Поводът да посетя Индия, за да присъствам на сватбата на моя приятелка българка и индиец с американско гражданство, ми даде възможност да усетя красотата и опиянението на един непознат свят, изумяващ с цветове и неочаквани преживявания.

Традицията - пет дни яли, пили...

Класическата индийска сватба на висшата каста трае пет поредни дни (спомнете си индийските филми от детството). От векове едни и същи събития и ритуали предшестват сватбеното тържество, или така наречения Ден на булката, който е кулминацията на церемонията.

Първата вечер е посветена на семейството на съпруга - в дома му се събират младоженците, техните родители и най-близките. Събитието представлява празнична трапеза, на която двата рода се опознават. Втората вечер е посветена на семейството на булката, в чийто дом отново се събират най-близките.

На третия ден се извършва традиционният ритуал “менди”. Опитни гримьорки изрисуват ръцете на булката със смес от къна и естествени бои. Шарките от предимно флорални мотиви са като лабиринт. Трудно е да се опише красотата на ръцете на булката. Най-любопитното е, че в този лабиринт от шарки се вплита името на младоженеца. Преди първата брачна нощ той трябва да намери името си и това е част от предизвикателството да заслужи булката. Индийската традиция изисква през следващите три дни булката да избягва да си мие ръцете, за да не изтрие рисунките.

Четвъртата вечер представлява вечерна сватба в много тесен семеен кръг. Тя е изключително важна за булката, защото тогава тя получава от свекървата скъпоценни семейни накити, които трябва да носи на сватбената церемония (обикновено няколко килограма). Те се предават от поколение на поколение и съпругата не може да ги продава. След време тя ще ги предаде на бъдещата си снаха.

В днешно време много семейства прескачат тези четири ритуала и правят само

сватба "по същество"

Гвоздеят на сватбената церемония е петата вечер, когато се канят много гости. В нашия случай на тържеството в хотел "Шератон" в Делхи бяха поканени около 300 души, повечето от заможни семейства. Броят на гостите е знак за заможността на семействата - колкото по-богати са младоженците, толкова повече гости се канят. Това е денят на булката, когато тя е най-пъстра и красива, сякаш току-що излязла от шарените илюстрации на приказките за индийски принцеси.

На сватбеното тържество моята приятелка беше облечена в специално направен булчински тоалет, наречен ленга (на стойност 18 хил. долара), инкрустиран с кристали "Сваровски" - фиеста от ярки цветове. Булката задължително е накичена с наследствените златни огърлици и бижута, подарени от семейството на младоженеца - в случая тежащи над 20 кг (тя, естествено, не беше си сложила всичките). Въпреки ефирния си вид сватбената рокля е доста тежка и носенето й в продължение на поне четири-пет часа е немалко изпитание.

Тържеството започна с разрязването на огромна торта от близките на младоженците. Следват танци на индийска музика "бангара" - традиционни ритми в съвременен дисковариант. Картината на танцуващите индийки в разноцветни сарита е впечатляваща за всеки европеец.

Сватбените блюда от идийската кухня от всички краища на страната огъват масите. Традиционното българско обикаляне на масите за подаръци в Индия е решено по следния начин: още при пристигането на гостите в лоби бара на ресторанта те подаряват на младоженците дарове, предимно пари в пликове или сребърни съдове и скъпоценни предмети. За висшата каста е задължително, когато връщат визитата на сватба, да подаряват равностойни подаръци. Етикетът изисква младоженците да изпратят благодарствени картички на всичките си гости.

Точката на челото

Важна подробност е, че преди празненството булката се сдобива с точка на челото, наречена бинди. Несъмнено това е нещото, което отличава индийките от другите народи. Формата и цветът на бинди показва към коя каста принадлежи жената и дали е омъжена. Тоест на сватбената церемония булката за първи път носи бинди, което е специално подготвено за омъжени жени.

Традиционно биндито е в червен цвят, но модната тенденция е въздействала и върху този аксесоар, който в момента се предлага в различни форми и в комбинация със скъпоценни камъни. Въобще сватбеното тържество е мястото, където могат да се видят толкова разнообразни дрехи и аксесоари, различни сарита и бинди, сякаш всички индийки се надпреварват в парад от цветове - ярки и шарени като дъгата, и феерия от бижута.

Паметникът на любовта

Какво по-естествено място за скрепяване на брачната връзка от символ на вечната любов - мавзолея Тадж Махал в Агра? Седмото чудо на света е построено от владетеля на Агра - Шах Джахан, в памет на неговата втора и най-любима съпруга Мумтаз Махал, починала при раждането на 14-ото им дете. Нейното последно желание било да се построи несравним по красота и вид паметник, символ на тяхната вечна любов. Строителството на мавзолея продължило 22 години (1631 - 1653 г.), като 20 000 строители ден и нощ работили. Самият паметник включва гробница, джамия, градини, входна врата и фонтани. Целият паметник е изграден от бял мрамор, инкрустиран с повече от 35 вида скъпоценни и полускъпоценни камъни, а за превозването на мрамора от Раджистан са използвани 1000 слона. При вида на този сияещ с бяла светлина, забулен в ореола на любовта дворец, човек затаява дъх и се прекланя пред красотата на вечната любов.

---------------------

Съвети за туристи

Ако сте планирали пътуване до северната част на Индия освен Делхи задължително посетете т.нар. Златен триъгълник, включващ Делхи, Агра и Джайпур. Тези три града са съчетали в себе си различни култури, отразени в архитектурата и цветовете на сградите. Един от най-цветните градове на Индия е Джайпур, наричан още Розовия град - столицата на северния щат Раджи стан. Името на града идва от факта, че целият град е обграден от високи стени със седем входни врати и всичко е боядисано в розово, цвета на гостоприемството. Традиционна за Джайпур е синята керамика - елемент от персийската култура.

Столицата на Индия изумява с мащабите на космополитен град, съчетаващ два различни свята - света на богатите и бизнеса с изисканите квартали и луксозни коли и в същото време потресаващата масова бедност. Друга характеристика на Делхи, трудно възприемана от всеки посетител от Стария континент, е движението на превозните средства, неспиращото свистене на клаксони и липсата на разбираеми правила за движение. Хаосът по улиците действа шокиращо в началото и дори създава усещане за безпомощност, особено ако се налага пресичане на пътното платно. Дори това не може да засенчи пъстротата на пазарите и нестихващата енергия на търговците да предлагат своята стока с настойчивост и хъс, на моменти граничещ с натрапчивост. Но нима чарът на Азия не е точно в това?