Който потегля на откривателско пътешествие, естествено не носи точни карти. Но дори и една грешна може да му помогне. Такъв е случаят с Кристофор Колумб. В събота се навършват 500 години от смъртта на (пре)откривателя на Америка. Успехът си Колумб дължи на една фундаментална заблуда на картографите на своето време.

Мит е, че тогавашните изследователи не са знаели за кръглата форма на Земята. Само че твърде много са надценили ширината на европейско-азиатската суша, което съответно довело до свиване на океана. Флорентинският географ Паоло дал Поцо Тосканели предполагал, че разстоянието между Португалия и Китай може да се измине за десет дни. Негова е заслугата, че Колумб е мислил същото и смело е тръгнал на плаване. А пък, че след 34 дни е открил суша там, където е предполагал (макар и погрешно), е просто късмет.

Картографията е хитова тема, показана в успешни книги: "Властта на картите" от Уте Шнайдер или "Измерването на света" от Даниел Келман. Последният извежда проблема в седем реда: Картите не са точни, оплаква се полуфиктивният му герой Александер фон Хумболт: "Искаха да знаят накъде да яздят. - Но ние знаем, викна Бонпланд. Ето го пътя и той води за Мадрид. Повече не е нужно! - Не става дума за пътя, а за принципа, отвърна му Хумболт."

Проблемът е точно този "принцип". Една карта само нужното ли трябва да покаже или целия свят? Той има формата на топка, а повърхността й не може да се нарисува без изкривявания. Пробивът идва през 1569 г., когато Герхард Меркатор успява да направи първата "вярна на ъгли" карта на света. На нея линията между две точки ("локсодрома") е в същия ъгъл към север-юг, както в действителността. Пътуващият, търговецът, откривателят трябва само да прокара линия до желаната цел, да измери ъгъла й и да държи посоката си в същия ъгъл към компаса. Верният курс тогава е гарантиран.

Разбира се продължавало да се използват разни изобретения, като например римската пътна карта на Касторий, позната като средновековно копие под името Tabula Peutingeriana. Тя показва Римската империя с 3500 населени места и пътна мрежа от 110 000 км събрани на свитък, широк 34 см и дълъг близо 7 м. Според днешните разбирания тя е в най-добрия случай пътна схема по подобие на картите на обществения транспорт - вижда се само мястото, но не и пътят за достигането му.

Този "поглед навън" си остава и основното предимство на стандартната пътна карта спрямо конкуренцията на новите дигитални карти. "Целият пазар на картографски печатни издания се свива годишно с около 5%, но не очакваме навигационните системи напълно да изместят печатната картография", посочва Ралф Юдинг, управител на издателството на Германския автоклуб (ADAC). "Навигационната система е полезна, когато искам да стигна до конкретна точка, но не помага, когато искам да знам как изглеждат градът и околността", изтъква Петер Ашенбергер, президент на Германското дружество по картография. Заради това експертите виждат бъдещето на картографията в комбинирането на печатни и дигитални продукти.