Застаряващите общества - проблем или нов шанс

Застаряващите общества - проблем или нов шанс

Допреди осем месеца Фрида Гибсън редовно кара колата си из Лондон и обикновено е зад волана, когато пътува до Уелс за годишната си разходка. Тя живее, пазарува и си готви сама. Но след повече от 70 години Фрида решава накрая да се откаже от шофирането и да остане по-близо до дома, в който е живяла над половин век.
Може ли някой да я укори в нещо, когато след половин година тя ще навърши 94 години? Зрението й отслабна и понякога губи паметта си, но иначе се чувства чудесно. "Моят доктор ми казва, че не вижда причини да не доживея до 100", казва Фрида с усмивка. Ако стане на сто, тя няма да е самотна - на всеки десет години броят на столетниците в Англия и Уелс се удвоява и се очаква към 2036 г. да достигне 39 хиляди.
Ниската раждаемост, по-голямата продължителност на живота и пенсиониращите се масово хора от поколението "бейби бум" водят към това, че в следващите четири години европейците на възраст 55-64 години ще надминат младите от групата 15-24 години. Специалистите предричат, че към 2050 г. светът ще има 2 милиарда души на възраст над 60 години при сегашните 600 милиона.
Застаряващите общества са реалност
казва Урсула Хаубнер, австрийският министър по социалните въпроси.
Някои експерти смятат, че развитието на медицината ще измести горната граница на човешкия живот над 120 години в развитите държави и на средната продължителност до повече от 100 при днешния предел от около 80 години. Подобно на Гибсън, радваща се на добро здраве през целия си живот, все повече възрастни хора избират да живеят сами. "В Западна Европа тенденцията е, ако можеш да се справяш, да живееш сам с партньора си", обяснява проф. Емили Грънди, демограф геронтолог в Центъра за изследване на населението в лондонското Училище за хигиена и тропическа медицина. Двойки или самотни възрастни понякога се местят в друг район на страната след пенсиониране. Обикновено тази група е малобройна, но Грънди твърди, че ефектът от преместването им е значителен, защото те се насочват към точно определени места. Крайбрежните градове на Великобритания, селцата в Южна Испания и Франция и градовете на Флорида и Аризона са най-предпочитани. "Влизането в старчески дом или преместването при роднини става само при сериозна инвалидност към края на живота", казва Грънди.
Медицински специалисти прогнозират, че едно от най-големите предизвикателства пред застаряващите общества редом с работната ръка "на възраст", тежестта на пенсиите, възрастовата дискриминация и равноправен достъп до здравеопазване ще бъде хората да се научат да живеят здравословно и продължително. Докато светът застарява, случаите на болестта на Алцхаймер, водещата причина за деменция при възрастните, вероятно ще се удвояват на всеки 20 години и към 2040 г. може да достигнат над 81 милиона души. "Алцхаймер е абсолютно съдбоносно нещо. В момента няма много признаци за наистина ефективно превантивно лечение. Това е заболяване, тясно свързано с възрастта, и се нуждае от продължително и всеобхватно лечение в продължение на 4-5 години", казва Грънди.
Болестта на Паркинсон, ракът, сърдечните заболявания, инсултите, остеоартритът, болестите на очите и депресията пък са други заболявания, засягащи възрастните. Професор Клод льо Пен, здравен икономист във френския "Юниверсите Пари Дофен", е изчислил, че в ЕС около 15% от възрастните, които са с много лошо здраве, ще доведат до увеличение с 60% на разходите за здравеопазване. Той смята, че инвестирането в това да се засили интересът на хората към здравето им и към остаряването е от полза и за отделния човек, и за обществото.
За поддържането на здравето е изключително важно възрастните хора да бъдат активни физически и психически, както и да са социално свързани с роднините и приятелите си. Част от проблема е, че
обществата остаряват различно от индивида
Акцентирането върху младите може да е негативно за възрастните, казват експертите. "Трябва да сме по-изобретателни и креативни за начините, по които възрастните могат да са полезни на обществото, на общността, в която живеят, както и като доброволци", обяснява Робърт Андерсън от базираната в Дъблин Европейска фондация за подобряване на условията на живот и труд. Льо Пен смята, че властите трябва да сторят повече в задържането на възрастните на работа, като се борят с "възрастовата" дискриминация при назначенията. Грънди е съгласна с него: "Трябва по-малко да отдаваме значение на възрастта. Предприемачите вече поглеждат към пазара на труда от хора с посивели коси."
Ако политиците игнорират тревогите на възрастните, това ще им струва скъпо, защото те са важна част от електората, а на някои места дори са мнозинство и е по-вероятно да гласуват, отколкото младите. "Трябва да използваме най-пълноценно възрастните и да променим институциите си в този смисъл. Това ще засегне всеки аспект на живота ни", казва Грънди.
Растящият брой възрастни обаче повдига важни въпроси още днес. В Япония например, където хората в трета възраст бързо нарастват, се изостря
дебатът за "достойната смърт"
През един такъв случай болезнено преминава Казуи Уемура. След прекарани девет месеца край леглото на умиращата си 82-годишна майка тя накрая взема мъчителното решение да остави природата да следва своя път. "Майка ми беше наистина енергична жена и знаех, че да я поддържам жива в такова състояние не е онова, което тя би желала, макар че никога не сме разговаряли за това", казва Казуи. "Накрая казах на лекарите, те се шокираха, а аз се почувствах ужасно виновна."
Лична воля, описваща как хората биха искали да се постъпи с тях, в случай че станат абсолютно безпомощни, е нещо необичайно в Япония и Уемура е представител на растящия брой японци, които се изправят пред драматично решение как да постъпят с родители и близки в залеза на дните им. Те са сигурни, че изборът им, ако можеха да го изразят, - щеше да е смърт, но здравите нямат законово право да направят така, че неизказаната воля да се изпълни. Изправена пред няколко нови случая на вероятна евтаназия, Япония сериозно се зае със сложния въпрос за "смъртта с достойнство", включително и с обмислянето на съответно законодателство, което я разрешава.
Макар страни като Холандия и Белгия да имат закони, позволяващи самоубийство с чужда помощ, японският дебат се движи около това дали да се прекрати лечението на силно страдащи смъртоносно болни. Анкета на здравното министерство през 2003 г. показа, че мнозинството лекари в страната са против продължаването на лечение в такива ситуации. По-голямо значение вероятно имат социални промени като тази, че на болните от рак се разкрива повече за състоянието им. "И в момента има безброй табута, включително да се говори за смъртта. Но със застаряването на обществото това трябва да се обсъжда и да се вземат решения", казва 60-годишната Кейко Имура, която работи в старчески дом.
В Япония някои смятат, че заради традициите тук се обръща повече внимание на семейството и по-малко на индивидуалната воля. Даряването на органи например все още е рядко срещано, защото дори пациентът да е подписал донорска карта, близките му могат да прекратят валидността й. Традиционното японско схващане, че смъртта настъпва при спирането на сърцето, също не е изчезнало и допълнително обърква дебата, но все пак тук няма религиозна съпротива в мащаба, в който тя се среща в чужбина. Само 39% от лекарите и медицинските работници смятат мозъчната смърт за валиден критерий при обявяването на смъртта, показа анкета на здравното министерство от миналата седмица.
Мъглявите формулировки на закона
пък карат докторите да се чудят дали заявената от пациента воля да се сложи край на мъките има правна сила, или не и поради това не знаят дали няма да ги преследват, ако участват в евтаназия. Въпреки това веотдавна публикувано проучване от всекидневника "Йомиури Шимбун" сред 75 лекари от интензивни отделения показа, че през последните 12 месеца са прекратявали лечение на пациент без надежда за възстановяване.
----------------
О, прекрасен (стар) свят!
Все повече възрастни хора в развития свят и все повече млади в развиващия се - тази бързо оформяща се картина на човечеството през ХХІ век е повод тази седмица "Дневник" да публикува специална поредица на Ройтерс по този проблем. Дали застаряващите общества са обречени и на икономически упадък, или хората с побелели коси са нов шанс за предприемачите? Трябва ли правителствата да управляват желанието на семействата да имат деца? Кога ще станем 10 милиарда и превръща ли се умножаването на "най-интелигентното животно" в заплаха за природата?