През последните 16 години прокуратурата остана една от малкото държавни институции и единствената от съдебната система, която не отчиташе дейността си публично. На третата година от мандата си, през 2001 г., тогавашният главен прокурор Никола Филчев въведе изготвянето на годишни отчети за работата на държавното обвинение. Съдържанието им обаче също остана достъпно само за много тесен кръг хора. До 2005 г. включително Филчев изпращаше по копие от отчетите единствено на президента, министър-председателя, председателя на Народното събрание и във Висшия съдебен съвет (ВСС). С публикуването на по-важните данни от тях за първи път става възможно да се представят най-проблемните области от работата на правоохранителната система, така, както са отразени в докладите, тъй като те разкриват не само работата на прокуратурата, но и са огледало за дейността на МВР и следствието.

----------------------------

Някои могат да се учудят, а други изобщо не, но е факт - в годишните отчети за дейността на прокуратурата данни за организирана престъпност се появяват чак през 2003 г. Тогава Никола Филчев кара петата година от мандата си на главен прокурор, а в МВР вътрешен министър е Георги Петканов с главен секретар ген. Бойко Борисов. В докладите за 2001 г. и 2002 г. това понятие изобщо отсъства, въпреки че още през 1997 г. парламентът квалифицира като деяние в НК "участието в организирана престъпна група". През 2002 г. "организираната престъпност" е допълнително обособена като самостоятелен вид престъпна дейност. В

(при 130 873 регистрирани от полицията криминални престъпления и 57.9% разкриваемост), се посочва: "Образувани през годината са общо 150 дела за престъпления с прояви на организирана престъпност. Относителният дял на тези дела в сравнение с общия брой на делата за всички престъпления, образувани през годината, е 0.08%. Общо на наблюдение, ръководство и надзор от прокуратурата заедно с делата от преходните години са 261 досъдебни производства. Относителният им дял в общата престъпност е 0.1%. На етап разследване са 147 дела. Приключени през годината от този вид дела са 114. Решените досъдебни производства са 111. Спиране на наказателното производство е постановено по 27 досъдебни производства. С постановление за прекратяване са приключени 44 дела. Внесени в съдилищата за разглеждане със съответни обвинения са 40 прокурорски акта, което съставлява 0.15% от общо приключилите дела по този показател. Постановени са 15 осъдителни присъди (това число включва и дела от предхождащия 2003 г. период - бел. ред.)". Подчертано е, че "преди всичко трябва да се държи сметка за обстоятелството, че дейността на прокуратурата в тази област е функция от дейността на други органи - предимно на МВР и следствието". В периода 2001-2003 г. в докладите няма нито дума за убийствата на Поли Пантев, прокурора Николай Колев, международния съдия по борба Тодор Матов, Илия Павлов, Филип Найденов-Фатик, Евгени Стефанов-Женята, Николай Зарев-Данкина, Румен Маринов-Нарциса, плевенския сутеньор Марио Иванов и Константин Димитров-Самоковеца, неуспелите покушения срещу Алексей Петров, Димитър Джамов и Иван Тодоров-Доктора.

се отчита "рязко подобряване на взаимодействието на прокуратурата с МВР" (при регистрирани за годината 129 553 криминални престъпления и 61.3% разкрити). Обособен е отдел "Организирана престъпност и тероризъм". Освен старите дела прокурорите са взели на отчет над 77 следствия. Отчетено е: "През 2004 г. в прокуратурите в страната са образувани общо 922 дела (с преходните години общо са 1405), свързани с организираната престъпност. Относителният им дял в сравнение с общия брой дела за всички престъпления, образувани през годината, е 0.7%. Във вътрешната структура на организираната престъпност най-голям брой досъдебни производства са образувани за престъпления против стопанството - 542, следвани от тези против финансовата система - 322, и обощоопасните престъпления - 221. По тези дела са повдигнати обвинение на 1366 лица, като 72 са били задържани под стража. През годината от този вид дела са приключени общо 866. Решените досъдебни производства са 687. Внесени за разглеждане в съдилищата са общо 268 прокурорски акта срещу 405 лица. Осъдени са 160 лица."

отново е записано "рязко" подобряване на взаимодействието с МВР (през годината са регистрирани общо 122 310 криминални престъпления и разкриваемост 62%). В документа се посочва: "През 2005 г. в прокуратурите за страната са образувани общо 637 досъдебни производства, свързани с прояви на организираната престъпност. Относителният им дял в сравнение с общия брой дела за всички престъпления за годината е 0.4%. Общо наблюдение и надзор заедно с делата от преходните години за този вид престъпления са били 1070 производства срещу 1119 обвиняеми лица. Приключени са 745 производства. Решените от прокурорите дела са 587. Внесени за разглеждане в съдилищата са общо 287 прокурорски акта срещу 549 лица. Осъдени са 169 лица. В сравнение с общото състояние, структура и динамика на страната относителният дял на организираната престъпност е малък. Той представлява 0.45% от наблюдаваните и приключени производства; 0.56% от актовете, внесени в съда; 0.85% от обвиняемите лица и 0.3% от осъдените лица."

започват да се отчитат самостоятелно едва след съвещание на прокуратурата, следствието и МВР от септември 2005 г., когато на прокуратурите е разпоредено "да бъдат установени всички спрени и неприключени дела, образувани за умишлени убийства на известни лица, свързани с организираната престъпност". В доклада за 2005 г. е обобщено: "В резултат на тези мерки бяха установени и описани 173 дела за "поръчкови" убийства, извършени от неизвестни извършители. Изясни се, че разкритите случаи на поръчкови убийства са 25, като се установи извършителите на 17 убийства и срещу виновните са внесени обвинителни актове в съда. По някои от тях има и произнесени присъди на първа инстанция."

----------------

През октомври 2004 г. председателят на Върховния касационен съд Иван Григоров заяви по Би Ти Ви, че в 16 окръжни града в страната прокуратурата не е получила нито една данна за разследвано престъпление, свързано с организираната престъпност, и на тази основа направи извода, че в половината окръжни градове и области МВР има нулева ефективност в разкриването на престъпността. Позовавайки се на доклада, Григоров тогава посочи, че за 2003 г. в цялата страна са образувани общо 150 дела срещу мафията, което е 0.08 процента от всички образувани дела. Той посочи, че за същата година разследванията на поръчковите убийства са се увенчали само с едно дело в София. Председателят на ВКС съобщи това ден след като беше публикуван докладът на Еврокомисията за България по изпълнение на поетите ангажименти за членство в ЕС. В него се казваше, че корупцията по високите етажи на властта остава недосегаема, както и че липсва статистика, която да уеднакви данните на МВР, прокуратурата и съда за борбата с организираната престъпност. От прокуратурата и МВР обявиха, че Григоров е изнесъл невярна информация. (Докладите обаче показват, че е бил прав.)

Още тогава "Дневник" изиска по Закона за достъп до обществена информация докладите на прокуратурата за периода 2001 - 2003 г. от председателстващия по това време Висшия съдебен съвет (ВСС) министър на правосъдието Антон Станков. Той постави на обсъждане заявлението пред ВСС, който отказа да предостави докладите с аргумента, че представляват служебна тайна. Това решение беше атакувано пред Върховния административен съд, който реши, че докладите не следва да бъдат изискани от ВСС, а от главния прокурор. Никой обаче не си е правил илюзия, че Никола Филчев ще ги предостави, и те бяха изискани по Закона за достъп до обществена информация от новия главен прокурор Борис Велчев малко след като той встъпи в длъжност. Положителният отговор по заявлението за пръв път дава възможност отчетите на Филчев за дейността на ръководената от него в продължение на седем години институция да придобият публичност.