Олимпийските игри нажежават страстите като за световно
Церемониите по откриването на едни олимпийски игри е ритуал, който трябва
да покаже няколко неща - глобализация,
приятелство, честна игра. На тях се
демонстрира и последната дума при технологиите и човешкото въображение.
Така стана и с откриването на XX
зимни олимпийски игри в
Торино.
На стадиона се явиха кънкьори
с шлемове, от които излизаха огньове. Танцуващи валс крави. Хора с огромни
снежни топки на главите си. Простолюдие и аристокрация от италианския Ренесанс, гърмеж на червено ферари от Формула 1,
което остави на сцената следи и мирис на изгоряла гума. Акробати, които върху вертикална мрежа
образуваха фигурата на гълъба на мира. Питър Гейбриъл. Балерини
и балетист, които разиграха годините на
италианския футуризъм и почитта на италианците
към движението на Маринети.
Имаше истинска модна фиеста, която се беше прехвърлила
и върху екипите на отборите (веднага изпъкнаха елегантността на англичаните и впечатляващите шапки на
монголците). Супермоделът Карла Бруни в блестяща сребриста рокля
на Армани, която носеше италианския флаг.
Moschino - марката върху роклите на момичетата, които предвождаха влизането на олимпийските отбори на
стадиона.
Предимството на дамите беше
абсолютно: с осемте, които съпровождаха олимпийския флаг. Носителката на
Нобеловата награда за мир за 2004 Уангари Мута Маатай от Кения. Чилийската
писателка Изабел Алиенде. Активистката за човешки права в Камбоджа Сомали Мам.
Три олимпийски медалистки - Навал ел Маутавакел, Мануела ди Сента и Мария
Мутола. Сюзан Сарандън. София Лорен.
Огъня запали Стефания
Белмондо, петкратна олимпийска шампионка, а не Алберто Томба.
Йоко Оно, която прочете вариация на тема Imagine, въпреки че тази
импресия за мир и разбирателство не беше
толкова убедителна, колкото стоящите в публиката под буквата "И" един до друг
израелци и иракчани, присъствието
на двата корейски
отбора или съвсем спокойното
приемане на датската делегация.
Яви се и Лучано Павароти зад
най-голямата театрална завеса в света и сигурно най-големия полилей и пя ария от Пучини.
Имаше и изумителни фойерверки.
Всичко това се дължи на фантазията на
Марко Балич - изпълнителния директор на продукцията и ветеран от
концерти на "Пинк Флойд", U2 и Уитни Хюстън, подплатена от
6100 доброволци, 10
000 часа репетиции, и, разбира
се, седем години подготовка.
В своето слово Жак Рог каза: "Всички олимпийски игри си имат своя атмосфера и
стил и това се усеща още при откриването."
"Много европейски", определи атмосферата и стила Рис Бърч, работил за
церемониите в Лос Анджелис през 1984, Барселона през 1992 и Сидни
през 2000.
Петък вечер беше истински
италианска вечер. А това може да се обобщи съвсем
накратко - класа и стил.
Всяко издание на олимпийските
игри разпалва обществените страсти в различните нации. Дали това е
нужно? Предлагаме ви (леко съкратено) крайното мнение на журналиста Кайл Смит
от New York Post, публикувано на 10 февруари
Истинската история на олимпийските
игри и защо трябва да им бъде сложен край
Имам едно
предложение в името на хармонията и добруването на народите: Отменете олимпийските игри завинаги!
Пиер де Кубертен, французинът, който основа съвременните
олимпийски игри и буквално остави сърцето си в Олимпия, Гърция (според последната му воля. Останалата част от
него е погребана в Швейцария), си е
мечтаел народите да превърнат бойните полета от миналото в писти и стадиони.
"Изпратете гребците, бегачите и фехтовачите си в чуждите земи,
призовавал той. Това е истинската свободна търговия на бъдещето; и в
момента, в който тя бъде пренесена в Европа, каузата на мира вече ще е намерила
своя нов и могъщ съюзник."
Тези думи наистина звучат прекрасно и разумно. Но бидейки
съюзник на каузата на мира, това, което игрите показаха досега, е, че са горе-долу
толкова ефективни, колкото беше и страната им
основателка като съюзник във война. Те създадоха
вражди и съперничество
от всякакъв вид, както и огромна конкуренция в полето на
недоброто поведение.
Напреженията в отношенията между отделните страни
бързо се прехвърлиха и в спорта, и в повечето случаи олимпийският огън само
подклаждаше националистически вражди. Понякога
по време на война игрите
просто бяха отлагани - 1916, 1940 и 1944. Германия и нейните съюзници от Първата световна не бяха
поканени на игрите през 1920 и 1924. Масови бойкоти се случиха през 1956, 1976,
1980 и 1984. Съветският съюз не участваше до 1952 и дори тогава и след това
изпращаше агентите си да дебнат всяко движение на атлетите си и да
предотвратяват всеки техен опит за бягство. През 1972 в Мюнхен и през 1996 в
Атланта игрите станаха арена на терористични нападения. Олимпиадата от 1936 в Берлин, както между
другото ще се окаже и тази през 2008 в Пекин, беше пропаганда на един диктаторски режим, който се опитва да се
представи с усмихнато лице.
Все
пак самите игри заслужават някакъв
медал. Те успяха да превърнат самите
атлети и треньори в герои на международни интриги, всичко това на фона на
възхвалата на чистотата на състезанията. Дори мирните олимпиади са един цирк от
допинг, измами, корупция и пълна липса на
спортсменство. Когато олимпийският огън е запален, светът се превръща в тълпа запалянковци. Все по-изкусното и
изобретателно използване на лекарства и стимуланти е в центъра на интригите поне от 1904, когато
победителят в маратона взел стрихнин и
бренди. Поне от 1956 г. вече е публична тайна, че много състезатели
взимат тестостерон.
Разбира се, че има и
хиляди начини да мамиш
и без лекарства. През 1900 трима маратонци от
американския отбор на игрите в Париж пристигнали на
финалната линия само за да разберат, че
преди тях са пристигнали и вече победили
френски бегачи. Само че те така и не ги видели да минават покрай тях на трасето. Дори били единствените, които
не били изпоцапани с кал. На игрите в Лондон през 1908 един италиански бегач
припадал малко преди финала на
маратона. В
този момент обаче на пистата се явило едно
от официалните лица, англичанин, който
буквално го завлякъл към финалната
линия, за да мине преди задаващия се американец. След последвалото
разследване американецът все пак получил
златото. Причината? Американците по-рано били
обидили държавата домакин, след като объркали церемонията с представянето на
флага си пред английския крал.
Известна е историята и
за френския фехтовач, спечелил оспорван двубой с италианския си
съперник по време на олимпиадата през
1924.
След победата
му целият
италиански отбор, марширувайки, изпял
фашисткия химн. The Times of London веднага реагирал с апел олимпийските игри да бъдат прекратени заради
това, че те "накърняват чувствата на
международната общност".
И все пак те продължили. Както и измамите, често и сред
официалните лица. През 1972 баскетболният мач между САЩ и тогавашният СССР, след
като на два пъти времето очевидно изтекло при загуба на руснаците,
реферите им дали по още три секунди. Вече при получената трета възможност руснаците спечелили
играта и първото място. Последвал официален протест от страна американците, но
той бил отхвърлен от журито, между другото
съставено предимно от представители на комунистически страни. На игрите
през 1988 в Сеул боксьорът Рой Джоунс-джуниър би южнокорееца Си-хун Парк с 86 на 32,
но съставът на съдиите, по-късно свързани с подкуп от страна на ЩАЗИ, все пак присъди медала на г-н Парк.
Грозните
прояви
оцеляха и след студената
война. През 2002 американският състезател по шорттрек Аполо Оно спечели състезанието, в което южнокореецът
беше дисквалифициран заради препречване по трасето. Южнокорейската преса веднага раздуха история, в
която свърза Оно, който е наполовина японец, със злодеянията на американските
войски в Сеул и на японските по време на колонизацията на Корея. В същите тези
зимни игри френска съдийка призна, че й е бил оказан натиск да помогне на
руската двойка по фигурно пързаляне да спечели златен медал при очевидно
по-добрата канадска двойка. Някои наблюдатели предположиха, че сделката е
станала при условия, че при следващ случай руски съдия ще помогне на Франция.
Впоследствие на канадците им връчиха златен медал, но в
същото време на първоначалните руски носители им беше разрешено да си задържат техните.
Игрите са причината Нанси Кериган да бъде нападната, датският велосипедист Енемарк Йенсен
да почине следствие на употребата на
амфетамини и стотици
източногермански състезателки насила да бъдат натъпкани с тестостерон и заради това да заприличат на космати подобия
на жени. Олимпийската треска може да корумпира и мормоните, така и стана.
На зимните игри, които сега
започнаха в Торино, първият залп на скандалите вече се чу. В лагера на
германците се опитаха да предотвратят участието на един от съдиите по
фигурно пързаляне, след като излезе информация, че през 80-те е бил
агент на ЩАЗИ, който отговарял за Катарина Вит.
Ето какво е казал Джордж
Оруел: "Нациите се хвърлят в
страстите на тези абсурдни
състезания и съвсем сериозно
вярват, че бягането, скачането и ритането
на топка са истинските проверки на националните добродетели."
Или както никога
не се уморяват да ни напомнят: Олимпийските игри не са само състезание. Точно в
това е проблемът.