Жолт ЗЕЛЕКИ: След пет години ниските заплати вече няма да са предимство

Жолт ЗЕЛЕКИ: След пет години ниските заплати вече няма да са предимство

Жолт ЗЕЛЕКИ
Жолт ЗЕЛЕКИ
"Хюит" (Hewitt) - една от най-големите международни консултантски и аутсорсинг фирми в областта на управлението на човешките ресурси, стъпи на българския пазар чрез стратегическо партньорство с "Мъндей инсайт" (Monday Insight). Първите им съвместни проекти са проучване на възнаграждението TCM™ (Total Compensation Measurement) и изследването "Най-добрият работодател" в България (Best Employers™). Hewitt са традиционен лидер в такива проучвания в световен мащаб. Представител на международната консултантска компания ще участва в традиционната конференция на "Капитал кариери" - "ЕС - промени и предизвикателства пред трудовия пазар в България", на която ще представи предизвикателствата на страната при влизането й в ЕС.
Какви са разликите между пазара на труда в страните от Западна и Източна Европа?
- Пазарът на работната ръка в Източна Европа е по-малко зрял от този в Западна Европа и това има своите предимства и недостатъци. Като слаба страна може да се посочи това, че те са по-малко развити и използват по-малко нестандартни решения, което всъщност се цени от компаниите. От друга страна обаче, наблюденията ми за пазара на труда в Източна Европа са, че той е по-адаптивен към нетипичните промени като смяна на организационната структура например. Той не е толкова установен, колкото е пазарът на труда в страни като Франция и Германия. В старите страни - членки на Европейския съюз, процесът на промяна е много по-бавен и протича по-болезнено. Като цяло мога да обобщя, че пазарът тук е много по-динамичен.
А какви са различията между отделните държави от групата на новите страни членки?
- Като цяло в законодателството няма голяма разлика. Има обаче някои различия при данъчното облагане на приходите. В някои страни данъчната система е доста по-снизходителна, а в други - не е толкова либерална. Сравнявайки Унгария, Полша или Русия, в Унгария данъчното законодателство е много по-стриктно от другите държави. Също така има някои специфични културни различия, които оказват влияние върху пазара на труда. Личното ми наблюдение е, че на пазара в Чехия се ценят много повече техническите умения на служителите и най-много се търсят такива кадри. В Полша или Унгария пък се цени повече експерименталната нагласа на служителите и тяхната проактивност. Също така има някои добри практики, които в някоя страна може да се срещнат по-често, отколкото в друга. Ако погледнете например развитието на сервизните центрове, ще видите, че Чехия привлича много инвестиции, свързани с информационните технологии. Паралелно с това в Полша има повече центрове за обслужване на клиенти, а в Унгария са повече инвестициите във финансовия сектор. Не знам дали това се дължи на разликите в културата, в образованието, в законодателството или на комбинацията между трите фактора. Но със сигурност пазарът на труда във всяка една от тези страни се специализира в дадена област.
Как се промени работата на компаниите в страните, които се присъединиха към Европейския съюз преди повече от година?
- Има две или три фази на промяна. В началото, когато се привлекат инвестициите и компаниите трябва да променят корпоративната си философия, се случват големите промени. Това е първата фаза, която продължава една или две години и през това време се променя корпоративната структура, сменят се мениджърите и др. Ако искате компанията да се управлява успешно, тези мащабни промени трябва да бъдат направени. Втората фаза продължава между три и пет години и включва прилагането на добрите практики на международно и регионално ниво. През това време мениджърите мислят най-вече за повишаване на ефикасността на продажбите, на управлението и др. Чак след осем-десет години от първоначалната инвестиция компаниите ще достигнат до нивото на фирмите от САЩ или Западна Европа и ще имат същите проблеми като техните. Тогава те могат да започнат да мислят за аутсорсване на дейността, за развиване на персонала, организиране на центрове за услуги.
Кои са предимствата на работната ръка в страните от Централна и Източна Европа?
- Наистина в някои сектори разходите са по-ниски и това се забелязва най-вече в производството. Тази тенденция обаче няма да продължи дълго и ще се задържи до не повече от пет години. Според мен на по-малките пазари, различни от Русия и Турция например, много бързо ще се стигне до недостиг на ценните кадри с развити технически умения. Тогава компаниите ще започнат да си крадат талантливите служители и това ще доведе до повишаване на разходите за заплати. След пет години ниското ниво на заплащане вече няма да е предимство. Тогава идва въпросът с какво страните от Източна Европа могат да се съревновават. Според мен това е креативността. Както казах и преди, тези страни са много по-отворени към промяната. И мисля, че това е и основното предимство - способността на компаниите и на индивидуалните служители да се променят.
Как се промениха нивата на заплатите в страните от Източна Европа след приемането им в ЕС?
- Не се случи чудо и не трябва да има преувеличени очаквания, защото всичко е в резултат на икономическата реалност. Аз бих казал, че заплатите ще достигнат нивата на ЕС в момента, в който това се случи с продуктивността и зрелостта на компаниите. Може би само малка част от кадрите, които са 4-5 на сто от пазара на труда, работят в международните компании и заемат топмениджърските позиции, ще имат заплати, изравнени със западноевропейския стандарт. Като цяло на пазара на труда има професии, които са силно обвързани с реалността, и един специалист по планирането или един инженер не може да взима прекалено висока заплата, която не отговаря на нивото в страната. Но според мен нивото на заплатите ще се повишава повече от преди.
Бихте ли посочили няколко примера за компании в новите страни - членки на ЕС, които трябваше да променят работата си след разширяването на съюза?
- Компания, която се възползва от особеностите на региона, е "Шел". Тя използва новите европейски пазари като пробно поле, за да изпробва нови концепции за управление и организация. Знам, че в резултат на това компанията е въвела някои нови стратегии в работата си. Може би компаниите от телекомуникационния сектор претърпяха най-сериозни промени заради привличането на големи чужди инвестиции. На пазара стъпиха стратегически инвеститори като "Дойче телеком" или "Франс телекоми", които предизвикаха преструктурирането на всички телекомуникационни компании в страните от региона.
Мога да спомена още един пример на компания от региона, която успя да се превърне в международна компания в ютилити сектора. Става дума за "Чез", която в момента работи на пазара в четири или пет страни и стана един от основните износители на електричество.
Кои са добрите и лошите страни на членството в ЕС за българските компании?
- Според мен ситуацията ще е подобна както в новите страни членки. Хубавото на "втората вълна" от Източна Европа е, че страните могат да се поучат от примера на десетте. Има редица примери затова как компаниите могат да се справят с новите предизвикателства. Много важен момент за българските компании е да съумеят да привлекат и да задържат директните инвестиции, които идват отвън. Съветът ми към всяка компания в България, която иска да работи със западни партньори, е да не разчита единствено на ниските разходи за работната ръка. Компаниите трябва да предлагат добавена стойност - да предложат нещо специално и нещо различно. Всяка компания може да открие какви са нейните предимства. Това може да е ефективната организация на работата или някакъв специален иновативен метод. Ако откриете нещо, което може да отличи българските компании от фирмите в други макар и по-евтини дестинации като Молодова или Украйна, тогава може да се насладите на пълния успех на присъединяването към ЕС.