“Определението ми за идеалната работа е да търсите нещо, което толкова много обичате да вършите, че сте съгласни да го правите без пари. Веднъж намерили такъв тип дейност, остава предизвикателството да намерите някой да ви плаща за нея. Управлението на събития за мен е точно този тип професия - това е страстта да помагаш на хората да празнуват", твърди Джо Голдблат в книгата си “Специални събития”.

През 1935 г. в Мадрид трябва да се проведе международен конгрес по медицина. Млад мъж на име Франсиско Сесилиа е помолен да се свърже с професори от целия свят, които да представят изключителните открития на медицината през XIX и XX век. Промотирането на конгреса се извършва чрез обикновена поща. Телефонът се е използвал само при необичайни обстоятелства. Сесилиа открива и кани над 600 лекари от Северна и Южна Америка, Европа и Средиземноморието. Лекарите от Латинска Америка пристигат с кораб. Основните сесии се провеждат в сградата на Сената, защото нито една друга сграда в Мадрид не може да побере толкова гости. Не е било възможно да се използва театрална зала заради общото мнение, че театърът е лекомислено занимание и това би обидило лекарите.

Конгресът постига неимоверен успех и променя начина на провеждане на събития в Европа и в света, а Франсиско Сесилиа създава своя агенция и се превръща в професионален конгресен организатор.

Петдесет години по-късно събитийният мениджмънт в САЩ е в разцвет, но последвалата рецесия и навлизането на новите технологии променят коренно цялата индустрия. Постепенно сферата на специалните събития преминава от местен към глобален бизнес, а съкращаването на персонала буквално превръща стотици хиляди професионалисти в специалисти на свободна практика. На пазара остава място само за мениджъри на събития, които могат да отговорят на предизвикателствата на икономическата ситуация, да изградят стандарти за качество и да намерят своята пазарна ниша. Без специализирана подготовка трудно може да се оцелее в подобна среда. Новата учебна дисциплина, която си пробива път в началото на XXI век, постепенно превръща неорганизираната група специалисти, познати като персонал за специални събития, в професионалисти по управление на събития.

Както повечето кариери и тази в събитийния мениджмънт е резултат от упорита работа, обучение и практика. Само допреди няколко години образованието е било най-незначителното изискване за започване на работа като събитиен мениджър. Днес повече от 150 колежи и университети в цял свят предлагат предмети, сертификати и/или образователни степени в сферата. Курсовете включват разнородни дисциплини, сред които антропология, бизнес администрация, политически науки, право, PR, дизайн, кулинария, озеленяване, туризъм, театър и др. По думите на д-р Голдблат, който участва в създаването на първата подобна програма в университета “Джордж Вашингтон”, професията “преминава от детството към юношеството и сега е на прага на зрелостта”.   

Авторът предупреждава, че прекалено често събитийните мениджъри изграждат успешна кариера и в същото време рискуват да разрушат личния си живот. Въпреки че умственият и физически стрес не са нищо уникално за събитийната индустрия, постоянното търсене на креативност, новост и увеличаващата се скорост на изпълнение имат потенциала да доведат професионалистите до състояние, в което те буквално се изхабяват и прегряват.

За да намери личен живот извън кариерата, работещият в бранша трябва много внимателно да разграничава тези две ценности. Тъй като индустрията на специалните събития се възприема от гостите като забавен бизнес, практиците често забравят, че всъщност това е бизнесът на забавленията. И като всеки бизнес изисква упорита работа, постоянство и талант. Работата трябва да носи удовлетворение, но и да се разграничава внимателно от личното време, за да не се изчерпят енергията и радостта от двете “състояния на съществуване”.