Децата са неграмотни, не могат да четат и са демотивирани да учат. Учебниците са написани на високопарен и неразбираем език, който още повече отблъсква учениците. Учебната програма е препълнена с теми, автори и произведения и учителите трябва да проявяват магьосническо майсторство, за да предадат всичко по график. И пак не успяват.

Това са само част от неволите, които се чуха на националната среща на учителите по български език и литература в събота. Тя беше по инициатива на министъра на образованието и науката Даниел Вълчев, за да се чуе мнението на преподавателите за необходимите промени в обучението на децата по основните предмети. Миналия месец на подобна среща се събраха учители по история от цялата страна.

Учителите многократно посочиха липсата на грамотност като един от основните проблеми в училище. По думите им

и се предава от средното във висшето образование, а младежите получават бакалавърски или магистърски дипломи, без да могат да пишат правилно. Нашата професия не е престижна и в педагогическите специалности в университета влизат посредствените кандидати, негодуваха преподавателите. За да се реши този проблем, учителите предложиха радикалното решение - основните граматически правила да се преговарят в 11 или 12 клас. За последно граматиката се учи в осми клас, а след това се забравя, каза Светлан Илиев от Варна. Той предложи дори да се въведат отделни часове по езикова грамотност. Дафина Рашкова от Пловдив пък предложи

под формата на избираеми часове. В училище се шири неграмотност, която трябва да се спре, каза тя и посочи за пример изпитните работи на кандидат-студентите, които са пълни с грешки. Дори ме е срам да поправям такива текстове, добави Рашкова.

Министърът не прегърна идеите за доучване на граматиката в средния курс. В гимназията децата би трябвало вече да са се научили да пишат правилно. Едва ли е необходимо в последните класове да се учат граматически правила, беше отговорът на Даниел Вълчев.

Учителите се оплакаха и от неразбираемия език, на който са написани учебниците. Не може университетските преподаватели да се самодоказват, пишейки с високопарни и заучени фрази книгите за петокласниците, обясниха учителите. Дафина Рашкова, която преподава в професионална гимназия, каза, че децата в тези училища нямат интерес към хуманитарните науки и сложните и неясни учебници само ги объркват и демотивират. От осми клас нагоре учебниците са неизползваеми и те с месеци не се отварят, казаха и други учители.

Учебната програма по български език и литература трябва да се съкрати или часовете трябва да се увеличат, беше друго от предложенията. В прекалено малко часове трябва се предаде прекалено много материал и така работата в клас се превръща в препускане от автор на автор. За Димчо Дебелянов все не остава време

в 11 клас и го оставяме винаги за 12 клас, обясни още Илиев от Варна. Ваня Георгиева от Видин поиска конкретно да се увеличат часовете по литература в последните два класа на гимназията. Сега в 11 клас часовете по този предмет са 3, а в 12 - едва 2.

се очерта на срещата. Учителка предложи от програмата да отпаднат неясните и тежки произведения като романа "Крадецът на праскови" на Емилиян Станев например. Предложения имаше и за разказите "Един есенен ден по шосето" на Павел Вежинов, "Нежната спирала" на Йордан Радичков и др.

От новата учебна година, която започва през септември, ще има нови учебни планове по български език и литература за децата от пети до осми клас. Промените изпращат в историята произведения като "Ангелинка", "Маминото детенце","Мойте песни" и др. Остават "Немили-недраги", "По жицата", "Една българка", "На прощаване".

Новите учебни планове обаче са приети преди три години от стария екип на МОН, а промените, предвидени в материала за седми клас, ще са актуални за седмокласниците през 2008-2009 г. Дотогава те биха могли и да се отменят, стана ясно от изказването на министър Вълчев. Ще го обсъдим с учителите и само ако има нужда, ще вадим произведения от програмата, обясни той.