Зловещата разходка на чернобилския облак

Зловещата разходка на чернобилския облак

Аварията в АЕЦ “Чернобил” в Украйна се оказа тест за обявената от тогавашния съвсем нов секретар на ЦК на КПСС Михаил Горбачов политика на реформи, станала по-известна като перестройка. И наслоената от съветско време практика се препотвърди, за да се окаже в крайна сметка и пагубна за бъдещето на СССР. Първото официално партийно съобщение за аварията е направено от Михаил Горбачов чак на 14 май, т.е. над две седмици след трагедията. Междувременно Западът нашироко отразява всичко, което може да научи за аварията, станала в среда на пълно информационно затъмнение, припомнят в навечерието на годишнината от АФП.
Съветските власти проговориха едва когато разбраха, че бедствие от такъв мащаб не може да се скрие. Според доклад на ООН от Чернобил са пострадали над 7 млн. души, от които 3.2 млн. украинци, 2.1 млн. руснаци и 1.8 беларуси. Като най-засегнати извън СССР се смятат Финландия и Швеция, а ветровете разнасят радиоактивния облак кръговидно над Норвегия, Германия, Австрия и Румъния. В началото на май последните "разсейки" минават също и над Югославия и България, но и българското правителство от това време държи гражданите в информационно неведение.
След разпадането на бившия съветски блок излязоха наяве някои факти за психическата мобилизация на войниците да участват в потушаването на ядрения инцидент. На тях им е било предлагано или пет минути на покрива на централата, или Афганистан. Страната на талибаните тогава вече е известна с жестокостта си към съветските войници и младежите решават да поемат радиоактивния риск. Според официални данни веднага след катастрофата загиват 31 души, а 600 000 души, участвали в потушаването на пожара и разчистването, получават високи дози радиация, се посочва в последния доклад на Световната здравна организация (СЗО).
С радиация са облъчени общо 8.4 млн. жители на Украйна, Беларус и Русия. Сто тридесет и четирима души от ликвидаторите се разболяват от лъчева болест, а 170 - от левкемия. Последните проучвания на СЗО посочват, че четири пъти е нараснала заболеваемостта на ендокринната система сред ликвидаторите, 3-4 пъти са нараснали заболяванията на кръвоносната система, а психическите разстройства са нараснали два пъти. Освен това около 155 000 кв.км са заразени с радиоактивни материали, от които почти 52 000 кв.км със силно радиоактивните елементи цезий 137 и стронций 90 с период на полуразпад съответно 30 и 28 години.
Шестстотин милиона души в Европа и около 4 млрд. души по света са засегнати от аварията. Опасните последици са обусловени и от порочната практика нивото на радиация в първите дни на катастрофата да се мери два пъти дневно. Това излага на опасност хората около централата.
Международната агенция за атомна енергетика (МААЕ) изнесе данни, че силата на експлозията в Чернобил надвишава над 100 пъти тази на ядреното оръжие, използвано през Втората световна война. Разрушеният реактор изхвърля в атмосферата около 520 опасни радионуклеиди. СЗО посочва, че общата радиоактивност на изпуснатия материал е 200 пъти повече от тази при взривяването на атомните бомби над Хирошима и Нагазаки. След Украйна най-тежко пострадва Беларус. Заразена е една пета част от нейната територия. Според официалните данни на групата на зелените в Европарламента две трети от всички радионуклеиди, изпуснати в атмосферата при чернобилската катастрофа, са паднали над Беларус.
От вдишване на радиоактивен йод е пострадал всеки пети жител на страната, включително и 160 хил. деца до 7-годишна възраст. При невръстните жертви ракът на щитовидната жлеза се е увеличил 100 пъти, а броят на страдащите от левкемия се е удвоил. Само 135 души обаче са били преселени от поразените с радиоактивни изотопи райони на Беларус. На всеки от тези, които са останали в "зоната", държавата дава месечно по 50 цента за мляко, показва справката за предприетите от правителството в Минск мерки за ограничаване на последиците от радиацията. Всяка година им предлагат и безплатни карти за почивка или компенсация, еквивалентна на 5 долара.
Според изчисленията на специалистите на групата зелените в Европейския парламент Беларус още 30 години ще трябва да се бори с последствията от Чернобил. За това са необходими средства колкото 35 републикански бюджета от 1985 г. Сега държавата може да си позволи да харчи годишно за тази цел едва една десета от тези суми, което е капка в морето.
Основните болести, породени от аварията в Чернобил, са рак на щитовидната жлеза, левкемия, различните видове рак, наследствени болести и разстройства на психиката, посочват експертите на СЗО. Според изследванията за периода 1990 - 1997 г. се наблюдава 30% ръст на рака на щитовидната жлеза.
Изследване от миналата година показва, че в Украйна, Беларус и Русия са регистрирани 4000 случая при тези, които са били под 18 години, и 3000 случая при тези, които са били под 15 години, по време на инцидента. Лекари посочват, че заболяването е лечимо при над 90% от случаите, ако се открие навреме и се използват необходимите медикаменти.
В Беларус изследване на случаите в  показва нарастване на рака на щитовидната жлеза за различните години в зависимост от възрастовата група. Пикът за децата до 14 години е бил 1995 г. За юношите (15-18 г.) пикът е бил през 2001 г. Единствено на този етап не е ясно дали пикът при младежите е от 19 - 34 години, където се наблюдава ръст от времето на инцидента. Това се обяснява с факта, че тогава те са били деца и заради закъснялата реакция на властите за евакуация са получили големи дози радиация за невръстния си организъм. Учените на този етап са раздвоени да прогнозират колко души ще се разболеят от рак на щитовидната жлеза. Предполага се, че техният брой ще бъде между 18 000 и 66 000. Медиците и експертите на СЗО посочват, че заболяването е лечимо при правилна профилактика. Нейната липса способства по-бързия ръст в Беларус  - около 8 случая на 100 000 срещу едва около 1.5 на 100 000 за Украйна. Изследване показва, че в края на 90-те години на XX в. в  Западна Европа са регистрирани 36 случая на левкемия, пряко породени от Чернобил. Други проучвания показват ръст средно от 2.6% за страните от Европа на случаите на рак на щитовидната жлеза, се посочва в нарочен доклад на групата на зелените в Европарламента.
Лисата на информация в България роди митове
Подценяването на опасността от радиацията и забавянето на официалната информация (всички медии тогава са държавна собственост) бяха основните предпоставки за зараждане на психосоциален масов стрес от Чернобил, се посочва в изследване на Агенцията за ядрено регулиране. Той е причина за възникването на редица “стресогенни” заболявания. Най-разпространените от тях са артериалната хипертония, миокардната исхемия, атеросклерозата, диабетът, астмата, язвената болест.” Не бяха взети елементарни организационни мерки, които можеха да намалят по-горните цифри за очакваните заболявания поне за децата", отбелязват българските ядрени експерти.
Единствено в армията се вслушаха в препоръките на специалистите и войниците бяха защитени. Според книгата “Истината за чернобилските замърсявания” отложената през май 1986 г. радиоактивност е по-висока от стойностите през чист период, както следва - 90 до 1400 пъти в Северна България; 340 до 1700 пъти в Южна България, 1300 до 31 000 пъти в планинските райони. България се нарежда на осмо място по замърсяване след Украйна, Беларус, Русия, Швеция, Финландия, Австрия и Норвегия.
Можеше поне с минимум усилия, с правдива информация и без влагане на никакви средства да се защитят от допълнително дозово натоварване децата.
Особеност на радиационната обстановка в България беше допуснатото вторично замърсяване на хранителни продукти от животински произход, получено при изхранването на продуктивните животни с радиоактивно замърсени фуражи от първия откос през 1986 г., извършен наскоро след пиковото замърсяване, въпреки своевременно направените прогнози и препоръчаните насрещни радиационнозащитни мерки. В резултат от това вторично замърсяване се достигна до 30% по-високо средно лъчево натоварване на населението. Огромният труд на специалисти от Софийския университет, Селскостопанската академия, Военномедицинската академия, Главното управление по хидрология и метеорология, Института по почвознание, БАН, Гражданска защита остана до голяма степен познат само на специалистите.
Поради недостатъчната и противоречива информация се загуби доверието на хората. Инцидентът в Чернобил показа, че трудно може да се избегне дебатът за управлението на ядрените централи, както и за прозрачността на една индустрия, към която населението често се отнася с подозрение.
Най-тежкият ядрен инцидент в историята стана неизчерпаем източник и на слухове и недоказани твърдения. Неотдавна британският в. “Таймс” писа, че бившето съветското ръководство предизвикало изкуствен дъжд над Беларус веднага след катастрофата в АЕЦ "Чернобил". Целта била радиоактивният облак да не достигне до Москва, накъдето са го насочвали ветровете. В резултат на интервенцията били заразени над 10 хил. кв.км от територията на тогавашната съветска република Белорусия.
Единственият достоверен факт в тази история е, че над беларуския град Гомел наистина се разразила силна буря и голяма част от радиоактивните частици паднали на земята. Очевидци си спомнят, че малко преди пороя в края на април 1986 г. в небето кръжали транспортни самолети, а войници пускали ракети за разбиване на градоносни облаци. Местното население не било евакуирано, тъй като било извън 30-километровата специална зона около АЕЦ "Чернобил".