През последните няколко седмици товародатели, корабособственици и ръководители на портови обекти следяха непрекъснато удивително високото ниво на река Дунав по цялото й поречие. Тяхната дейност е обвързана с игрите на природата, а през тази пролет специалистите отчитаха всеки ден все по-високи нива на реката. Тя достигна рекордни стойности, нерегистрирани повече от сто години. В началото на 2006 г. фирмите, свързани с Дунав, преживяха ледоход, сковал на места водата напълно. Няколко месеца по-рано реката пък пресъхна и също обърка нормалния ритъм на корабоплаването и на пристанищната дейност.

Компаниите, чието функциониране зависи от дунавското ниво и състояние, близо половин година вече търпят щети от невъзможността да работят. Тази ситуация кара предприемачи в бранша да се запитат дали природните обрати няма да предизвикат пренасочване на товарите от иначе евтиния и засега предпочитан за много търговци воден път към по-скъп, но пък по-защитен от климатичните промени превоз, какъвто е например железопътният.

Параходство БРП търпи загуби заради проблемите с корабоплаването по Дунав вече шести месец и работата буксува. Това каза за „Дневник" изпълнителният директор на дружеството Драгомир Кочанов. През ноември миналата година реката бе с критично ниски нива, последва ледоход през зимата, а в момента високите води правят невъзможно обслужването на дестинациите, по които параходството работи. Така компанията не може да ползва напълно капацитета си. Отчитаните сега високи нива на Дунав препятстват основно пристанищната дейност, съобщи още Кочанов.

На територията на България в Лом, Оряхово, Видин и Русе-запад не могат да се извършват портови дейности. Единствено пристанище Русе-изток може да обработва товари, както и частично порт Свищов. Сърбия е една от дестинациите, в които работи параходството, но критичните нива на Дунав правят невъзможно извършването на търговски плавания дотам. Този участък от реката се оказа най-пострадал от приливната вълна и дни наред корабоплаването беше невъзможно. Участъкът между сръбските пристанища Смедерево и Бездан на практика бе затворен за корабоплаване няколко дни през този месец заради необичайно високите речни нива в Сърбия и Черна гора. Така плавателните съдове, които трябва да преминат през сръбски води, се оказаха блокирани.

Трудности имаше и в средния участък от реката. Русенската корабна компания „Рубишипс" имаше съдове в Австрия, които се наложи да изчакат спадането на речното ниво. Високият Дунав прави невъзможна и пристанищната дейност, поради което част от товарите престояха по плацовете, обясни пред „Дневник" управителят на „Рубишипс" Роберт Радославов. Той потвърди, че от началото на тази година речните корабособственици търпят поредица от финансови щети заради възпрепятстваното използване на река Дунав като транспортен път.

В продължение на месец и половина през зимата ледоход бе сковал реката, като в словашкия и австрийския участък той достигна 100%, припомни той. Тогава фирмата имаше блокирани четири плавателни съда в унгарски и словашки води, които не можеха да спазят сроковете на доставка на товарите заради леда. Правилата за ползване на Дунав като плавателен път изискват при ледоход 70-80% морската администрация да предпише ограничаване на корабоплаването с изключение на специализираните съдове, които могат да се справят в такава ситуация.

След такова предписание движението по реката е само на собствен риск на притежателите на съдове. В момента незапомнено високите водни нива отново блокират нормалното търговско корабоплаване. По данни на моряци високите речни нива правят по-трудно управлението на плавателния съд, тъй като радарите отчитат неточни параметри и е възможно да не разпознаят брега, което да доведе до инциденти.

„Пристанищен комплекс Русе" ЕАД също се оказа подвластен на природните аномалии и във фирмата ще изчисляват пораженията от високото ниво на реката, след като тя се прибере в коритото си. Комплексът експлоатира българските дунавски портове от Сомовит до Силистра. Пристанище Русе-запад е изцяло залято, съобщи за „Дневник" заместник-директорът на компанията Денка Йорданова. Водата е достигнала до ръба на кейовите стени, както и в някои от закритите складове. Част от работниците на порт Русе-запад са пуснати в отпуск, а други са изпратени в единственото работещо с пълен капацитет пристанище на територията на комплекса - Русе-изток. Портът в Силистра е изцяло залят от Дунав и спря приемането на пътнически кораби. Пристанището в Сомовит също е под вода, а това в Свищов работи с една трета от капацитета си.

Още в началото на периода на покачване на Дунав в „Пристанищен комплекс Русе" бяха взели мерки. На намиращите се в по-ниски участъци съоръжения и сгради, стопанисвани от дружеството, бяха поставени чували с пясък. Организирано бе дежурство на аварийни групи, така че при евентуална заплаха от заливане да бъде изключено електрозахранването в района на пристанищата, съобщи изпълнителният директор Николай Найденов. Някои от складовете на „Пристанищен комплекс" бяха пък запечатани с оглед повишеното ниво на реката. Тези мерки вероятно ще спомогнат за редуциране на пораженията от нахлулия тези дни Дунав.

Междувременно свързани с реката специалисти очакват през лятото по Дунав отново да се появи засушаване и съответно прагове, които да объркат отново търговското корабоплаване. Природните капризи връхлитат фирмите, които зависят от международния плавателен път, малко след като навигацията по река Дунав стана свободна. Кризата в бивша Югославия години наред създаваше физически препятствия за свободното търговско корабоплаване. Докато през 2000 г. през пристанището на сръбския град Нови Сад са преминали 260 плавателни съда, то през 2005 г. техният брой е бил над 10 хиляди.

Може би все пак бъдещето на Дунав като предпочитан транспортен път за превоз на стоки и товари не е чак толкова песимистично. Особено след като компаниите издържаха на дългогодишният проблем в сръбския участък на реката, когато се събираха високи такси от всеки плавателен съд и въпреки това имаше интерес от ползване на този вид транспорт. Още повече че благодарение на европейските ни партньори в България сме на път да разрешим един проблем, който е свързан с навигационните условия и с природните катаклизми.

Със средства, осигурени от фондовете на Европейския съюз за развитие на транспортната мрежа след 2007 г., ще бъдат изградени съоръжения в района на островите Батин и Белене. На тези места всяка година се образуват речни прагове при намаляване на нивото на Дунав, които затрудняват корабоплаването. Транспортният трафик ще бъде облекчен с около 30 на сто след удълбочаване на реката при островите, а превозвачите ще намалят разходите си с 0.030 евро за тон на километър. В района на остров Батин ще се извършат укрепителни и дренажни работи, ще се изградят напречни съоръжения, което ще доведе до това голяма част от водния поток от река Дунав да се съсредоточи към фарватера. Аналогични строителни работи са заложени и при групата острови при километри 576 - 560 от реката, най-голям от които е Белене.

По данни на Дунавската комисия едва 7% от плавателните възможности на реката се използват. За сравнение, използваемостта на река Рейн е 72 на сто. Хора от речния бранш се надяват, че все пак Дунав ще продължи да бъде възприеман като важен транспортен път, който ще се използва още по-пълноценно. От природата и от човешките усилия зависи доколко ще залезе славата на най-евтиния транспорт или ще се развива и ще бъде и занапред територия на печеливш бизнес.