Болниците - реформа или заплати

Два месеца след като болниците започнаха да получават пари само от здравната каса, но не и от министерството, а здравният министър проф. Радослав Гайдарски им даде наставления да ограничат разходите си, положението в тях стана още по-трагично. Доходите на медицинския персонал падат, условията, в които се лекуват пациентите, стават все по-лоши, а напрежението и при двете страни ескалира. Според Министерството на здравеопазването обаче основания за това няма.
Новите условия на финансиране като че ли не са довели до никаква видима промяна в Националната кардиологична болница (НКБ). Все така трудно се разминаваш в коридора на първия етаж, където пред кабинетите на лекарите чакат хора за преглед, а зад стъклената врата, където започва същинската болница, пак се натъкваш на уморени медици в бели престилки, които се суетят около поредния пациент на количка. Според докторите обаче промени има, и то не към добро.
Доходите при нас паднаха почти три пъти, колегите се обезвериха и се отчаяха, казва лекар, който работи там. Неговите постъпления на месец през миналата година са стигали до 1500 лв. В момента обаче той взема 550 лв., това е основната му заплата по договор. Освен тази сума през миналата година лекарите трябваше да получават и добавка, която беше равна на 40% от приходите от здравната каса. Размерът й беше различен във всяка клиника на отделната болница, защото зависеше не само от броя на излекуваните пациенти, но и от
стойността на клиничните пътеки
Обикновено тези добавки бяха по-големи при кардиологичните специалности, тъй като за тях здравната каса от години плаща най-скъпо. Медиците ги получаваха или всеки месец с основната си заплата, или накрая на всяко тримесечие. В момента обаче тези бонуси са или силно орязани, или изобщо не се дават. В някои болници в провинцията нещата са още по-зле. Имало е предложения да се подпишат договори, че лекарите доброволно се съгласяват да работят за 160 лв.
Заради по-ниските доходи много медици са започнали да трупат дългове. При нас през последните две години доходите започнаха да се стабилизират и да растат, затова много колеги решиха да изтеглят заеми, а сега няма как да ги връщат, споделят медиците. В момента лекарите масово започват да търсят нова работа. Много хора си подадоха документите за новата болница на “Токуда”, а други се опитват да се върнат на работа в чужбина, разказват от НКБ. Една медицинска сестра вече се установила в Испания, където отишла уж на гости на сина си. Подобно е положението в Александровска болница, където утвърдените лекари мислят да наблегнат все повече на частната практика. Без алтернатива обаче са младите доктори, които още нямат специалност и не могат да работят сами без опеката на по-опитен медик. Затова те и медицинските сестри ще бъдат най-потърпевши от орязването на заплатите.
Напрежението расте с всеки месец.
В НКБ дори наскоро са направили синдикат. Сега предстои "разследване" за това дали за заплати отиват 40% от приходите на болницата, или част от парите се дават, за да се покрият дълговете й. Спадът на доходите в тази болница е започнал преди няколко месеца, когато дойде на власт новото правителство. Не сме вземали добавки от септември миналата година, от ръководството получихме противоречиви обяснения защо е така, казват лекарите от НКБ. Първо им съобщили, че било заради намалелия брой пациенти през сезона, после пък заради липсата на приходи от Министерството на здравеопазването и т.н. По това време обаче доходите започнали да намаляват и в други болници, например в “Св. Екатерина” и “Царица Йоанна”. Според здравното министерство по-ниски заплати тази година ще има само в болниците, които преди са харчили безразборно, каквито са повечето университетски например. Медиците обаче не смятат така. Никога не сме имали високи заплати и дългове, през тази година обаче доходите ще намалеят, а дългове сигурно ще натрупаме, каза Димитър Димитров, директор на софийската "Св. Анна". Според медиците причините за това са съвсем ясни - липсата на достатъчно пари за здравеопазване, лошото им разпределение, нереформираната болнична система. При тези условия болниците не могат да функционират нормално, а това ощетява най-вече пациентите, които не могат да получат достатъчно качествено лечение, категорични са медиците.
През тази година
за лечебните заведения са отделени 815 млн. лв.
Тези средства не само че са по-малко, отколкото през миналата, когато се изразходваха 1 млрд. лв., но и не са разпределени добре, категорични са медиците. Повечето клинични пътеки не са остойностени правилно. Те или покриват някаква част от разходите по лечението на един пациент, което е по-честият случай, или ги превишават. Здравната каса например дава 250 лв. за операция на разширени вени, само консумативите обаче са около 170-180 лв., казват медиците. Освен това заплащането за една и съща диагноза е еднакво във високо специализирана и обикновена болница, разходите обаче са съвсем различни. Не се дават повече пари и за лечението на по-тежките случаи при едно и също заболяване, които отново генерират по-големи харчове.
Тези проблеми се задълбочиха още повече сега, когато финансирането мина изцяло към здравната каса и тя започна да плаща за болестите, за които преди е плащало здравното министерство. По този начин трябваше да се отсеят "добрите" от "лошите" болници и да се види кои ще се закрият. Вместо това обаче новите механизми поставиха пред най-тежки изпитания точно най-големите и работещи болници. Оказа се, че някои диагнози са изпуснати и за тях никой не дава пари, а при други е намалено финансирането. Подобни примери има при офталмологията, кардиологията, урологията, гинекологията и т.н., категорични са лекари от различните специалности. Освен това са спрени допълнителните пари за високотехнологични дейности.
В тези условия на недофинансиране на болниците им остават няколко варианта, за да работят.
Единият е да трупат дългове
След като ограничихме всички разходи за медикаменти, заплати и т.н., се оказа, че сме спестили едва 10% и че ще продължаваме да трупаме дългове, казаха от НКБ, където лекарите се опитват да не променят много начина си на работа. Въпреки това те признават, че вече не правят пълни изследвания при приема на пациенти или че ги карат да си правят изследвания в поликлиниките с направление от личния им лекар. Джипитата обаче се сърдят, защото така се изразходват и без това ограничените им талони за специалисти. Друг проблем е липсата на най-добрите медикаменти в болничната аптека. Вече не правим анестезия с медикамента, който има най-малко странични ефекти, казват лекарите. На някои места пък признават, че купуват малко лекарства, и то от най-евтините.
По същия начин стоят нещата с медицинската апаратура и ремонтите. През тази година подобни "екстри" няма да може да си позволи никоя държавна болница, а това отново се отразява на пациентите. Лечение се прави по два начина - с медикаменти и с апаратура, а в България има колапс и на двете неща, категорични са медиците. Едни от най-драстичните примери за това са в онкологията. Единственият апарат за брахитерапия с иридий е при нас, източникът му на облъчване обаче е толкова стар, че пациентите стоят пред него 1 час вместо 10 минути и никой не знае каква е реалната полза, казва директорът на Националната онкологична болница доц. Страшимир Каранов. Недостигът на медикаменти против рак пък от години е хроничен.
Още по-страшен обаче е вторият начин, по който болниците са решили да се спасяват в ненормалната обстановка, в която трябва да работят. За да не трупат дългове,
те не приемат най-тежките случаи
Обикновено досега тези пациенти отиваха в университетските болници, от "Александровска" обаче казаха, че ще се опитат да ограничат този поток. В НКБ пък наскоро са взели решение да не оперират деца с определен тип вродени сърдечни малоформации. Една подобна операция струва 100 хил. лв., тя е единственият шанс на детето да живее, но вече няма да се прави, защото е скъпо, обясниха лекари. Трети вариант за оцеляване са избрали в "Царица Йоанна". Не връщаме тежки случаи, но разликата между това, което плаща касата, и реалните разходи трябва да покрие пациентът, обясниха оттам. Така, ако човек няма пари, просто няма да получи лечение.
За да се прекратят тези абсурди, медиците са категорични, че в касата трябва веднага да влязат повече пари. Съвременната медицина е много скъпа, няма смисъл да се заблуждават хората, че 2% увеличение на здравната вноска са достатъчни, казват лекари. Според тях трябват поне още 4 млрд. лв. на година, в момента се дават близо 2 млрд. лв.
Колкото и пари да се налеят в системата обаче, тя няма да се оправи без реформа. Болниците и лекарите са много и съкращенията са неизбежни, казват самите медици. Според тях обаче промените трябва да се направят бързо, а не всички да се обричат на дълга агония, както се получава в момента. Съкращенията вече започнаха, въпреки че здравното министерство постоянно уверява как подобно нещо няма, казват медиците. В края на миналата година си отидоха 50 души от НКБ. В “Пирогов” пък лекарите вече се чудели кой ще си отиде пръв и се оглеждали кой от колко време е на работа.
Другаде пресмятали кой има възможност да стъпи най-лесно на краката си, ако остане без работа. Вместо съкращения се предлагали и оферти за доброволно напускане. Това е възможно най-глупавият вариант, тъй като човек няма право дори на обезщетение за безработица, коментират лекарите. Определено вдигането на вноската, въвеждането на доплащане, съкращаването на лекари са непопулярни политически мерки, но бездействието се превръща в още по-непопулярно, смятат медиците. Ако спешно не се направят промени, те ще излязат и на улицата. Най-вероятно това ще стане в края на март, когато КНСБ възнамерява да направи национален протест.