С промени в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), които са в сила от 1 януари 2005 г., бе дадена възможност на данъчно задължените лица да намаляват размера на дължимите си авансови вноски за данък печалба за годината. Това се прави, в случай че те очакват намаление на облагаемата си печалба за дадена текуща година.

Начинът, по който се обявява на данъчните органи това намаление, е регламентиран в чл.56, ал.6 от закона. Нормата предвижда намалението на авансовите вноски да се ползва след подаване на декларация по образец, утвърден от министъра на финансите. Декларацията се подава до съответната териториална данъчна дирекция по данъчна регистрация на лицата. Тя може да бъде подадена във всеки момент от годината, а намалението да се ползва след подаването й.

За много данъчно задължени лица възможността за ползване на такова намаление е примамлива, поради което те може да пренебрегнат някои специфични особености, с които е свързано неговото ползване. Така например, в случай че очакванията им за намаление на печалбата им не се реализират, ползваното намаление на авансовите вноски фактически ще доведе до увеличение на данъчните им разходи, тъй като за разликата между дължимите преди намалението и след него вноски се начислява лихва.

Такава лихва се дължи във всички случаи, при които посочените лица са проявили недалновидност и в края на годината се окаже, че размерът на определената от тях по- малка вноска е по- ниска от реално дължимата с повече от 10%. Тогава по силата на разпоредбите на чл.58, ал.2 от ЗКПО, върху невнесената разлика те дължат лихва, равна на основния лихвен процент (ОЛП), увеличен с 10 пункта.

Размерът на дължимата лихва се начислява върху сумата, която се формира от разликата между реално дължимите и ефективно внесените авансови вноски за всеки месец, респективно тримесечие, съобразно периодичността на авансовите вноски за съответния данъчен субект. Тя се определя месец за месец или съответно за тримесечие по формула, която не е посочена в закона, но произтича от логиката, заложена в текста на т.1 и 2 на неговия чл.58, ал.2.

Така, както е формулирана разпоредбата на т.2 от ал.2 на този член обаче, човек може да остане с погрешното впечатление, че щом при изчисленията се прилага размерът на ОЛП към 31 декември на съответната календарна година, то те се правят изцяло за срока с един и същ размер на този процент. Според нас буквалният прочит на тази формулировка противоречи не само на икономическата логика на целта, която има начисляването на лихвата, но и на междувременно променената методика на БНБ за определяне размера на ОЛП.

От 1 февруари 2005 г. банката определя размера на този процент за всеки месец. Той се базира на индекса ЛЕОНИА (съчетание от началните букви на Lev Over Night Index Averdge, т.е. среден показател на левовите еднодневни лихви ). Индексът е равен на средноаритметичната месечна стойност на лихвените проценти по всички реални левови овърнайт сделки на междубанковия пазар в България. Това са сделките за необезпечени еднодневни депозити, предоставяни от предварително определена група банки, чийто лихвен процент фактически отразява цената на междубанковия кредитен ресурс у нас.

Ето защо точното изчисляване на дължимата лихва за неиздължения размер на авансовите вноски предполага тя да се определя месец по месец със съответния ОЛП, определен за месеца от БНБ. Това е така, защото целта на изчисленията е да се определи лихвата за периода, през който бюджетът е следвало да разполага с дължимата, но невнесена част на авансовите вноски, т.е. месец за месец или за тримесечие.

За да намалим броя на изчисленията обаче, в посочения по-долу пример приемаме, че при определянето на дължимата лихва се прилага осреднен годишен основен лихвен процент така, както формално произтича от текста на въпросния член от закона. Каква е формулата, по която се извършват тези изчисления?

От теорията за времевата стойност на парите е известно, че сумата на лихвата е равна на размера на олихвяваната сума по размера на лихвата за срока на олихвяване, съобразени с това, че лихвеният процент се дава на годишна база, а срокът за олихвяване в брой дни (респ. месеци или тримесечия). Изразено като формула, това изглежда така:

месечната лихва = олихвяваната сума х размера на приложимия лихвен процент/360 х броя на дните.

При ползването на формулата се работи не с обичайния брой дни в годината, а с 360, защото в континенталната банкова и финансова практика е прието, че всеки месец има 30 дни, а годината - 360 дни. Оттам и възприетият по конвенция начин за броене на дните при начисляване на лихви - реален брой изминали дни/360.

От формулата е видно, че за да се определи размерът на дължимата лихва за всеки месец, е необходимо да е известен размерът на олихвяваната месечна сума. Базата за нейното изчисляване се получава, като се определи намалението, което се е получило по месеци, респективно тримесечия (за данъчните субекти, които правят тримесечни авансови вноски) в резултат на недалновидно намалената авансова вноска от съответното лице. Как се определя таза база?

За онагледяване на изчисленията нека приемем, че дадено данъчно задължено лице прави месечни авансови вноски. Изчисленият по реда на чл.56, ал.1 и 2 от закона размер на авансовите му вноски е по 180 лв. за първите три месеца от текущата година и по 150 лв. за останалите месеци от април до декември включително. На 20 март обаче лицето е подало декларация за намаление на вноската си и от април до края на годината тя е по 120 лв. месечно. Това прави обща сума от 1620 лв. авансови вноски за годината.

При определяне на годишната облагаема печалба на лицето, се установява, че годишният му данък възлиза на 2000 лв. Тъй като разликата между дължимия данък и внесените авансови вноски е повече от 10%, т.е. 2000/1620 х 100 -100 = 23.46%, то следва да се приложи чл.58, ал.2 от ЗКПО и върху разликата между дължимите и реално направените вноски да се начисли законната лихва.

Ако данъчно задълженото лице не беше ползвало намаление на авансовите си вноски, размерът им за годината щеше да възлезе на 1890 лв. Ето защо размерът на сумата, за която то дължи лихва, е равен на разликата между дължимите и внесените вноски, т.е. 1890 -1620 = 270 лв. Лицето е ползвало намалението 9 месеца, следователно месечната база, върху която ще се начислява лихва, е 270/9 = 30 лв.

Ако приемем, че към 31 декември т.г. средногодишният размер на основния лихвен процент е 2.95%, размерът на законната лихва е съответно 12.95%. Следователно нейният осреднен месечен размер за текущата година е 12.95/12, т.е. 1.08%. При това положение дължимата лихва за април ще бъде:

30 х 1.08/100 х 9 = 2.91 лв.; за май - 2.59 лв., а за ноември- 0.65 лв.

При заместването във формулата размерът на лихвения процент се разделя на 100, за да бъде естествено число.

Изчисленията за размера на лихвата, дължим за всеки месец, може да се направят, като във формулата вместо броя месеци, оставащи до края на годината за съответния месец, се замести с броя дни до края на годината за този месец, разделени на броя на дните в годината, т.е. за април например вместо 9 месеца във формулата се замести 270/360. Тогава естествено се ползва не месечният размер на законната лихва, а нейният годишен размер, т.е. формулата добива вида: 30 х 12.95/100 х 270/360 = 2.91 лв.

В заключение заслужава да се отбележи, че дори в случаите, при които още преди изтичането на годината данъчно задълженото лице забележи, че намалените му вноски ще доведат до начисляване на лихви, то не може да избегне начисляването им чрез последващи вноски, по-големи от първоначално дължимите. Това произтича от разпоредбата на чл.56, ал.6, според която "при извършено намаление по реда на тази алинея размерът на последващите авансови вноски не може да превишава размера на авансовата вноска, определена по реда на ал.1 и 2". Ето защо, преди да вземат решение дали да поискат намаление на вноската си, данъчно задължените лица трябва по-внимателно да преценят реалността на очакванията си.