Лесово - Хамзабейли - в клопката на лошите пътища
"Нема бате, човекът взе парите и избяга" - така 34-годишният ром от крайграничното село Лесово обяснява странния факт, че на картата на България е начертан пряк път между граничния пункт Лесово - Хамзабейли и Свиленград, но такъв на практика няма. Преди време се е провел търг за построяването на мост над река Тунджа, но строежът все още не е започнал, а парите вече са изхарчени, обясняват жители на селото.
Заобиколните пътища и лошото им състояние са най-голямото предизвикателство пред планираната реконструкцията на ГКПП Капитан Андреево - Капъкуле през тази година и възможността трафикът да се пренасочи към Лесово - Хамзабейли. Именно от пътната инфраструктура ще зависи дали през тази година ще станем свидетели на километрични задръствания по българо-турската граница, или транспортните компании ще започнат да заобикалят България и да пътуват от Европа към Азия и обратно през Италия и Гърция. Това установи съвместно разследване на "Дневник" и на турския делови всекидневник "Реферанс".
Според анализатори сред най-засегнати ще бъдат транспортните и спедиторските компании в региона. Повечето местни превозвачи обслужват търговията между България и Турция по най-прекия път - през Капъкуле. Промяната на този маршрут и пренасочването на потока неизбежно натоварват допълнително транспортните фирми. Превозите ще се оскъпят, тъй като разстоянието до Турция и обратно се удължава с над 200 км, коментира за "Дневник" Иван Димитров, собственик на компания за международни превози. Според негови колеги много по-сериозни ще бъдат загубите от принудителния престой на тировете на Лесово, тъй като този пункт е с по-малък пропускателен капацитет от Капитан Андреево.
Най-пряката връзка между Лесово и Свиленград, откъдето започва първокласно шосе към Пловдив, е пътят през Тополовград. Той обаче е
истинско изпитание за всеки шофьор
дори и за професионален тираджия. По него има толкова дупки, че е възможно да се движиш с не повече от 30 километра в час. Тази отсечка е скандално лоша и неприемлива, категоричен и кметът на община Елхово инж. Димитър Димитров. "Отклоняването на пътя има два фактора. Първият е, че на Лесово - Хамзабейли няма гориво. Когато мога да купя един литър за 50 евроцента, защо да купувам за 1.60 лв.? Другият фактор са лошите пътища", споделя управителят на туроператора "Тюрк травел" Олег Маджаров.
Компанията има редовна автобусна линия, по която всеки ден от София до Истанбул пътуват туристи. Преди време е изпратил една група за Турция през новата митница, но се е зарекъл повече да не го прави, след като автобусът закъснял с около 3 часа. Другият недостатък е тесният път от Лесово. Ако един камион катастрофира вечерта, ще си остане там до сутринта и ще парализира цялото движение. "Няма как да го издърпат, защото пътят е тесен", обяснява Маджаров.
Притесненията на турците са и заради опасностите, на които според тях се излагат турските граждани, разбирай честите грабежи на гастербайтери в близкото минало. "Хората не са запознати с региона. Те имат доста лош опит и са изплашени, тъй като трябва да пътуват през нощта. Затова турските граждани не искат да използват Лесово - Хамзабейли", смята областният управител на Одрин Нусрет Мироглу.
Засега от Гранична полиция обмислят друга възможност да излезеш от региона на Елхово - през Ямбол и Сливен. Когато започне ремонтът на Капъкуле, българската страна ще получава информация за предстоящото затваряне на част от пункта най-рано 48 часа преди това, обяснява шефът на граничния сектор Елхово полк. Стоян Стоянов. Информацията ще бъде предавана на другите гранични пунктове, където влиза трафикът за Капитан Андреево, както и на спедиторските фирми. За да се облекчи преминаването, ще бъдат сложат светещи табели.
Само че, ако сте турски гастайрбайтер или западен превозвач, вече потеглил от Германия, изненадата определено е неприятна. Както обяснява Юмит Михлайънлар, президент на търговско-индустриалната камара в Одрин, вече трето и четвърто поколение гастарбайтери следват принципа "най-краткият път е този, който познаваш". Тези хора са научени да минават през Капъкуле от баща си и дядо си, навиците им трудно се променят, а и не знаят какво ги чака на Лесово и по пътя до новия пункт, обяснява Михлайънлар.
Другата идея е на камионите да се предоставят малки карти със схема на маршрута, по който да стигнат до ГКПП Лесово. "Пренасочването ще се извършва още на магистрала "Тракия" за Пловдив. Защото сега пътят през Хасково - Харманли - Тополовград - Елхово е в отчаяно състояние и ако тръгне усилен поток от тирове, ще стане страшно. Пренасочването ще става с указателни табели по маршрута Пловдив - Чирпан - Стара Загора - Сливен - Ямбол - Елхово - Лесово“, казва полк. Стоянов. Според турския шофьор на дървесина Енвер Гюндогду е задължително надписите да са на латински, защото доскоро табелите били само на български и неразбираеми за чужденците. От турска страна пък губернаторът на Одрин препоръчва указателните табели да започват още от изходите на Истанбул, а турските посолства и консулства да започнат разяснителна кампания. За това няма много време, тъй като обичайно за турците сезонът на пътуванията се открива след националните празници на 23 април.
Проблеми има обаче и с пътя от Лесово до Ямбол, споделя кметът на общината инж. Димитър Димитров. След излизането от граничния пункт е направен около 20 километра изцяло нов път, но от Елхово до Петолъчката е нужен спешен ремонт, за да не грохне за броени дни под трафика от тирове. В момента се работи по проект по ФАР за рехабилитация на пътя за около 12 млн. евро, но резултат ще има в края на 2006 и в началото на 2007 г.
Освен инвестициите в инфраструктура Димитров очаква предстоящата реконструкция да се отрази и на бизнеса в региона.
Не съм наивник, че пренасочването на потока ще създаде рай
в Елхово, признава кметът на общината, но допълва, че вече има пет-шест проекта за изграждане на обекти за услуги на преминаващите турски граждани. В момента около Лесово се изгражда икономическа зона с площ от 40 декара. Инвеститор е дружеството “Граничен комплекс - Изгрев”. В него участва и общината. Освен двете бензиностанции на "Лукойл" комплексът ще включва бази на голяма спедиторска фирма и още няколко по-малки. Останалите сгради ще се дават под наем. Вече са инвестирани около 15 млн. лв.
Съвсем в другия полюс са настроенията на жителите на Свиленград. Невъзможно е границата да бъде затворена и огромният поток от автомобили да бъде отклонен по други маршрути, смятат свиленградчани, за които съобщението за предстоящия ремонт действа като студен душ. Истинските опасения на жителите на т.нар. Град на митничарите обаче са да не си загубят работата. От 1912 г., когато след Балканската война градът влиза в българската територия, до ден днешен близо 20 000 жители дължат всичко на обстоятелството, че са се оказали до главната търговска врата към Османската империя, а по-късно Турция. Доходите на повечето от тях са идвали и идват основно оттам. В момента над 400 души се водят на щат в митническата администрация, още толкова са граничните полицаи. Като се прибавят служителите от останалите служби за граничен контрол - ветеринарна инспекция, "Пътни такси и разрешителни" и фитосанитарен контрол, бройката набъбва до над 1000 души.
Това са само хората на държавна заплата. Извън професионалния състав от униформени контрольори и охранители са служителите от обслужващите банки и застрахователни дружества, търговските представителства, чейнджбюрата, безмитните бензиностанции, управителите и продавачите във валутните магазини, шофьорите, бригадите от товарачи и разтоварачи, чиито услуги митницата ползва срещу заплащане за проверки на влизащите в страната тирове, метачите на пункта, както и помощният персонал в граничните ведомства.
Очаква се предстоящите ремонти на ГКПП Капъкуле да се отразят пряко върху дейността на местните хотели и ресторанти. Немалка част от клиентите им са платежоспособни чужденци, занимаващи се с международна търговия. Хотелиерите още отсега правят сметки за възможните загуби, които ще ги сполетят при смаляването на търговския керван през Капъкуле.
Транзитният трафик ще заобиколи България заради липсата на изградена инфраструктура, сочи проучване на консултантската група “Индъстри уоч”, публикувано миналата сряда. Според анализа Румъния, Сърбия, Македония и Гърция са отбелязали сериозен напредък в изграждането и рехабилитирането на големи магистрални участъци, които ще отклонят транзитния трафик през България. Общата дължина на проектите в съседните държави, които имат осигурено финансиране към момента, е 900 км.
До края на 2005 г. са били завършени 60% от магистрала “Виа Игнатия” в Северна Гърция, която реално дублира българското трасе на автомагистрала “Тракия”. Когато магистралата в Гърция се комбинира с дейностите по проекти в Македония и Сърбия по европейските транспортни коридори 8 и 10, тя се превръща в алтернативен път за трафика Европа - Азия спрямо трасето, което предлага България, коментират от “Индъстри уоч”.