В сряда министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров обяви, че "Булгаргаз" няма да преговоря с "Газпром" за поисканата от руснаците промяна на договора за транзит на руски природен газ до Турция, Гърция и Македония. Той поясни, че българската газова компания ще изпрати до дни позицията си на руската страна. Според него договорите, подписани през 1998 г., са пазарни, а цените, по които България купува газа, са се увеличили седем пъти. Повод за изявлението на Овчаров беше изказване на руския посланик Анатолий Потапов, който обяви, че още през тази година "Газпром" ще увеличи цената на синьото гориво.

В края на миналата година министър Овчаров обяви, че ако се стигне до промяна на договора, "Газпром" трябва да се ангажира с инвестиции в енергетиката.

Бившият зам.-министър Илко Йоцев съобщи, че започването на преговори за промяна в договора е свързано с подготвяни от Газпромбанк вложения за 5 млрд. евро у нас. Йоцев твърди, че е съветник на банката, което Овчаров поставя под съмнение.

------------

 

B: Как ще коментирате отказа на България да преговоря за промяна на договора за транзит на руския газ за страните от региона и какво ще загубим?

- Не съм чул изявлението на министър Румен Овчаров, за да го коментирам. Като експерт смятам, че България ще загуби стратегическата си позиция в региона по отношение на количествата и обема, ако не проведе преговори с цел позиционирането на държавата като стратегически транзитен коридор. Капацитетът на тръбопровода е натоварен около 80%, но няма гаранция доколко той ще бъде уплътнен в бъдеще. Разумно е българската държава да отстоява в преговорите с "Газпром" да има минимални количества, които ще бъдат транзитирани през България, за да се гарантират приходите от транзитни такси. При незапълване на капацитета на тръбата загубите се изчисляват в милиарди долари.

В същото време трябва да се отчита, че руската страна плаща на България едни от най-високите транзитни такси, както и съществуването на конкуренция от страна на проекта "Син поток" за доставки към Турция. В дългосрочния договор са записани обемите по транзитните доставки за отделните страни до 2010 г. Сега България трябва да издейства стратегическото решение за разширяване на транзитната мрежа за Сърбия и Черна гора, както и за Италия. Има благоприятни шансове за постигане на сделка в полза на националния интерес и в същото време да се привлекат 5 млрд. евро инвестиции от "Газпром".

Когато е бил подписан, договорът е бил изгоден и за София, и за Москва. С повишението на цените на петрола природният газ в България струва по-евтино в сравнение с пазарните стойности на горивото, което трябва да се отчита.

 

B: Какви са аргументите ви за промяна на договора и за обсъждането на бъдещето на газовите отношения?

- Отношенията между България и Русия са променени след подписването на договорите за транзит и доставка през 1998 г. Никой обаче не може да измени едностранно договорите. Това може да стане само при наличието на желание и от двете страни. Трябва отсега да се мисли как ще се развиват газовите отношения след 2010 г., когато изтичат контрактите. Затова преговорите трябва да започват още сега. Руската страна е заявявала такова желание нееднократно.

 

B: Докато бяхте зам.-министър, подписвали ли сте с руската страна протокол за плавно увеличение на цените или за промяна на таксите, както твърди руският посланик Анатолий Потапов?

- Не сме. Имаше искане от руската страна да се създаде смесена комисия, която да излезе с конкретни предложения между двете държави за промяна на транзитния договор. Разговорите се водеха по посока на това, че докато не започнат преговори за промяна в транзитните такси, обемите на транзита да не се променят. Руската държава направи диспечерски център в България чрез "Топенерджи" и намали броя на компаниите, които участват в доставката на руски природен газ. В същото време беше подписан договор за използването на транзитния газопровод за Гърция, което позволи газификацията на Самоков, Дупница, Кюстендил и Благоевград.

 

B: Какви бяха аргументите на енергийното министерство да не преговаря за промяна в договора?

- Още при посещението на президента Владимир Путин в България и шефа на "Газпром" Алексей Милер преди три години беше поставен въпросът за бъдещото развитие на българско-руските газови отношения. От руска страна беше заявено, че след 2010 г. отношенията трябва да бъдат пазарни. През 2003 г. беше подписан и меморандум, който предвиждаше използването на газопровода за Югозападна България и изграждане на газопровод до Сърбия. Ние поставихме въпроса за увеличаване на доставките и за инвестиции в разширението на газопроводите. Беше обсъждано и участие на "Газпром" в съживяването на "Химко", което впоследствие беше изпълнено. Бяха започнати разговори по отделните пунктове от меморандума.

 

B: Как станахте съветник на Газпромбанк - министър Румен Овчаров изрази съмнение, че сте такъв?

- Не коментирам. И не ангажирам с мнението си "Газпром", а консултирам Газпромбанк по инвестиционните й проекти в България. Ако министър Овчаров иска да провери нещо, нека го направи.

 

B: Какви проекти Газпромбанк иска да осъществи в България?

- Газпромбанк желае да участва в структуриране на финансирането на строителството на АЕЦ "Белене", в изграждането на борса за търговия с електроенергия, в евентуалната приватизация на "Булгаргаз" и покупката на предприятия, свързани с производството на електроенергия. Става дума за участие в приватизацията на топлофикации. Консултантска компания оцени, че за изграждането на борсата ще са необходими около 800 млн. долара инвестиции през следващите шест-седем години. Беше заявено желанието за съживяването на "Химко".

За тези инвестиционни намерения има изпратено писмо в Министерството на икономиката и енергетиката, бяха направени и две срещи между представители на банката и министър Румен Овчаров.

 

B: Участието на Газпромбанк в АЕЦ "Белене" свързано ли е с "Атомстройекспорт", която заедно с "Фраматом" е кандидат за изпълнител на проекта?

- Заявено е принципно желание за участие в проекта, но няма конкретност. Изпълнителят ще бъде избран с конкурс. При евентуално участие във финансирането банката няма да иска държавна гаранция.

 

B: Какви са алтернативните източници на енергия, на които България може да разчита?

- Непрофесионално е да се говори за алтернатива на природния газ, защото той е най-евтиното и екологично гориво, съобразено с изградената инфраструктура на страната. Ако хората решават да се отопляват само с ток, системата няма да издържи. Различни експерти твърдят, че за задоволяване на вътрешното си потребление от газ България може да използва находището в Галата, което е невъзможно, защото всяко находище има определен капацитет на годишен добив.

 

B: Какво ще спечели България от проекта НАБУКО?

- Проектът НАБУКО за изграждането на газопровод за доставка на природен газ от каспийския регион до Централна и Западна Европа е алтернатива за доставките на газ у нас. Той беше обявен за приоритет от предишното правителство в концепцията за мястото на България в регионалния енергиен пазар. Когато изтече дългосрочният договор с "Газпром" през 2010 г., проектът НАБУКО трябва да е започнал. Потреблението на природен газ през следващите години ще се увеличава и битовата газификация все повече ще се разширява. Построяването на газопровода с капацитет около 25 млрд. куб.м ще даде възможност на страните участници да задоволят собствените си потребности. Маркетинговото проучване обаче показва, че той няма да задоволи растящите нужди на Европа от природен газ и въпреки това е добре дошъл за всички потребители.