Е, това не беше година на бурни събития, радикални поврати и разтърсващи промени. Но кой знае? Въпреки че политическият живот течеше някак равно (въпреки изборите), а събитията се случваха някак тихо (дори и неуловеният своевременно възход на иначе шумната "Атака"), все пак 2005 г. ще се запомни.

България успя да подпише договора за членство с Европейския съюз. И ако все още не е ясно дали страната ще влезе официално в Европа през 2007 г. или по-късно, Брюксел вече е основен фактор във вътрешнополитическия живот. Повечето сериозни промени се случват или поне обясняват с най-широко употребяваното съкращение - ЕС. Но това ще е темата догодина, когато ще разберем ще влезе ли в действие отлагателната клауза.

За тази година социолози и коментатори слагат на първо място по значение съставянето на широка управляваща коалиция - БСП, НДСВ и ДПС. Редовните парламентарни избори през юни стопиха самочувствието на традиционните партии. Нито една от тях не постигна желаната цел. Не успяха и на поправителния - частичните кметски избори в София, на които победи независимият Бойко Борисов. След два пълни мандата в опозиция левицата стана първа сила в Народното събрание, но без възможност да управлява сама.

Тя има 82 от 240 народни представители. Десницата класира депутати от три формации, но без възможност за сериозно влияние. Подкрепата за царската партия се сви значително (53 места в 40-ото Народно събрание срещу 120 в началото на предишното), но тя оцеля, с което изненада доста политици и коментатори, предрекли й мимолетност. Само ДПС се надскочи (34 депутати и трета сила), но предизвика съмнения в нечестна игра. Роди се "Атака", не само влезе в парламента, но стана четвърта политическа сила (преди СДС, партията на Иван Костов и съюза около Стефан Софиянски и Анастасия Мозер). След първата сесия обаче "Атака" вече се топи.

От 21 депутатите й останаха 17, а едноименната партия на Волен Сидеров вече е в раздор с доскорошни съюзници като Български национален съюз, "Зора" и "Защита". А и одобрението за формацията според социолозите намалява.

Най-емоционалното събитие за политиците беше формирането на кабинета. То отне близо два месеца след гласуването на 25 юни. Първият кабинет "Станишев" се провали след бурни сцени и инфарктно гласуване в пленарната зала. Причината - НДСВ реши да полуизпълни предизборното си обещание и да не подкрепи правителство с мандата на БСП. И в нощта на 27 срещу 28 юли лидерът на червените стана премиер за малко благодарение на своите, ДПС и неколцина "националноотговорни" или "напазарувани"депутати и, положил клетва, проследи бламирането на кабинета. Несменяемият от 1990 г. водач на ДПС Ахмед Доган, радващ се на реномето на изкусен майстор на политическата игра, се изнерви:

"От 15 години съм в политиката, ако сега не можем да направим стабилно мнозинство и правителство, по-добре да вземем шапките и да си ходим." Станишев, който ще се помни и като първия министър-председател, гласувал като депутат за собствения си кабинет, върна мандата, а НДСВ дори и не направи подобен злощастен опит да формира правителство, след като вяло потърси подкрепата на разединената десница и не се споразумя с БСП. Така мандатът отиде у Доган. Симеон Сакскобургготски избра участие във властта "заради европейското бъдеще" и на 17 август при втория опит кабинетът "Станишев" получи рекордна подкрепа от 169 народни представители.

Политическата класа единодушно обяви президента Георги Първанов за кръстник на широката коалиция между социалисти и либерали, не на последно място и заради предстоящите през есента на 2006 г. избори за държавен глава, които трудно могат да бъдат спечелени без гласовете, осигурявани от ДПС.

От лятото през есента та досега се заредиха властови смени по избрания принцип на партийни квоти, спорове за назначения, обвинения за "червена метла". Сделката за някои постове още не е сключена. На този фон управляващите обичат да говорят за коалиционната си култура и европейската перспектива.

Постоянна тема за разговор сред изкушени от политиката е колко дълъг ще бъде животът на тройната коалиция. Дали тя ще се разпадне, ако успее да вкара страната в ЕС навреме, или пък, защото няма да успее. Или може би ще изкара целия мандат, както си обещаха лидерите на конгреса на БСП. Там пред очите на събралите се бивши комунисти и социалдемократизирани се случи друго чудо - те бяха поздравени от царя. Привържениците на Симеон Сакскобургготски и неговата формация изживяха истинска драма - от единствената алтернатива на БСП (според предизборната риторика) те станаха избиратели на съюзник на червените. Последиците от това раздвоение и от участието за втори път във властта ще наблюдаваме нататък.

Засега предмет на непрестанно учудване е колко може да се свие десницата. СДС - общопризнатият двигател на демократичните реформи след 1990 г., е на дъното. Вкара едва 20 депутати в парламента, с някои от които впоследствие се раздели. С диагнозата "никога не сме били в по-тежко състояние" експрезидентът Петър Стоянов прие партията от трудно преживяващата свалянето си Надежда Михайлова. Тя не последва напълно примера на Иван Костов и не създаде нова партия (засега), но пък си учреди фракция "Дясна алтернатива".

Самият Костов успя да направи "Демократи за силна България" парламентарна формация, но изборите показаха, че това е главно софийска партия с малко влияние из страната. А след вота в София пък ДСБ проумя, че ще трябва да изостави нежеланието си да има съюзници. За формацията около Софиянски и Мозер - Български народен съюз, макар да успя да се пребори за парламента, пък вече никой не помни колко пъти и на какви равнища се цепи и кой срещу кого и за какво играе.

На фона на разпокъсаността на десницата, неспособността на БСП да мобилизира достатъчно гласове за убедително мнозинство и смятаното от мнозина за арогантно поведение на ДПС се появи "Атака". Не точно от нищото, а конкретно от телевизия "СКАТ". Набралият медийна популярност Волен Сидеров се вживяваше в ролята на апостол и обикаляше страната, където пръскаше сред множащите се симпатизанти (при това далеч не само маргинали) своите "истини". "Атака" влезе в полезрението на социолозите едва когато Сидеров напълни площада пред храма "Александър Невски" и отривисто протегна ръка напред и леко нагоре, като на кадър от Германия или Италия от 40-те на миналия век. След звездния си миг "Атака" започна да помръква точно защото примерът й се оказа заразителен за други организации, които видяха, че има доста широка ниша за радикализма, национализма, ксенофобията.

Нарасналото според анализаторите отчуждение на хората от политиката и партиите, довело до успеха на Сидеров, предопредели победата на независим кандидат на частичните кметски избори в София. Ген. Бойко Борисов показа, че изборите могат да бъдат спечелени и само с висок рейтинг.

От електоралните разбивки се видя, че генералът е бил припознат от привърженици на всички цветове. Победата му беше разчетена от едни политолози като удар по традиционните партии, а други изтъкнаха, че българските избиратели все по-често започват да се увличат по личности и движения, които създават представата за "силната ръка". С избирането на Борисов за столичен кмет се завъртя и интрига за следващата година - ще направи ли генералът партия и ще оспори ли поста на Първанов на предстоящите президентски избори. Засега бившият главен секретар на МВР енигматично мълчи и по двата въпроса.

Мълчи и Георги Първанов, сигурният кандидат на левицата и най-вероятният на ДПС. Мълчи Симеон Сакскобургготски. Десницата започна да търси своя фаворит, а СДС и ДСБ си обещаха разговори за общ претендент. Все още мълчи и Волен Сидеров, а някъде вече се подготвя и следващата политическа изненада, която ще бележи 2006 г., пак година на избори.

Социолозите: Широката коалиция - най-същественото в политическия живот

Боряна Димитрова, "Алфа рисърч":

Най-същественото тази година е подписването на договора с ЕС за членство. Следва безпрецедентната тройна коалиция. БСП, НДСВ и ДПС ще трябва да отделят специално внимание да не загубят идентификацията и избирателите си. Трето - убийствата, показателни за степента на проникване на организираната престъпност в структурите на официалната власт и тежащият от години проблем за пълно отсъствие на наказания. Не включвам "Атака" в значимите събития, макар за пръв път в парламента да влезе партия с абсолютно различни приоритети, но това е феномен, плод на невъзможността на партиите да предложат решения на реалните проблеми.

Антоний Гълъбов, социолог:

2005 г. е белязана с нова фаза на деградация на политическата система. Това предопредели появата на "Атака" и победата на Бойко Борисов на кметските избори в София. Тройната коалиция е маркирана до голяма степен от парламентарната криза през януари, когато разривът между НДСВ и ДПС изплува на повърхността. В краткосрочен план политическата динамика ще се предопределя именно от съдбата на коалицията, от тромавия и слабо успешен механизъм за постигане на съгласие. Най-дългосрочно явление обаче е кризата в лявото - криза на идентичност и легитимност. Докато процесите вдясно достигнаха дъното, кризата вляво тепърва ще се задълбочава. "Атака" беше експеримент колко е значимо това поле, след успеха очаквам нова каскада от националпопулизъм.

Кольо Колев, "Медиана":

Най-важното политическо събитие е оформянето на широката коалиция, влизането на БСП във властта. Успехът на "Атака" е израз на кризата на политическото като цяло и в бъдеще подобни феномени са много възможни. Това обаче дава само нюансите, а принципните насоки ще се определят от основните партии и най-вече от тройната коалиция. Важно е нейното политическо здраве. За момента БС, НДСВ и ДПС са заинтересувани да съществува коалицията, тъй като в никоя друга ситуация не би имала толкова власт.

Огнян Минчев, политолог:

Създаването на управляващата коалиция ознаменува края на политически оцветените и отговорни на базата на своите обещания правителства. Даде се път на кабинети, изградени на ситуационна основа и конюнктурни приоритети. Сформирането на кабинета е израз на кризата на политическата система. "Атака" е последствие от тази криза. Може да се стигне до остър сблъсък между традиционните формации и тези в полето на "Атака". Събитията следващата година ще бъдат белязани от това дали ще бъде потвърдено членството на страната ни в ЕС, или ще бъде отложено.