойност на мярката на овластяване на двата пола сме 29-и. Общото заключение в тазгодишния документ обаче не беше оптимистично. Макар и да е налице общ значителен напредък по отношение на човешкото развитие, много държави все повече изостават.

За изоставането или буксуването голяма роля играе корупцията, която е ендемичен фактор за много райони по света. Уви, и за България. Според авторитетното годишно проучване на международната неправителствена организация "Трансперънси интернешънъл", обявено през октомври, България се е върнала с три години назад в противодействието на корупцията и остава по-скоро корумпирана. По скалата на корупционния индекс на "Трансперънси" от 1 (най-корумпирана) до 10 (най-некорумпирана) на България за тази година е присъден показател 4. Това е спад от 0.1 пункта спрямо предходната година, което отрежда на страната 55-о място от изследваните тази година 159 държави. За ЕС средната стойност за индекса е 6.6. Според "Трансперънси" в групата на България са Колумбия, Фиджи и Сейшелските острови, а зад нас остават Турция (65-а), Хърватия (71-ва), Полша (74-та), Румъния (85-а), Босна и Херцеговина (88-а), Сърбия и Черна гора (97-а), Македония (103-та). Индексът отразява не реалното състояние на корупцията, а по-скоро дава идея на бизнеса - особено на чуждестранните инвеститори - какво трябва да калкулира за подкупи.

Корупцията обаче не пречи България да бъде считана за относително свободна в икономическо отношение. Страната ни беше посочена на 52-ро място в света по този показател от общо 161 държави в класацията на американската фондация "Херитидж" и в. "Уолстрийт джърнъл" - "Индекс на икономическата свобода 2005", обявена през януари. България попада в групата на страните с преобладаващо свободна икономика. Миналата година беше на 78-о място сред държавите с несвободни икономики. Пред България от страните в региона са Естония, Литва, Латвия, Чехия, Унгария, Словакия, Полша, а след нас са Гърция, Турция, Хърватия, Русия и Румъния. Само на Балканите първа е Словения, а последна - Румъния. Областите, в които сме се представили по-добре от миналата година, са търговска и парична политика, докато индексът на икономическата свобода по отношение на фискалната политика спада.

Като основен проблем пред страната се очертава и неефективната съдебна система. На първо място в подреждането за 11-а поредна година е Хонконг, следван от Сингапур и Люксембург.

Свободната икономика води след себе си и инвестиции и за това говори класация на ООН, обявена през септември. Според доклада на международната организация в страната ни са вложени 2.5 млрд. долара, което е около 23 на сто от всички инвестиции в страните от Балканския полуостров и 2% от вложенията на зелено. Според показателя на ООН

по привлечени чуждестранните инвестиции сме на 12-о място в света

Пред нас са Азербайджан, Сингапур и Белгия, а след нас Хърватия, Естония и Румъния. Индексът се изчислява по 12 фактора. Страните от Югоизточна Европа и ОНД за четвърта година регистрират ръст на чуждестранните инвестиции, като е отбелязан най-големият размер досега от 35 млрд. долара.

Инвестициите зависят и от прилагането на реформи, а в класацията на фондация "Бертелсман", обявена през октомври и обхващаща 119 държави от Третия свят и бившия комунистически блок, България е на почетното 16-о място. Развиващите се страни, които най-добре прилагат принципите на "доброто управление", са остров Мавриций, Чили и Ботсвана, а най-зле управлявани са Кот д'Ивоар, Туркменистан и Сомалия.

Другите кандидатки за членство в ЕС също получават добри оценки - Хърватия е 11-а, а Румъния и Турция заемат съответно 19-о и 34-то място.

Средняшката ни позиция като цяло е отразена и в годишната класация на "Репортери без граници" за свободата на словото по света, обявена през октомври. В изследването са включени 167 държави, а България заема 48-о място. Очаквано лидери са Дания, Финландия и Ирландия. Донякъде успокоителен е фактът, че държавите, с които се сравняваме, са след нас - Хърватия е 56-а, а Румъния - 70-а, а държави, които ползваме за пример, са малко пред нас - САЩ са 44-ти.

За сметка на това България е на второ място в класация на държавите, обявена през октомври, в които дeлът на три основни телевизии е най-голям. Би Ти Ви, Канал 1 и "Нова телевизия" държат 84.2% от телевизионния пазар в България, показват данните на "Отворено общество".

Пред нас е само Чехия.

В шестата годишна класация за готовност в областта на информационните и комуникационните технологии на "Икономист интелиджънс юнит", обявена през април, България запази 42-то си място, въпреки че рейтингът на страната спадна от 4.71 през 2004 г. на 4.68. Първото място сред 104 страни запази Дания, следвана от САЩ, Швеция и Швейцария. В топ 10 има седем западноевропейски страни. Обявена месец по-рано класация по същия проблем на световния икономически форум ни постави на 73-то място, като според нея сме

изостанали в разпространението на интернет

и другите информационни технологии. Ниската ИТ позиция обаче не попречи през август младите български програмисти да се завърнат от ХVІІ международна олимпиада по информатика в Полша с три сребърни и един бронзов медал, което донесе на страната ни осмо място в неофициалното отборно класиране по точки. Няколко месеца по-рано отборът по информатика на Софийския университет "Св. Климент Охридски" отиде на финала на едно от най-престижните световни състезания по програмиране, провело се в Шанхай. Българите са се класирали между 75-те финалисти от повече от 4000 екипа.

Положителните оценки обаче едва ли ни помагат да живеем добре. Доказва го обявената през март класация на "Мърсър хюмън рисорс кънсълтинг" на качеството на живот по градове и държави.

Проучването разглежда 215 държави от целия свят, които биват оценявани по 39 критерия - политически, социални, икономически и екологични фактори, лична безопасност, здравеопазване, образование, климат, транспортна система и други обществени услуги. Очаквано водят швейцарските Цюрих и Женева, следвани от Ванкувър, Виена, Берн, Копенхаген, Франкфурт, Сидни и др. Най-добрият град за живот в Източна Европа е Прага, следван от Любляна и Будапеща. Едва ли някой ще се изненада от

мястото на София - 119-о, редом с Кайро

Качеството на живот определя и нивото на оптимизъм, който у българите не е в изобилие. Класация на "Галъп" от януари ни постави в дъното на класацията сред 13 държави от Източна Европа и бившия СССР в очакванията ни за настъпващата 2005 г. Едва 21% от българите смятаха, че годината ще бъде по-добра от предишната, 17% бяха на противоположното мнение, а 35% мислеха, че тя ще бъде същата като 2004 г. Най-оптимистично настроени бяха грузинците - 71% от тях очакваха по-добра година, а песимизъм, подобен и по-голям от българския, властваше в Сърбия, Словакия, Полша, Босна и Херцеговина и Македония.

Липсата на оптимизъм обаче определено не пречи да произвеждаме музиканти, които да се появят в световните класации.

През януари Иво Папазов-Ибряма влезе в класация на най-добрите музиканти на годината на Би Би Си, през май европейският музикален канал Viva Plus излъчи за пръв път клип на български изпълнител - парчето на Светла Иванова Mr.DJ, същия месец "Каффе" дебютира за България, макар и без успех, на конкурса на Евровизия, а "Дийп зоун" и Цецо Елвиса влязоха под №4 в World Chart Express на европейското MTV.

Ако се вярва на традиционното изследване на "Дюрекс" за сексуалната активност, балканците са световни шампиони, а българите заемат четвърто място. През миналата година сме били шести. Първи са гърците - те са правили секс 138 пъти в годината, следвани от хърватите - 134, сърбите - 128, и българите - 127. Дали пък зад тази класация не прозира типичният за региона мачизъм, съчетан по балкански с липса на мярка и комплекс за непълноценност, прерастващ на моменти в бутафорност?

------------------

Икономическа свобода 2005

4. Естония

23. Литва

28. Латвия

29. Малта

33. Чехия

35. Унгария

36. Словакия

41. Полша

46. Словения

52. България

69. Македония

74. Хърватия

124. Русия

125. Румъния