Кой контролира доставките на газ от Средна Азия
Дотук в поредицата
Спорът за газовите доставки от началото на годината между Русия и Украйна приключи с появата на мистериозния посредник “Росукренерго”. Неясната структура на офшорната компания и схемата на сделката доведоха до няколко месеца на разследвания от авторитетни световни медии и неправителствени организации. В първата част на поредицата описахме как “Росукренерго” не е изключение, а продължение на традицията за използването на посредници със съмнителни акционери в газовите доставки между Русия и Украйна. Мафиотски структури от бившия Съветски съюз и подозирани в корупция политици също участват в сделките по доставка на синьо гориво за Украйна. Тази седмица поредицата на “Дневник” представя разследващия доклад на британската организация “Глобал уитнес”.
Според доклад на департамента по енергетика на САЩ енергийното потребление в началото на XXI век ще се увеличи с 50%. Търсенето на петрол към 2025 г. се очаква да нарасне с 57%, а на газа - с 67% Производството на петрол през 2025 г. ще бъде 120.6 млн. барела дневно, което е с 44 млн. повече от сега. Според геолога Колин Кембъл световното производство на петрол ще достигне своя връх и ще започне да спада през 2016 г., но в Близкия изток това ще стане още през 2006 г. Той посочва, че през последните 40 години са открити няколко находища, но само 1 се използва успешно - това в Каспийския регион. Неговото разработване поражда страхове от увеличаване на корупцията в региона, която е традиционна за местните общества.
Бащата на туркмените и газа
Въпреки че Туркменистан е република с действаща конституция, приета на 18 май 1992 г. Сапармурат Ниязов разполага с неограничена власт. Тя е затвърдена с промените от 28 декември 1999 г., 2003 и 2005 г. Ниязов като държавен глава има пълни правомощия за неограничен период от време. Той бе провъзгласен за първи президент на Туркменистан след общонародни избори на 21 юни 1992 г., когато получи 99.5 на сто от гласовете. През 1993 с решение на парламента получи статут на "туркменбаши" - "баща на всички туркмени". През 1999 г. парламентът свали ограниченията за срока на пълномощията на държавния глава и обяви Ниязов за пожизнен президент. Меджлисът потвърди това решение през 2002 г.
Върховният постоянно действащ орган на държавната власт - Халк Маслахати (Народен съвет), също е ръководен лично от президента. Състои се от 110 членове. От тях 50 са пряко избирани, 50-те са членове на парламента и 10 са определяни от местните органи на властта. Законодателната власт се осъществява от Меджлис (еднокамарен парламент), който се състои от 50 депутати, избирани чрез общи избори по мажоритарната система за срок от 5 години. Тяхната законодателна власт се контролира от Халк Маслахати. Президентът контролира и изпълнителната власт. Кабинетът се назначава и ръководи лично от Ниязов. Затова не е за учудване, че част от средствата от търговията с енергийни ресурси минават през тайни сметки на държавния глава в Дойче банк във Франкфурт.
Недоволен от уволнението, бившият банкер на Централната банка на Туркменистан Худайберд Оразов повдигна пред британската неправителствена организация "Глобал уитнес" завесата за странните финансови трансфери на президента на страната Сапармурат Ниязов в чужбина. През лятото на 2001 г. президентът на Туркменистан Сапармурат Ниязов започна кампания срещу преминалите към опозицията висши чиновници. Тя се водеше под знамето за борба с корупцията. През 2002 г. гуверньорът на Централната банка и заместник премиер Оразов беше уволнен с мотива за лошо управление на отпуснатият от "Креди Суис" и Дойче банк кредит от 120 млн. долара за развитие на селското стопанство. Експерти се съмняват в целесъобразността на заема, след като според официалната статистика на страната около 70% от бюджетните постъпления са от износа на газ и петрол.
Как се създаде президентския фонд
Според разкритията на Оразов пред "Глобал уитнес" Сапармурат Ниязов започва да отделя "бели пари за черни дни" веднага след като застава на чело на държавата през 1992 г. Първоначално парите се събират във Внешекономбанк. През юли 1993 г. сметката е прехвърлена в Централната банка на страната. Според експертите на Международния валутен фонд точно тогава и правителството губи контрол върху баланса на въпросната сметка. Първите контакти между Дойче банк и Туркменистан датират от далечната 1995 г. Тогава този "президентски фонд" минава изцяло под контрола на Ниязов. Според Оразов през 2003 г. той възлиза на 1.8 млрд. долара.
Натрупване на пари се благоприятства от честата смяна на газовите посредници по сделки на Туркменистан. След разпадането на Съветския съюз "Газпром" наследява контрола над изградената газопреносна мрежа на несъществуващата империя. От своя страна Туркменистан със своите газови залежи също е привлекателен за силно индустриализирани страни каквато е Украйна. Киев задоволява само 25% от газовите си нужди. Останалите ги внася от Русия и Средна Азия. През 1994 г. създадената от Игор Бакай компания "Республика" откупва държавния дълг за енергийни доставки към Туркменистан за 800 млн. долара. Съгласно цесията, благословена лично от тогавашния президент Леонид Кучма, частната компания трябва да плати кеш 275 млн. долара, а останалите 580 млн.долара под формата на стоки, от които 2 000 тона бебешка храна.
Само няколко месеца по-късно, през ноември 1994 г., Туркменистан спира газовите доставки за Киев заради неизпълнени задължения от "Республика". Но това не пречи на Игор Бакай и съпругата му Елена през април 1994 г. да закупят къща за 1.8 млн. долара в Мийдоуброк, Пенсилвания. Скандалът не пречи на кариерата на Бакай в Украйна. През 1997 г. той е избран за заместник-председател на държавния комитет по енергийните ресурси, а на следващата поема държавната компания "Нефтогаз". По-успешна се оказва компания "Итера". Тя е ръководена от родения в Туркменистан Игор Макаров. В края на 1994 г. "Итера" наследява като посредник "Республика". Добрите връзки и познанства на Макаров с политици на ключови места в Средноазиатската република гарантират успех и увеличаване на оборота на газовия посредник.
През 2002 г. на сцената се появява "Юралтрансгаз" (Eural Trans Gas), Същевременно е представител на компанията за Средна Азия е украинския бизнесмен Дмитрий Фирташ. Той отговаря пряко за договорите на компанията в Туркменистан, Узбекистан и Казахстан. Бизнесменът се ползва с най-висока политическа поддръжка, която му позволява да получи дял от "Росукренерго". Регистрираната в офшорната зона на швейцарския кантон Цуг компания от началото на година отговаря за газовите доставки от Средна Азия за Украйна.
Огромните находища на газ и неговият износ както в близката, така и в далечната чужбина помагат на Сапармурат Ниязов да води доста самостоятелна външна политика. А вътре в страната неговият авторитет е напълно неоспорим - намерена е алтернатива на ориентацията на местното население към ислямските религиозни ценности: из цялата страна са издигнати паметници на Туркменбаши, неговото дело е прославено в песни и стихове, само за него работи един цял държавен тв канал. В Туркменистан с имената на близки до президента Ниязов са наречени месеците на годината. Въпреки рекордния износ на енергийни източници в градовете на Туркменистан безработицата е около 50%, а в селата е над 70%, отбелязва "Глобал уитнес". Британската неправителствена организация припомня, че около 100 000 души в Туркменистан бяха лишени от пенсии с указ на президента Сапармурат Ниязов. Други 200 000 възрастни хора ще получават малка част от месечните си възнаграждения. Това не е първото, нито последното странно решение на Туркменбаши. През миналата година той забрани в страната да се слуша записана музика, а преди това забранени бяха операта и балетът, тъй като били "ненужни".
Това може да предизвиква противоречиви чувства, но трябва да се познава азиатската специфика. В тази част от ОНД силният лидер е гаранция за политическа и икономическа стабилност. До какво може да доведе слабата централна власт се вижда от примера на Таджикистан, където слабите позиции на централната власт предизвикаха граждански безредици.
Концентрирането не силна политическа и икономическа власт е по-скоро правило, отколкото изключение за Средна Азия, отбелязва "Глобал уитнес". Дъщерята на узбекистанския президент Ислам Каримов - Гулнара Каримова, е успяла само за две години да изгради огромна бизнес империя въпреки влошаващото се положение в страната. След развода си с американския предприемач от афгано-узбекски произход Мансур Максуди Гулнара Каримова се върнала в родината си. Чрез холдингови компании, базирани в Обединените арабски емирства, тя успяла да разгърне мащабен бизнес. Неин бизнес партньор бил узбекистанският предприемач Фарход Иногамбаев. През една от холдинговите компании тя купила контролния пакет акции в най-големия мобилен оператор в страната. През друга придобила значителен брой книжа в едно от водещите узбекски предприятия - Кувасайския циментов завод. Каримова има и имоти в Москва. Според някои наблюдатели в разширяването на бизнеса й няма нищо лошо, тъй като това може да доведе до либерални реформи в икономиката на Узбекистан. Според други това е фаворизиране, което вреди на имиджа на страната на Запад.
Според наскоро приет закон в случай на оттегляне от властта на Ислам Каримов той и семейството му ще получат имунитет срещу съдебни преследвания. Това не е единственият случай на отдаване на предпочитания на близки до властта лица в бившите съветски републики. Наскоро синът на Гейдар Алиев беше обявен за негов наследник като президент на Азербайджан. В богатия на петрол и газ Казахстан опозицията често критикува президента Назърбаев, че е допуснал дъщерите си и техните съпрузи до ключови позиции в политически, финансови и бизнес кръгове на страната. В съседна Киргизия най-доходоносните предприятия са собственост на роднини на президента Акаев.
Това не е първото обвинение на "Глобал уитнес" за корупция на политическия елит на Средна Азия. След двегодишно разследване през 2002 г. британската неправителствена организация разпространи доклад за петролните сделки в Средна Азия. Той предизвика скандала "Казахгейт", който уличи в корупция американския бизнесмен Джеймсъм Гифън и президента Нурсултан Назърбаев. "Глобал уитнес" смята, че казахстанският държавен глава изцяло контролира търговията с енергоресурси, която възлиза на 2 млрд. долара годишно. Дневник