Като средоточие на голяма част от разходите за здравеопазване, както и поради големината и сложната си организация болниците предлагат много възможности за корупция. Пари изтичат по линия на доставките, на поддържането на “мъртви души” в персонала, на раздути разходи за строителство и на изкривяване на ценоразписа. В развитите страни ефектът обикновено е, че не стигат пари в други сектори като спешната помощ, например. В крайна сметка страда пациентът, защото го принуждават да плаща рушвети за безплатни услуги или му предписват скъпо лечение, от което не се нуждае.

Размерът на щетите е огромен - в САЩ всяка година от измами и злоупотреби се губят суми в широките граници между 12 и 23 милиарда долара (6.8-14% от всички плащания), повечето от които изчезват в болниците. Това се твърди в годишния доклад на организацията “Трансперънси интернешънъл” за корупцията по света, разпространен миналата седмица.

По принцип корупцията е “престъпление на сметките” и се развихря там, където има големи бюджети и шанс за лична изгода от това какво ще решиш за управлението им. Болниците са подходящо място за такива престъпления - в световен мащаб те поемат 30-50% от всички разходи в сектора (обществено и частно здравеопазване).

В някои райони като Източна Европа този дял достига до 70%. В болниците може да се инвестират големи средства за строителство и снабдяване с авангардна техника. Управлението им изисква баланс на интересите на разнородни акционери с различна степен на достъп до информация. Когато такъв баланс не е постигнат, лошото управление оставя болниците без средства, включително за заплати. Това пък демотивира персонала и го кара още по-силно да търси лична изгода, било като доработва някъде на частно (т.е. пада качеството на основното му работно място), било като иска пари от пациентите.

Когато в правителството се издигнат хора, имащи лична изгода от това обществените разходи за здравеопазване да се разпределят по определен начин в полза на болниците, всяка реформа за подсилване на потенциално по-ефективния и по-малко корумпиран частен сектор се сблъсква с трудности.

служители може да искат пари от компаниите, за да им възложат нещо, както и обратното - бизнесът да предлага подкуп, за да получи договор. При малките болници този проблем е особено остър - там, където има малко лекари, те имат повече влияние върху решенията на администрацията на заведението.

Докторите може да започнат да изнудват, че ще се махнат, ако не поръчат точно определено оборудване или медикаменти за тях. Някои може да възприемат това не като корупция, а като икономически механизми за надуване на “медицинската инфлация”. Друг пример - предимно от частните болници - е натискът от консултанти върху болниците да купуват непостижима за тях техника с обяснението, че заради него ще могат да вдигнат цените на услугите.

Много пари и корупционен натиск се въртят около лекарствените списъци. В Албания например е известен случай от 2003 г., когато агенти на фармацевтични компании са плащали, за да получат в аванс дори неокончателния списък със състава на комисията за подбор, за да се доберат до всеки неин член поотделно и предварително. Сходни казуси обаче има и в САЩ, където компания е платила стотици хиляди долари на една болница за коледното й парти, турнир по голф и семинари, за да бъде поръчано нейното по-скъпо лекарство за рак.

При това през 2001 г. въпросната TAP Pharmaceutical Products вече плати рекордните 885 млн. долара в извънсъдебно споразумение в друг такъв случай. В Малайзия тече процес срещу фирма, доставяла некачествени материали за строеж на болница. Можете да си представите какво се разиграва в развиващите се страни, където дори няма адекватна документация и даже кочани с рецепти.

Засилването на прозрачността в този сектор не е лека задача и изисква оригинални идеи. В Аржентина властите следят колко харчат болниците за доставки и разпространяват тази информация между отделните заведения. Резултатът е, че цените, по които се купува, веднага паднали с 12%. В Албания минаха на централизирани търгове за доставки, а в Чили пак с национална агенция въведоха компютризирано набиране на оферти. Разбира се, централизираните схеми обикновено са зле сформирани и контролирани и не премахват проблема с корупцията.

е размита, особено в болниците на развиващите се страни. В Уганда например се оказва, че две трети от таксите за преглед остават в джобовете на лекарите и те имат интерес да притискат пациентите за повече плащания на ръка. При доставките злоупотребата се превръща в корупция, когато ръководител системно източва ресурсите на болницата.

Във Венецуела две трети от персонала признават, че знае за кражба на лекарства и медикаменти, а в Коста Рика над 80% от сестрите са виждали “много кражби". В Уганда по-малко от една трета от лекарствата и медикаментите достигат реално до пациентите на обществените болници. И всичко това се възприема от корумпираните като нормална система да компенсират ниските си и нередовни заплати.

Друг метод е т.нар. кражба на време. В страни като Перу и Венецуела анкети разкриха, че 30-37% от работното си време докторите и сестрите прекарват в мотаене. И тук ниските заплати действат демотивиращо и персоналът пренася активността си в частния сектор. Сред възможните решения са въвеждането на временни договори, които не се подновяват, ако лекарят или сестрата си пилеят времето, както и почасово заплащане. Универсално решение обаче няма.

също създават проблем в болниците и се срещат дори в страни като Франция и Гърция. Бедните хора, които не могат да си ги позволят, трупат дългове и отиват твърде късно при лекаря или пък получават по-лошо качество, защото са дали по-малко. Други пестят от тези плащания, като прескачат няколко стъпала в системата и отиват директно при специалист.

Пари се дават буквално на всички - от охраната и чистачките до работещите в моргата, лаборантите, сестрите и лекарите. Според някои изследвания хоспитализираните пациенти са по-склонни да плащат. Зависи от държавата, но често причината е същата като описаната в Албания: “Най-важното е да платиш на доктора, защото, ако не го направиш, той ще те запомни за цял живот.”