Изключване на мажоритарен съдружник в ООД
Статията изброява хипотезите, в които е възможно да се пристъпи към изключване на притежателя на по-голямата част от капитала, като прави уговорката, че две от тях са почти неприложими. Възможните случаи са или пълно дезинтересиране на мажоритарния съдружник от дейността на дружеството, или някакви необичайни обстоятелства, като неразбирателство или конфликт между съдружниците, които да накарат мажоритарния съдружник да действа във вреда на дружеството. Такива случаи обаче при сегашната икономическа обстановка и засилена конкуренция между стопанските субекти са изключително редки, казва авторът.
Търговският закон е предвидил възможност за достатъчно ефективна съдебна защита на правата на изключвания и това е така, за да се осигури необходимото спокойствие на лицата, които желаят да участват в икономическия живот чрез дружество с ограничена отговорност. (Дневник)
-------------------
След въвеждането на пазарната икономика и либерализацията на пазара дружеството с ограничена отговорност (ООД) се превърна в една от най-разпространените форми на сдружаване на гражданите с цел участие в стопанския живот на страната. С оглед на това особено значение за сигурността на правните субекти, инвестирали средства чрез такова юридическо лице търговец, придобива въпросът дали е възможно съдружник в ООД, притежаващ 51% или повече от капитала на дружеството, да бъде изключен от миноритарните съдружници? Теоретично - да, на практика - изключително трудно.
С изменението на Търговския закон (бр. 58 на Държавен вестник от 2003 г.) се предвиди, че съдружник в ООД може да бъде изключен
с решение на общото събрание, прието с мнозинство повече от 3/4
от капитала, освен ако дружественият договор не предвижда по-голямо мнозинство. Изключваният съдружник не гласува и неговият дял се приспада от капитала при определяне на мнозинството. По този начин е възможно, дори съдружник, притежаващ 99% от капитала, да бъде изключен от другия/те съдружник/ци, притежаващ/и само1%.
За да бъде едно такова изключване законосъобразно, то трябва да е извършено на едно от изрично предвидените в чл. 126 от Търговския закон (ТЗ) основания, а именно:
- изключваният съдружник не е изпълнявал задълженията си за оказване съдействие за осъществяване дейността на дружеството
- изключваният съдружник не е изпълнявал решенията на общото събрание
- изключваният съдружник е действал против интересите на дружеството или
- изключваният съдружник не е внесъл допълнителна парична вноска.
Две от горепосочените основания (неизпълнение решенията на общото събрание и невнасяне на допълнителна парична вноска) обаче са почти неприложими. Решенията на общото събрание по принцип се приемат с мнозинство повече от 1/2 от капитала, а решението за допълнителни парични вноски - с мнозинство 3/4, т.е. и в двата случая е необходимо мажоритарният съдружник да е гласувал „за”. На практика трудно можем да си представим ситуация, в която мажоритарният съдружник не изпълнява своите собствени решения, а дори и да е променил впоследствие намеренията си, няма пречка да свика общо събрание и да приеме ново решение, което отговаря на неговите интереси.
Що се отнася до останалите две основания (неизпълнение на задълженията за оказване съдействие за осъществяване дейността на дружеството и действия против интересите на дружеството), тяхното съществуване се предоставя на
субективната преценка на изключващите съдружници
и евентуално на съда. При тези основания най-често се касае или за пълно дезинтересиране на мажоритарния съдружник от дейността на дружеството, а без неговия глас общото събрание не може да приеме валидно решение (първата хипотеза), или за някакви необичайни обстоятелства като неразбирателство или конфликт между съдружниците (втората хипотеза), които да накарат мажоритарния съдружник да действа във вреда на дружеството. Такива случаи обаче при сегашната икономическа обстановка и засилена конкуренция между стопанските субекти са изключително редки.
Видно от гореизложеното е, че решение за изключване на мажоритарен съдружник, без да е налице някое от основания по чл. 126 от ТЗ, ще бъде отменено от съда при евентуалното му обжалване. Тук е моментът да се отбележи, че изключеният съдружник не разполага със самостоятелен иск по чл. 126 от ТЗ, а може да потърси защита от съда с иска по чл. 74 от ТЗ и в тази връзка е важно да не се пропусне 14-дневният преклузивен срок, за да поиска отмяна на решението на общото събрание за изключването му (в този смисъл решение №878/31.05.2000 г. на ВКС по гр.д. №147/2000 г.).
Съществува и едно
чисто практическо затруднение за изключването
на мажоритарния съдружник. Съдебната практика е категорична, че при изключване на съдружник на каквото и да е друго основание освен поради невнасяне на дела изключеният има право да получи дружествения си дял от имуществото на дружеството въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е прекратено участието му (в този смисъл решение №1584 от 17.11.2000 г. на ВКС по гр. д. №927/2000 г.). Освен това от момента на прекратяване на участието му в дружеството бившият съдружник има право да получи и дивидент за времето до прекратяването, както и да му бъде върната евентуално направената допълнителна парична вноска, ако за нея няма определен срок. Ясно е каква е вероятността, ако дружеството е с голям капитал или е печелившо, дори и да е налице някое от основания по чл. 126 от ТЗ, миноритарен съдружник да изключи мажоритарен и да успее да му изплати равностойността на дела от имуществото.
Макар и теоретично да е възможно мажоритарен съдружник в ООД да бъде изключен, при положение че той изпълнява задълженията си към дружеството и защитава неговите интереси, Търговският закон е предвидил възможност за достатъчно ефективна съдебна защита на правата му. Така се осигурява необходимото спокойствие на лицата, които желаят да участват в икономическия живот чрез тази форма на сдружаване.
------------
*младши адвокат, Правни офиси “Пенков, Марков и партньори”, е-mail: [email protected]