В общежитието на Висшето транспортно училище в София е настанена образователна институция, която нарича себе си бизнес университет. Това е "Балканският център Бизнес университет" ООД, който обучава студенти по програмите на Московския държавен университет по икономика, статистика и информатика и на Киевския университет. Обучението е в дистанционна задочна форма, излиза близо 5 хил. лв. и накрая децата получават "европейска призната диплома".

При търсене в интернет под думата "университети" се отварят страници на десетки образователни институции, които имат респектиращи имена, а зад тях се крият обявените от Министерството на образованието и науката незаконни университети, които обучават всяка година хиляди студенти.

Тези образователни институции имат много общи характеристики помежду си. Рядко разполагат със собствена база, а в повечето случаи се помещават в една-две наети стаи в някоя сграда, която е предназначена за всичко друго, но не и за университет. "Балканският център Бизнес университет" е в общежитието на транспортното училище, а други подобни институции са в различни жилищни, административни и дори в сгради на други университети.

Най-често обучението в тези училища е в сферата на икономиката и хуманитарните науки, защото издръжката на студентите в такива специалности е най-ниска и обучението може да се организира по-лесно. Сред най-често срещаните специалности са маркетинг, мениджмънт, финанси, туризъм, а някои имат и психология, социология и др. Тези университети предлагат дипломи за бакалаври и магистри съответно за четири или пет години, а в някои бакалавърската степен може да се вземе и за по-къс период.

Чуждите университети, с които те са свързани, са най-често от Русия, но има и такива, които са представители на западни висши учебни заведения. Те на практика изпълняват ролята на посредници, събират таксите на младежите, раздават им учебни материали и понякога предоставят някаква техническа база. Студентите учат от дистанция и в повечето случаи държат изпитите онлайн.

Тези самопровъзгласили се университети са извън закона и не отговаря на нито един от критериите за висше учебно заведение. Те нямат акредитация от отговорната институция (Националната агенция по оценяване и акредитация), нямат исканите от закона собствена материална база, академичен състав и плановете им за обучение не са минавали през никакви оценки от български организации.

Тези учебни заведения нарушават закона и по друг параграф, според който до приемането на България в Европейския съюз чуждите университети нямат правото да откриват свои представителства или филиали. В момента има някои изключения като Американския университет в Благоевград, който обаче е създаден с междуправителствено споразумение на България и САЩ. В страната съществува и "Сити юнивърсити", който е филиал на едноименния университет в Сиатъл, но реално регистрацията му преминава през Висшето бизнес училище в Ботевград.

Парадоксът в тази ситуация е, че като са извън закона, никой не им налага контрол и те си работят необезпокоявани от никого. Затова свидетелства и фактът, че в МОН дори не знаят колко и кои са университетите от тази група. Всички легални висши училища попадат в регистъра на министерството, който е общодостъпен и е качен в интернет, каза преди време зам.-министърът, ресорен за висшето образование, Ваня Добрева. Ако някой се съмнява в законността на даден университет, нека да направи справка в сайта ни, обясняват от МОН.

Защо да сме незаконни, след като издаваме международен сертификат, възпротиви се наскоро представител на Руския университет по управление, който твърдеше, че издаваната от тях диплома отговаря на всички европейски стандарти. Студентите се обучават само в дистанционна форма и ползват базата, която им се предоставя от университета. Тя обаче се намира в сградата на БАН, казаха още представителите на висшето училище.

Незаконните университети имат още едно оправдание - те съществуват под формата на търговски дружества и на практика са подвластни на Търговския закон. Въпреки че ги обявява за незаконни обаче, МОН вече няколко години не предприема инициативата, за да ограничи тяхната дейност. Неведнъж сигнали са подавани и в прокуратурата, която обаче също не реагира на тях. Новият екип на министерството преди време обеща да се заеме с незаконните университети, но досега не са направени никакви стъпки в тази посока. Потърсени за коментар дали ще се предприемат нещо за спиране на незаконното висше образование в България, от МОН пак припомниха, че само истинските университети са в списъка на сайта им.

Наскоро МОН направи опит за временно решение на проблема с нелегитимните училища, като обяви, че не признава дипломите, издадени след дистанционна форма на обучение от чуждите университети. Практиката показва, че възпитаниците на незаконните университети получават чуждите си дипломи и след това отиват в министерството с искането да ги легализират. В противен случай те не могат да работят в държавната администрация или по т.нар. държавно регулирани професии като медицина, право и архитектура, както и да продължат с магистърска степен в български университет.

Дни след като се разбра, че от министерството не признават чуждите дистанционни дипломи, в редакцията на "Дневник" се обади студентка на един от тези университети, пожелала анонимност. Когато е кандидатствала в училището, тя е направила справка в образователното министерство, за да е сигурна, че след завършването си дипломата й ще бъде призната. Тогава казаха, че дипломите се признават, а сега отказват да ги легализират, обясни тя.

Освен, че министерството е излъгало, някои от университетите ментета също заблуждават кандидат-студентите с това, че МОН легализира дипломите. В телефонен разговор от Международния славянски институт обясниха, че са представители на Московския университет и издават техни дипломи, които след това българското образователно министерство легализират без проблем. На въпроса "сигурни ли сте", от института отговориха положително. От "Балканския център Бизнес университет" пък казаха, че МОН легализира дипломите, но студентите трябва да се запасят с повече търпение, защото администрацията работела бавно.

Министерството аргументира решението си да не признава дистанционните дипломи с това, че действащото българско законодателство не признава такива документи, ако са издадени от чужд университет, дори да е сред най-елитните в света. С липсата на диференциран подход към университетите обаче се обезценяват и усилията на младежите, завършили съвсем редовно дистанционна форма на обучение в истински висши училища. Другият парадокс е, че въвеждането на електронното обучение се поставя за цел от всички международни образователни институции. То е залегнало и в Лисабонската стратегия за повишаване на конкурентоспособността на европейските икономики, като един от начините за това е обучението през целия живот и най-вече в дистанционна форма. Неотдавна Световната банка също препоръча да се засили този вид образователна политика. Повечето от добрите западни университети имат изградена система за преподаване от дистанция, като някои влизат в списъка на най-елитните образователни институции, без да имат присъствени лекции.

Докато "истинските" висши училища и отговорните институции не приемат университетите ментета, те продължават да съществуват, защото има младежи, които избират да плащат и да учат там. В някои училища на година влизат по стотина студенти, а в други бройката стига и 200-300. Причината да се обучават там е стремежът за по-лесно получаване на диплома за висше образование, макар и срещу повече пари. Някои от децата обаче дори не знаят, че тези университети са незаконни, и не си правят труда да проверят легитимността им.