Кой сте страхува от грип
Разбира се, информациите за настъплението на птичия грип и рисковете и вероятността той да мутира до човешка епидемия с невиждани мащаби наново събуди всички потулени страхове от инфлуенцата.
За птичия грип обаче се пише постоянно и много и докато мнозинството продължава да мисли, че това се случва "някъде там", на "някакви хора", всички митове и заблуди за обикновения грип сякаш се събуждат с нова сила.
Неотдавна опит да обобщят неяснотите около добрата стара инфлуенца направиха група британски учени и ето какво се получи.
Мит 1 - Рискът от разболяване е по-голям след имунизация
Няма ваксина, която да предизвиква самото заболяване, казват специалистите. Възможно е да се развие грипоподобно състояние с лека температура, хрема и кашлица, но тези странични ефекти са напълно естествена реакция на организма при инжектиране на така наречените "живи" ваксини.
Днес обаче подобни средства не се използват. Традиционно се прилагат неактивни ваксини, в чийто състав има само определени части от "провокатора" на грипното заболяване. Те се понасят много леко от пациентите и обикновено не провокират никакви симптоми на заболяването, макар че при малцина все пак може да се наблюдава леко зачервяване на мястото на инжекцията, както и леко покачване на температурата до не повече от 37.5 С в продължение на няколко дни.
Мит 2 - Имунната система е главният "бияч" срещу грипа
Факт - има хора, които никога не се разболяват от грип. Или поне така изглежда. Според медици това се дължи на така наречената генетична устойчивост, налична при определени индивиди от самото им раждане.
Тази уникална характеристика обаче е толкова рядко срещана, че е почти митологична. Най-често имунният статус не играе почти никаква роля в заразяването с грип. Човек може да не боледува, да не настива, но това не е гаранция, че следващата епидемия ще го прескочи. Именно поради тази причина лекарите препоръчват профилактика за всички.
Мит 3 - Грипът отминава със или без лечение
По ирония на съдбата добре известната фраза "с лекарства грипът минава за една седмица, а без - за седем дни" всъщност е отчасти вярна. Дори и лекарите признават, че често, независимо дали има, или няма агресивно лечение при грипно заболяване, резултатът е един и същ, но това важи само ако терапията е започната навреме.
Работата е там, че мнозинството хора предприемат мерки за лечение едва когато ситуацията наистина се влоши - температурата е трайно висока, а отпадналостта е станала хронично състояние. Според медици най-тежката фаза на грипа е в първото денонощие след заразяване. Тогава симптомите са незабележими, но именно тогава трябва да се започне лечение, с което болестта да бъде пресечена от корен и така да бъдат избегнати усложненията.
Мит 4 - Антибиотиците са задължителни
Да, грипът се предизвиква от вируси, но пък антибиотиците унищожават само бактериите. С други думи, лечението на грип с тях е напълно безсмислено, казват пък руски учени. Според тях изключение има само когато симптоматиката на грипа се запазва за твърде дълъг период с увеличаване на броя и сериозността на оплакванията. Това е признак, че към грипа се е присъединила вторична бактериална инфекция, което вече налага прилагането на антибиотици.
Мит 5 - Температурата задължително трябва да бъде свалена веднага
Според лекари това е дълбоко погрешно схващане. Те припомнят, че повишената температура е знак за защитна реакция на организма, която показва, че тялото се опитва да унищожи причинителите на болестта, създавайки й непоносими условия за съществуване. Доказано е, че високата температура действително убива вирусите на грипа и облекчава протичането на инфекцията.
Медикаменти за сваляне на температурата се препоръчват само на хора, при които тя предизвиква сърцебиене, болки в мускулите и други усложнения, макар че свалянето й под 37.5-37.6 С не е необходимо. Освен това е опасно тя да пада твърде рязко, тъй като това може да предизвика усещане за още по-тежка отпадналост.
Мит 6 - Няма смисъл от ваксина, след като епидемията е започнала
Разбира се, най-добре е ваксинацията да се прави две седмици преди предполагаемото начало на епидемичния сезон. Дотогава организмът ще изработи имунитет срещу грипа и организмът ще може да се противопостави на инфекцията. И макар че ваксинацията не е задължителна, редица изследвания са доказали, че рискът от зараза намалява два пъти след инжектиране.
В тази група попада и митът, че хората със заболявания на сърдечносъдовата система не бива да се ваксинират, защото тази терапия би предизвикала усложнения. Учените обаче настояват, че това не само е невярно, а и вредно твърдение. Именно тези пациенти трябва да се инжектират, тъй като самият грип предизвиква главно проблеми със сърцето и съдовете.
А що се отнася до легендата, че витамините спасяват от грип, редовният им прием е признак за трайна грижа за здравето, но не и начин за предотвратяване на грипа. Оптимално решение би било ваксиниране, комбинирано с прием на витамини.
Мит 10 - Чистият въздух убива грипния вирус в зародиш
Това твърдение не е напълно вярно най-малкото защото човек среща множество хора по улиците, всеки от които може да е болен или поне да е носител на грипния вирус. Факт е обаче, че опасността от зараза е далеч по-голяма в затворени помещения.
---------------------
И малко за птичия грип
Клиничната картина на заболяването определено е изключително тежка. Инкубационният период е два до три дни, като самото заболяване започва остро - с хрема, болки в мускулите, втрисане и висока температура. Поразяват се дихателните пътища, има риск от пневмония, интоксикация, поражения на черния дроб и бъбреците, като леталността е 50-80 процента. СЗО препоръчва профилактика с индуктори на интерферона, инхибитори като тамифлу и реленз, както и противовирусни препарати, макар че вирусът на птичия грип е изначално устойчив към последните.