В горния край на езерото Чолия в Патагонските Анди водата от разтопените снежни шапки на върховете и ледниците тихо се излива в изумрудените заливи. В долния му край булдозери копаят по склоновете места за 200 къщи. Техните обитатели търсят същото, което и първооткривателите на Патагония преди векове - свобода, шир, спокойствие и бягство от пренаселения свят.

С всеки изминал ден това райско кътче става все по-достъпно благодарение на новите шосета и летища, изсипващи туристи. А където има туристи, има нови работни места, които пък привличат мигранти, те пък започват да настояват правителството да отдели повече средства за райони, заради тези средства започват да идват още мигранти и т.н. и т.н. Би трябвало да има място за всеки под слънцето на този отдалечен и рядко населен район - върху площ с размерите на Франция и Германия, взети заедно, живеят едва 2 милиона души. Но в обширната Патагония, покриваща части от Аржентина и Чили, властите трудно балансират между интересите на местните жители и защитата на девствената природа.

Но местните 3 хиляди жители не искат то да повтори злополучната съдба на Ел Болсон - красив планински град на един час път на север, който през 60-те привлече много хипита, а днес се бори с купища бордеи. Населението ни нараства с 10-12% годишно и все пак има работа за мнозина, разказва Оскар Хосе Ромера, кмет на 25-хилядния Ел Болсон.

Най-голям бум в Патагония обаче преживява Ел Калафате, разположен на подходите към ледника Перито Морено, една от най-известните туристически атракции на Аржентина. Основите на възхода са положени от президента Нестор Кирхнер още когато беше губернатор на Ел Калафате. Откакто оглави държавата през 2003 г., тук не спира строителството на сгради и пътища.

Тревожните сигнали започнаха да пристигат от Патагония още преди десетилетие, когато чужденци започнаха да изкупуват огромни площи. Италианската фамилия Бенетон например е един от големите земевладелци. Обширни ранчо имения "естансиас" имат и хора като Тед Търнър, основателя на Си Ен Ен. От другата страна на Андите - в Чили, е "Пумалин", най-големият частен природен резерват в света, собственост на Дъг Томпкинс, основателя на американския гигант за облекла "Еспри".

Богатите чужденци не са единствената причина за масираното навлизане на хора в тези райони. Аржентинците и чилийците също откриват красотата на тази земя, възпята от прочути учени и писатели. Чолия, или Долината на цветята на местния език техуелче, бе пощаден от наплива, а животът в района бе суров. Но сега

от булдозерите до банкоматите. Фирми асфалтират 30-те километра кален път, а тази година заработи малко местно летище. За предприемачите перспективите са добри, но не всички бизнесмени тук са щастливи и смятат, че Чолия поема по опасен път. "Не обичам асфалта и не ми пука дали колата ми ще се строши по черния път. Мисля, че това ще докара тук съвсем различни хора", казва Кристина Данелон, собственичка на магазина "Капричоза". Тя не е доволна от тежкия трафик на камиони към вилното селище 15 километра нагоре по склона и се чуди дали строителството скоро няма да се разшири. Кметът обаче смята, че интересът към Чолия така или иначе ще спадне, защото богатите собственици едва ли ще продават имотите си, напротив - те са започнали да изкупуват околните терени, за да не попаднат в ръцете на строителите. Според него който притежава обширен имот, е против наплива от хора и иска да защити спокойствието и високата цена. А е известно, че в този бизнес повече хора обикновено означава по-ниски цени.

Сходно развитие преживяват и на хиляди километри от Андите - в дивата пустош на Африка. Разликата е, че тук разпростирането на населението изправя

"Мисля, че увеличаването на човечеството неизбежно ще изостри този конфликт", казва Джеф Макнийли от базирания в Швейцария Световен съюз за защита.

Населението на Африка на юг от Сахара се е увеличило с 2% през 2004 г., сочат данни на Световната банка. В Уганда ръстът е бил от 2.5%, а в Ангола - 3.2%. С навлизането на хората в пустошта дивите зверове оголват зъби - в Северен Мозамбик и Южна Танзания властите съобщават за растящ брой нападения от лъвове. Крейг Паркър, еколог от Университета на щата Минесота, изчислява, че в началото на 90-те години в Танзания е имало по 40 регистрирани атаки от лъвове годишно, а днес броят им надхвърля 100. Около 70% от тях завършват с човешка смърт. Лъвовете в района, изглежда, предпочитат да ловуват за диви прасета, унищожаващи реколтата. Селяните обаче често спят на открито, за да пазят нивите си от глиганите, и това ги превръща в лесна плячка за дивите котки.

Но не само този хищник напада. В Южно Малави - една от най-бедните и в същото време най-гъсто населени държави, атаките от крокодили човекоядци са станали нещо обичайно. Халид Хасан, който лови крокодили в страната от 40 години, твърди, че големите влечуги се нахвърлят срещу хората, защото селяните ги лишават от риба, която е основната им храна.

колкото повече хората избиват рибата, толкова по-често те самите ще се превръщат в алтернативния източник на протеини за крокодилите.

В цяла Африка едрите тревопасни животни унищожават реколтата и често при това загиват селяни. От Уганда до Мозамбик хипопотами стъпкват хора, а жертви падат в Замбия в нощните срещи със слонове, нагазили в нивите. Тези събития отразяват един основен факт в конкуренцията между животни и хора - най-бедните от бедните страдат най-много.

"Цената на това да си хищник е висока, но плащането й не е равноправно разпределено", обяснява естествоизпитателят Дейвид Куомън в книгата си "Чудовищата на Бога: Хищниците човекоядци в джунглите на историята и разума". "По-големите хищници причиняват по-значителни щети, всяват ужас и несигурност и носят повече страдание на бедните и местни жители, чийто живот е тясно обвързан с околната среда. Съседство плюс беззащитност е равно на опасност", пише Куомън.

Тази теза отразява и друга тенденция в демографията и въздействието на човека върху природата - в някои места на развитите държави намаляващото селско население отваря пространство за хищниците. Виждаме това при вълците в италианската провинция и мечките в Западна Вирджиния, САЩ.

В ЮАР обаче търсят решение в загражденията - скъпо начинание, което на най-бедния континент може да си позволи единствено тази държава. Резерватът "Мкузе" в провинция Каузулу-Натал е типичен пример. Върху площ от 40 хиляди хектара живеят леопарди, слонове, носорози, биволи, хипопотами и крокодили и всичко това е обкръжено с ограда с ток с високо напрежение. Екологичните последици от това "заключване" на дивата природа са обект на неспирен спор - от експлозивното размножаване на слоновете до промените в поведението на хищниците, поставени под домашен арест.

Няма спор обаче, че схемата е резултат на все по-честите "сражения" между човечеството и животинския свят. В ЮАР вече няма живеещи на свобода лъвове, биволи, носорози или слонове. Което не означава, че няма инциденти. И обикновено бедните страдат най-много.