Музеи от миналото
Голяма част от хората свързват музея само с неговата експозиция. Тези институции обаче не само показват, но и издирват, консервират и изследват находките, обяснява проф. Васил Николов, директор на Археологическия музей в София. Обикновено най-големите проблеми на музеите са в хранилищата, където липсват подходящи условия и ред. А точно там е концентрирана по-голямата част от съкровищата на страната. Практиката по света е само 2-3% от наличното в хранилищата да се излага. В Националния исторически музей (НИМ) например са изложени около 1% от 600-те хиляди експоната в хранилището, казва неговият директор Божидар Димитров.
Грешно е да се мисли и че ако един предмет попадне в музей, той вече е спасен. Много от тях
нямат условия за съхраняване на предметите
особено тези от органичен произход - дърво и текстил. По думите на директора на Етнографския музей проф. Рачко Попов много експонати се повреждат поради липса на качествени витрини и неспазване на показатели като влажност и температура. Във фондохранилищата на музея експонатите стоят в насипно състояние. Големият проблем е, че и Етнографският, както голяма част от българските музеи, е поместен в сграда, която не е строена и пригодена за тези цели, обяснява Попов.
Археологическият музей в Пловдив, който е на второ място по значимост след НИМ и подлежи на цялостна реконструкция, вече втори месец е в ремонт. По силата на обществена поръчка на стойност 60 000 лв. до края на декември тази година трябва да бъде разрушена част от сегашната сграда и възстановена друга. Решението предвижда свързване на сградите на Археологическия и на Историческия музей, където е най-голямата съкровищница на археологическото богатство на древна Тракия от палеолита до XVII век. “Добрият музей се прави не с пари, а с много пари. Колкото по-рано нашето общество осъзнае тази необходимост, толкова по-бързо ще излезе от дупката, в която се намираме", казва директорът на Историческия музей Стефан Шивачев. "В продължение на 15 години културата и музеите не бяха приоритетна сфера и се натрупаха много проблеми."
В окаяно състояние е и фондът на Националния музей на архитектурата във Велико Търново, който тъне в плесен. Той се съхранява в сграда, в която от години не е правен ремонт. При всеки дъжд или сняг таванът тече. Този факт, както и неясният статут на музея са причина главният уредник арх. Теофил Теофилов да иска спешно намесата на Министерството на културата, за да бъде спасена институцията. Междувременно стана ясно, че трима кметове от страната се състезават музеят да бъде прехвърлен в техния град. Фондът, който доскоро имаше национален статут, може да бъде преместен в манастира "Св. Кирик и Юлита" край Асеновград, в Копривщица или дори в Брацигово.
Една от основните причини за настоящото състояние на българското културно наследство е Законът за паметниците на културата и музеите (ЗПКМ), казва Божидар Димитров. Той е от 1969 г. и
не отговаря на съвременните икономически условия
Липсва държавна стратегия за опазване паметниците на културата. Според него проблем е, че музеите са под различен ведомствен контрол. Три са под шапката на БАН, пет - към Министерството на културата, а останалите са общински. Макар и всички паметници на културата да принадлежат на държавата, на практика контролът върху това, което се случва в общинските музеи, е труден, коментира Димитров. Стига се до парадокс дори римски паметник от световно значение да бъде определян от една община като празно дворно място.
Конфликт създават и споровете къде да се ситуират археологическите находки - в музеите на общините, където са открити предметите, или в столичните музеи. Съкровищата не могат да се пръскат по цялата страна, тъй като туристите са концентрирани в определени градове, казва Васил Николов. Така старините остават скрити от света, защото градове като Враца, където е част от Рогозенското съкровище, и Казанлък, където е част от съкровището от могилата Голямата Косматка, привличат малко туристи. По негово мнение голяма част от регионалните музеи нямат необходимите условия, пари, кадри и охрана за съхраняване на експонатите. По мнението на Димитров новият закон трябва да реорганизира съществуващата институционална рамка и всички структури да се съберат под покрива на Министерството на културата.
Финансирането от институцията, към която е музеят, е недостатъчно. Обикновено то покрива само фонд "Работна заплата" и част от консумативите.
Предприемчивостта на директора е от особено значение
и неговите качества на мениджър се оказват често не по-малко важни за развитието на музея от качествата му на учен. Директорите на държавните музеи имат свобода при привличане на допълнителни приходи. Бюджетът за НИМ за 2004 г. е бил 164 хил. лева, а собствените средства от билети, екскурзоводни беседи, отдаване на зали под наем, курсове за деца и други са 987 хил. лева. НИМ има сключени договори с много туроператори, които водят чуждестранни туристи. Наличието на работещи връзки с медиите са важен фактор за привличане на собствени приходи.
Музеите разчитат най-много на приходите от билети. Цените им се вдигнаха сериозно след изравняването им за българи и чужденци. В момента билетът за АМ и НИМ е 10 лв. Това обаче не е намалило притока на български посетители. За посещение на археологическия музей има големи намаления за ученици, студенти и пенсионери, а също така и семеен билет. По думите на неговия директор интересът към Археологическия музей се е повишил през последните години благодарение на големите открития на територията на страната.
Обновяването на фондовете
на трите най-големи столични музея - НИМ, Археологическия и Етнографския, става непрекъснато. В Археологическия музей има отделна зала за временни изложби. През 2005 г. ръководството на музея решава да излага в София експонати от всички разкопки, финансирани от Археологическия институт към БАН. Обикновено се избират няколко предмета, които са представителни за находката, казва Васил Николов. Друг вариант е новите находки да се излагат в залата за временни изложби, след което да заминават в местата, където са намерени. Обновяването на експозициите на музеите обаче далеч не се прави навсякъде, уточнява той, и изложбените зали в много регионални музеи не са се променяли повече от 30 години.
Модерното в музейното дело у нас не може да се случи най-вече поради липсата на средства и невъзможността да се задържат качествени кадри със средна заплата 200 лв. Все пак Археологическият музей, който е в сграда на над 500 години, може да се похвали с подредба и осветление на европейско ниво, смята директорът му. Тя е и една от малкото с възможности за мултимедия. Музеят обаче е по-скоро изключение, твърди Васил Николов. Причината е, че за неговия ремонт са отпуснати целеви средства от Министерския съвет, получен е и голям грант от правителството на Япония, има много дарения от чужди граждани. Всички надписи в големите софийски музеи са преведени на английски. Това обаче далеч не е така в малките регионални музеи. Тенденцията е надписите да не са много обстоятелствени и да дават базисна информация, която да подтиква посетителите да размишляват върху експоната, казва Николов.
-------------------
Част от залите на варненския археологически музей бяха основно ремонтирани през 2004 и 2005 г. със средства по програмата "Варна - кръстопът на цивилизации, град с историческо наследство", финансирана по проекта "Красива България". "Това бе задължителното условие на туроператорските компании да са сключат договори с нас", каза директорът на Регионалния исторически музей Валентин Плетньов. Със средствата е оборудван и посетителски център, където туристите имат достъп до интерактивна информационна система. Два LCD монитора в централното фоайе осигуряват достъп до огромен масив текстови, снимкови, видео- и аудиофайлове. “Така още на входа туристите могат да се запознаят с експозицията и архивните документи на музея”, казва Плетньов. Според него Регионалният исторически музей, включващ сбирките на Музея за история на Варна, Музеят на Възраждането, скалният Аладжа манастир, природният феномен Побити камъни, Етнографския музей и Римските терми, е единственият у нас, който има програма за “износ” на самостоятелни експозиции в чужбина. Успоредно с ремонта на залите на Археологическия музей тече и преструктурирането на експозициите му от колекционен на хронологичен принцип. Новост в най-представителния от варненските музеи е и монтирането на ново точково осветление при пълно затъмняване на залите.
-------------------
Историческият музей в подножието на Мадарския конник е основно ремонтиран и ще заработи отново през май след 23-годишно прекъсване. В ремонта са инвестирани 165 хил. лева, като 115 хил. са от общинския бюджет на Шумен, а 50 хил. - от Министерството на културата. Сградата, строена между 1931 и 1934 г., е била затворена поради свлачищните процеси и през годините не са се намирали пари за реконструкция. Надеждите на общината са да привлекат повече туристи, които сериозно намаляха през последните две години. По информация на зам.-директора на Регионалния исторически музей в Шумен Асен Йорданов през 2004 г. посетителите на резервата Мадара са били 50 хиляди, 16 хиляди от които чужденци. Броят им през 2005 г. е намалял на 30 хил. общо, като чуждите туристи са 6 хиляди. Причина за отлива на туристите е и затворената заради срутвания Голяма пещера и неработещият с години музей. В двете зали на музея ще бъдат изложени експонати, намерени в района на Мадарския конник, от различни исторически периоди - праисторически, тракийски, римски средновековен. Сред най-ценните експонати според Йорданов е уникалният „Зодиак” - камък с изобразени 12 зодии с култово предназначение, датиращ около II век сл. Хр., намерен през 40-те години на XX век.