Физическата активност оказва по-голямо влияние върху риска за сърдечносъдово заболяване, докато размерът на телесното тегло играе по-важна роля за развитието на диабет, показа анализ на проведени проучвания, публикуван в изданието на Американската колегия по спортна медицина Exercise and Sport Sciences Reviews.

Редовното движение (бързо ходене най-малко 30 минути всеки ден) намалява значимо относителния риск за развитието на диабет с 34% при мъжете. Двигателната активност постига обаче по-добър защитен ефект в групата с по-високо телесно тегло - при дебелите тя намалява риска за възникването на диабет наполовина в сравнение с воденето на заседнал начин на живот.

За оценка на теглото често се използва индексът на телесна маса (ИТМ). Той е лесен за изчисляване показател и представлява отношение между теглото в килограми и ръста в метри на квадрат. Нормално тегло означава ИТМ под 25 кг/м2 (18.5-24.9), наднормено тегло е ИТМ от 25 до под 30 кг/м2 (25-29.9) и затлъстяване е ИТМ 30 кг/м2 и нагоре.

Затлъстяването оказва по-голям ефект върху развитието на диабет отколкото физическата активност. Причината за това е, че заобиколените от прекомерна мастна тъкан мускули стават "лениви" към действието на инсулина и отказват да използват глюкозата за гориво, поради което тя започва да се натрупва в кръвта.

За да намалят вероятността си за развитието на захарна болест, хората с наднормени килограми трябва да постигнат и поддържат нормален ИТМ (под 25 кг/м2).

Увеличаването на физическата активност може да помогне не само за поддържане на теглото (изразходване на енергия), но редовно натоварваните мускули възвръщат своя апетит към естественото си гориво - глюкозата. Когато почива повече от 24 часа, мускулната тъкан става резистентна към действието на инсулина, а той е ключът, който вкарва глюкозата в клетките, където тя се използва за гориво.

Затова спортна или физическа активност само през уикенда и след това седене в офиса или в колата през следващите пет дни от седмицата е напълно безсмислено - мускулите "забравят", че са се движили, ако бездействат повече от 48 часа, дори и ако предшестващото им натоварване е било интензивно (например джогинг, ски, аеробика).

Нещо повече, интензивна физическа активност само през уикенда при липса на тренираност увеличава риска за сърцето. По-добре е човек да се движи всеки ден по половин час - това ще му помогне и да поддържа теглото си.

Жените с ИТМ от 25 до под 30 кг/м2 имат четири пъти по-висок риск да развият диабет, а тези с ИТМ над 30 - 12 пъти, показаха резултатите от друго проучване.

Обездвижените хора, независимо дали имат нормално или наднормено тегло, са застрашени по-често от сърдечносъдови инциденти от тези с добра физическа тренираност, показаха данните при близо 19 000 финландци от двата пола на възраст 25 - 74 години. Редовната физическа активност намалява риска за сърдечносъдово заболяване независимо от това какво е телесното тегло, е основният извод от това изследване.

Добре установен факт е, че физическата активност намалява риска, докато затлъстяването увеличава риска за водещите хронични заболявания, свързани с нездравословния начин на живот, като диабет и сърдечносъдово заболяване.

Пълнотата или по-високият ИТМ играят по-голяма роля от физическата активност за развитието на диабет. Обратно - редовната умерена физическа активност е по-важна от ИТМ за понижаване на риска за сърдечносъдово заболяване. Комбинирането на физиологичните ефекти на двигателната активност и понижаването на теглото може да осигури двойна защита срещу двете хронични заболявания.