Разведена двойка има 4-годишен син. Жената се омъжва повторно за германец и иска да се установи с него в Германия. Бащата на детето отказва да подпише документ за неговото излизане извън граница. В същото време е безработен от години и няма възможност да го отглежда сам. Бившата му съпруга търси помощ от адвокат - предупреждават я, че съдебната битка ще е трудна и продължителна. В интернет форум я съветват да се обърне към медиатор. Понятие, което е ново за нея и затова не буди доверие и особени надежди. Все пак се свързва с медиатор. Първият им разговор продължава 2 часа. Но бившият й съпруг отказва среща с трето лице и така процесът на медиацията прекъсва. Започва съдебен процес за отнемане на бащинските права. В залата близки и роднини разказват пред публика подробности от семейния живот на двойката, двамата също трябва да отговарят на лични въпроси. Вадят се документи за доходи, работа - животът на двамата е на показ. Детето се травмира от напрежението, а на баща си вече гледа като на враг. Жената отново се обръща към медиатор с молба да направи нов опит да прекрати този кошмар. Този път бащата на детето се включва в извънсъдебните преговори. Медиаторът разговаря с него насаме. След това има още две срещи с двамата. На втората е подписан договор от 9 точки и детето получава позволение да замине с новото си семейство.

Една история на успешна медиация - алтернативен способ за разрешаване на правни (и не само правни) спорове. И възможност за спестяване на пари, време, напрежение и омраза.

Законът за медиацията беше обнародван още в края на 2004 г. Вече е факт единният регистър в Министерството на правосъдието, в който се вписват лицата, имащи право да бъдат медиатори. Но все още възможността за решаване на конфликти по този по-кратък и безболезнен начин не е популярна и малко хора се възползват от нея. Една от причините за това е желанието за отмъщение и наказване на другата страна, а изразът “ще те съдя до дупка” е много популярен при "разчистване на сметки", обясняват от центъра за медиация към фондация "Партньори - България". В интернет форумите, обсъждащи темата за медиацията, често се среща мнението, че медиацията няма почва у нас, защото българинът не дискутира проблемите, а предпочита да води войни. Че изнервянето, напрежението и стресът са направили всички ни кибритлии в споровете и са ни лишили от спокойна и хладна преценка.

Какво е медиацията

По света този подход съществува от около 40 години. Това е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице - медиаторът, подпомага страните да постигнат споразумение. Предмет на медиацията са широк спектър спорове - граждански, търговски, трудови, семейни и административни, между физически и/или юридически лица. Медиация може да бъде проведена и в случаите, регламентирани в наказателните закони.

Трябва да се прави разлика между съдебна и извънсъдебена медиация, уточняват от "Партньори - България". Съдебната се случва в хода на производството и към нея съдът може да насочи страните. Извънсъдебната е тази, към която страните се обръщат точно защото не искат нещата да стигат до съд.

Предимствата на медиацията

Тя е бърз и евтин начин за разрешаване на спор, като така би могло да се избегне дълга съдебна битка с отрицателен ефект за двете страни. Медиацията съхранява имиджа на личността и фирмата, защото спорът се решава пред един човек, който спазва изискване за конфиденциалност. Не е маловажен и фактът, че при медиацията проблемът все още е в твоите ръце, просто някой ти помага да го осмислиш, но решението в крайна сметка взимаш ти. При решаване на проблемите по този начин никой не губи - печелят и двете страни, защото целта е споразумение.

Кой може да бъде медиатор

Медиатор може да бъде неосъждано физическо лице. В закона не се поставя изискване за вида и степента на образованието или за професионалната му квалификация. Достатъчно е той да е покрил изискванията за обучение и да е вписан в регистъра. Медиацията може да се осъществява едновременно от двама или повече медиатори, посочени от страните. Лица с функции по правораздаване в системата на съдебната власт не могат да извършват дейност по медиация.

Какво може/не може да прави медиаторът

Медиаторът не е съдия (арбитър) по спора, той не е и адвокат, за да дава съвети или да се очаква от него професионална правна оценка на ситуацията. Въпреки това той може да предпази двете страни да не допускат правни грешки. Той е безпристрастен и независим. Основната роля на медиатора е да подпомага спорещите да достигнат до едно общо решение за начина на приключване на спора по пътя на компромиса и зачитането на взаимните интереси. Медиаторът не може да бъде отговорен, ако не се постигне споразумение. Медиаторът няма право да оказва натиск за участие в процедурата. Разискванията по спора са поверителни и участниците в медиацията са длъжни да пазят в тайна всички обстоятелства, факти и документи, които са им станали известни в хода на процедурата. Така законът забранява медиаторът да съобщава на другите участници в процедурата обстоятелства, които се отнасят само до една от страните по спора, без нейното съгласие.

-----------------------

Румен Минковски*: Най-често медиаторите се търсят при междусъседски проблеми и разводи

 

B:Къде се обучават медиатори?

- Световната практика показва, че медиатори могат да бъдат всички, които имат добри комуникативни умения, обучени са в техниките на медиация и нямат страх от конфликта. На път е да възникне такава професия. Първите медиатори от "Партньори - България" са обучени от американски и европейски специалисти. До момента повече от 1000 души са минали през курсовете на нашата фондация, а четирима медиатори сега се специализират и сертифицират по международна програма в центъра по медиация в Сан Диего. Според стандарта, заложен в закона, предвиждат се 60 часа обучение и няколко практически случая, при които медиаторът работи под наблюдение.

B:Какви хора търсят извънсъдебната медиация и с какви проблеми?

- Предимно жени между 30 и 40 години. Най-често срещаният конфликт е междусъседски, между родители и деца, при разводи. Конфликтите в семейството в повечето случаи са на базата на икономически причини, които се трансформират в личностни, социални - проблемите са от типа кой колко е спечелил, колко е похарчил, често се среща разочарование от това, че партньорът не печели достатъчно. В селскостопанските райони често има конфликти за земя, за междусъседска линия.

Има някои особености в работата на центровете в София и по-малките градове. В по-малките градове по-лесно се стига до решения между институции и личности.

Средно по 100 - 150 случая на година са решавани в "Партньори - България". Тенденцията е към покачване на интереса. През 2004 г. 54% от всички постъпили случаи са били успешно решени.

B: Най-често срещаният проблем, който може да възникне в процеса на медиация?

- Обикновено ни търси едната страна, често е много трудно да се осигури втората. Понякога се натъкваме на упорит стремеж да се отиде в съда с презумпцията "аз ще ти покажа, ще се съдим до дупка". А за това, че едно съдебно решение понякога може да излезе след 5 години, когато вече няма смисъл от него, никой не се замисля. Много често, може би защото тази практика не е позната и липсва в културата на българина, другата страна или отказва, или протака срещата с нас, или дори да обещае, не се явява. Имаме стратегия за привличане на другата страна, но не трябва да накърняваме правата на личността, нямаме право, а и не е морално да се ползват средства за натиск. Можем да ползваме само директна комуникация - писма, телефонни разговори.

B: Грешката в общуването, която води до необходимостта от трети човек?

- Двете страни прекъсват комуникацията под въздействието на емоцията, не си изказват нещата. Често нашата роля е само да отприщим тази комуникация, после те сами намират решение на проблема.

B: Кога медиацията не работи?

- Всеки случай се оценява по няколко критерия, за да се прецени дали е подходящ за медиация. Не работи в случаи, в които има насилие, въпреки че наказателната медиация (опит да се постигат споразумения между извършител и жертва) вече си проправя път в Европа и съществува във Франция и Норвегия. Един случай не може да се реши от медиация, ако има дълбока психична травма или отклонение - тогава насочваме към други специалисти или институции. Когато има дълбок ценностен конфликт, свързан с начин на живот, религия, също може да не проработи медиацията.

B: Примери от вашата практика, когато медиацията е проработила?

- Пресен случай - международна медиация по семейно право. Постигнахме споразумение между американец и българка, които искаха да се разведат. Той дойде тук, в нашия център и постигнаха 28 точки споразумение.

Наемател, който наема помещение с идеята да отвори заведение. Начинанието му обаче е несполучливо и той не може да плати задълженията си към наемодателя. Стигна се до споразумение двамата заедно да продължат с бизнес начинанието и така и двете страни да печелят.

Медиацията помага и в служебни спорове. Скоро решавахме един случай между двама служители - проблем с припокриване на трудовите роли. От голямата конкуренция взаимно си пречеха. Потърси ни мениджърът им. Проблемите се обсъдиха, нещата се казаха директно и те подписаха споразумение.

Имаме опит в разрешаване на конфликт между институция и граждани - посредничихме между "Енергоразпределение" и жителите на ромските квартали в Лом и Дупница, стигнахме до споразумения, които съхраниха социалния мир.

B: Процедурата и заплащането?

- Търсят ни, срещаме се с едната страна. Правим кратка характеристика на спора, преценяваме дали може да се реши с медиация и го насочваме към подходящи професионалисти. След това се свързваме с другата страна и ако тя се съгласи да участва, в рамките на няколко сесии проблемът се решава. Относно заплащането - въпросът все още не е добре регламентиран. Чакаме да излезе обща наредба на Министерството на правосъдието за дейността на медиаторите и заплащането.

----------------

*директор на центъра по медиация към фондация "Партньори - България" - най-стария център у нас, който работи от 1998 г. с подкрепата на "Отворено общество" и USAID, член на международната мрежа от организации "Партньори за демократична промяна" и с мрежа от центрове по медиация в 14 града у нас.