Победите на гражданите през 2005 г.
Битката на суходолци
След като бяха лъгани дълго време, жителите на столичния кв. Суходол удържаха победа и принудиха кметската администрация да затвори откритото сметище. На 2 октомври камионите със смет поеха в други посоки. Преди да се стигне до това, движението "Зелени Балкани" поде кампания за промени в Закона за местните избори, които да позволят разпускането на общинския съвет при несправяне с работата и с кризисни ситуации.
Поводът беше бездействието на Столичния общински съвет. И въпреки че това не беше постигнато, гражданите дадоха знак на общинарите, че няма да търпят неспособността им да вземат решения.
Победа по отношение на отпадъците удържаха и жителите на кварталите Връбница, Нови Искър и Кремиковци. В началото на октомври Върховният административен съд (ВАС) обяви за незаконно балирането на отпадъци там. Магистратите отмениха решението на бившия екоминистър Долорес Арсенова, според което на тези терени може да се опакова смет, без да се направи оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), и върна на новия министър Джевдет Чакъров документацията за трите площадки с указание да пререши казуса.
Докато делото все още се решаваше, новият парламент скоростно прие внесените от Арсенова промени в Закона за опазване на околната среда, с които отпадна изискването за екооценката. Мотивът за тях е, че така било в Европейския съюз. В своите мотиви обаче ВАС предупреди новото ръководство на министерството, че в същия закон има изискване да се прави ОВОС в случаите, когато е налице засилен обществен интерес.
Частична победа постигнаха и жителите на с. Габра, община Елин Пелин, които се обявиха против складирането на балите с отпадъци в мина "Чукурово". Протестиращите бяха бити от местни охранители и макар че се чака геоложки анализ на местността, може да се каже, че и те имат принос в това на няколко километра от язовир "Искър" засега да не се трупат бали.
По-рано през годината неправителствени организации и еколози отхвърлиха общинската проектопрограма за управление на отпадъците в София. Аргументите им бяха, че балирането е неефективно и много скъпо, и излязоха прави - софиянци ще го усетят с по-високата такса смет през идната година.
От фондация "Аксес" пресметнаха, че за една година то ще струва 25-26 млн. лв. Пак по нейни данни трите фирми, избрани от общината да експлоатират инсталациите за пакетиране на отпадъците, са предложили цена за балирането съответно 33.64 лв., 34.54 лв. и 29.87 лв. за тон без ДДС. За сравнение цената, посочена от австрийската фирма "Ивенио", която беше избрана да достави едната инсталация за пакетиране, е 9 евро на тон, казаха от "Аксес". От фондацията заявиха, че ще извършат мониторинг върху всички сделки, които ще се сключват във връзка с управлението на отпадъците.
Солидарността след наводненията
Докато държавата все още изпитва трудности да предостави помощи на пострадалите от пороите (от отпуснатите 2.5 млн. лв. едва една четвърт е стигнала реално до хората), гражданите показаха, че са способни да си помагат взаимно далеч по-адекватно. Над 10 млн. лв. бяха събрани и предадени на нуждаещите се във вид на пари, дрехи, електроуреди, строителни материали от няколкото кампании - на Българския червен кръст, "Твоята помощ" на Би Ти Ви, "Бизнесът помага" и други.
Немалко хора предоставиха жилища на непознати, останали без дом след юлските и августовските порои. В медиите бяха разказани десетки покъртителни истории на хора, спасени от удавяне от смели съграждани.
Спечелени дела срещу администрацията
Варненка и няколко софиянци осъдиха на първа инстанция Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) заради незаконното увеличение на цените на тока през юли 2003 г. Варненският районен съд присъди обезщетение от 198.29 лв. на жената.
В Софийския районен съд има още десетки висящи дела, които граждани заведоха, след като ВАС отмени решението на ДКЕВР от 2003 г. Много хора подадоха искове срещу енергодружествата, а жената от Варна избра да съди държавната комисия по Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на гражданите.
Няколко души съдиха по Закона за личните данни политици, които ги агитирали преди парламентарните избори. Такъв беше случаят с бившата екоминистърка Долорес Арсенова, която беше дадена на съд от млада софиянка, която получила агитираща картичка на домашния си адрес.
Граждански битки се водиха и на полето за достъп до информация. Търсенето и получаването й през 2005 г. продължи да е трудна работа. Законът за достъп до обществена информация е в основата на всяка демокрация, която предполага информирано участие на гражданите, а степента на откритост на институциите показва степента на зрялост на обществото.
В това отношение България все още крета на опашката на Европа.
Над 25 дела за отказан достъп до информация реши през годината ВАС, като две трети бяха спечелени от гражданите. Любопитен беше спорът на сдружението "Център на неправителствени организации - Разград" с общината, на която беше зададен елементарният въпрос колко публични регистри се поддържат от нея.
Вместо да отговори, кметът поиска от неправителствената организация документ за съдебна регистрация, а окръжният съд като първа инстанция уважи кметското становище и отряза желанието на сдружението да знае. ВАС уважи искането на сдружението и еднозначно постанови, че конституционното право на информация е универсално и не може да бъде нарушавано.
Кирил Терзийски от София пък спечели спора с Министерството на финансите за достъп до предварителния договор с британската консултантска компания "Краун ейджънтс".
Фондацията "Програма достъп до информация" се утвърди като изключителен помощник на гражданите и организациите в споровете им с администрацията. Това беше оценено от Независимия институт за икономически изследвания АТЛАС със седалище в САЩ (международна неправителствена организация), която връчи на българската фондация престижната награда "Джон Темпълтън" за 2005 г. - за утвърждаване на свободата на информация като морална категория.
Граждански натиск за съдебната реформа
През февруари неправителствени организации планираха поредица граждански действия, за да принудят политическите сили да извършат реформа в съдебната система. Те настояваха партиите да формулират ясно своите визии и да гарантират, че реформата ще продължи и след изборите. В кампанията се включиха седемнадесет неправителствени организации, които поставиха пет въпроса на парламентарните партии.
Сред участниците бяха институтът "Отворено общество", Центърът за либерални стратегии, Българският хелзинкски комитет, Съюзът на работодателите, Българската медийна коалиция. Те попитаха с декларация партийните лидери какви структурни промени планират да извършат и по какъв начин, как смятат да осигурят бързината и качеството на наказателния и гражданския процес, както и за контрола и отчетността на съдебната система.
Организациите настояха всяка партия да обяви в какъв срок ще постигне съгласие с другите за осъществяване на целите, както и да се ангажира, че в следващия парламент ще се спазват постигнатите договорености. В декларацията се предлагаше избирателите да не гласуват за партии, които нямат визия и не могат да поемат отговорност за реформата.
Резултатът от тази битка беше, че преди изборите за парламент политическите сили конкретизираха идеите си на кръгла маса и в крайна сметка потиснаха противоречията си и новият парламент успя да приеме новия Наказателно-процесуален кодекс в последния възможен срок.
Неправителствени организации против словото на омразата
Над сто неправителствени организации и личности създадоха коалиция "Граждани срещу омразата" по повод публичните изяви на лидера на "Атака" Волен Сидеров. "Той обещава да върне "България на българите" посредством "дециганизация и детурцизация" на страната, изявленията му бликат от противозаконни квалификации", се казва в апела на инициативния комитет на коалицията срещу омразата.
В комитета влязоха писатели, режисьори, художници, политолози, сред които Георги Мишев, Георги Дюлгеров, Анри Кулев, Евгений Дайнов. Те възнамеряват да се обърнат към съда с искане да бъде осъдено словото на омразата и да се установи с авторитета на съдебното решение, че не само толерантността, но и законността изключва такова слово.