В Анталия човек може да се пече на плаж или да се топи в бистрите солени и топли води на Средиземно море (Акдениз) , а след това да се изкачи на някой от върховете откъм страната на Кемер на над 2000 м надморска височина и да се радва на планинска прохлада.

Анталия е град с разположението на Бургас, със свежестта на крайморската част на Варна от 70-те години, с големината на София, с изгледа на Сливен със Сините камъни и на Балчик с жилищния си квартал, построен върху платото. И ако на читателя още не е станало ясно, ще добавя, че под Анталия се разбира освен едноименния едномилионен вече град и цялото крайбрежие от Текирова, Чамювъ и Кемер - селища, разположени в югозападната дъга на анталския залив, до Алания, Манавгат и Сиде, разположени в неговата югоизточна страна. Тоест крайбрежна ивица с обща дължина от около 200 км.

Разстоянието от България до Анталия е около 1200 км, а бензинът в Турция е най-скъпият в Европа - А98 е на цена 4 YTL (нови турски лири), което е равно на 4 лв. за литър. Ползването на автобус, особено в големите летни жеги, което ще отнеме повече от ден път, също не е препоръчително. Затова най-добрият и изгоден вариант, колкото и странно да звучи на пръв поглед, е да прибегнете до чартърния полет на "Хемус еър". Най-добрият вариант е покупката на цял пакет за почивка. В него влиза транспортът, включително и трансферът от летището до хотела, като можете да не похарчите нито цент повече при престоя си в района - хотелите са по системата all inclusive.

По-близки до Анталия са градчетата Манавгат, Сиде и Белек. Оттук започва и царството на петзвездните хотелски комплекси, които за разлика от българските им побратими не са струпани един върху друг. Най-често тукашните се състоят от една основна хотелска сграда и вилно селище в съседство - според предпочитанието на клиента, разполагат със собствена анимация, басейни, SPA центрове на много високо ниво (включително турска баня и сауна), игрища, запазено плажно място и аквапаркове, всичкото това потънало в зеленина и спокойствие. В Белек в хотел клуб "Али бей", построен изцяло от къщи в османски стил, се намира огромен тенис комплекс, построен с участието на Борис Бекер. А в съседство е и лъскавият хотел "Риксос ризорт", кандидатствал за получаването на седем звезди. Тук са и голф комплексите от сорта на "Глория голф ризорт".

В Сиде, който малко напомня нашия Несебър, се намират руините на огромен амфитеатър и остатъците от акведукт. За тях легендата говори, че били построени от двама братя, конкуренти за ръката и сърцето на императорската дъщеря. Затова и постройките им били съвършени.

Самата Анталия, кацнала върху стръмен бряг, съставен от варовити скали и пещери, разполага в двата си края с огромните плажни ивици Лара (от изток) и Коняалтъ (от запад). Старите, на около десет години, хотелски комплекси са разположени в самия град, като най-някогашният най-известен от тях - "Шератон хотел", днес се ползва повече за конгресен туризъм от руски компании, а петзвездният "Дедеман хотел" разполага и със собствен аквапарк. Новите петзвездни хотелски комплекси се строят главно в районите Лара и Кунду, като успоредно и в съседство с тях израстват и новите жилищни райони в източния край на града. Хотелите тук най-често са подобие на исторически обект или нещо друго известно: "Топкапъ" имитира известния султански комплекс в Истанбул; "Кремлин палас" е копие на московския Кремъл с историческия музей, църквата "Василий Блажени" и правителствените сгради; "Венеция" имитира площад "Сан Марко", Моста на въздишките и т.н. Но преди прибързано да ги обявите за кич, се замислете няма ли да докарат копията на известни исторически сгради допълнителен брой туристи и при оригинала в бившата столица на Римската империя Константинопол и днешен Истанбул и няма ли да бъде интересно за туриста да спи в руския президентски дворец или в този на венецианските дожи?

Разбира се, в града има и по-малки хотелски комплекси и дори много семейни хотели, в които цените на нощувките са като в българските частни квартири, каквито междувпрочем тук няма. Но пребиваването в тях в крайна сметка излиза скъпо - цените в Анталия като във всеки курортен град са високи (в магазинната мрежа - 2 лв. бирата, 12 лв. месото и т.н.), а плажовете - отдалечени.

Старата Анталия е малък пристанищен град с архитектура като на българско възрожденско селище (като изключим джамиите). Ако в града срещнете ориенталщина, тя е именно тук. Тук можеш да заситиш глада си с дюнер срещу 1.50 YTL или да упражниш възможностите си в пазарлъка - ако стоката няма написани цени, това е просто задължително, а липсата на пазарлък се смята за обида за търговията. Тук, зад статуята на Аталос ІІ намираща се срещу кулата с градския часовник, можете да обмените и пари в чейнджбюра без комисиона при реален курс.

Съвременната Анталия започва бурното си разрастване през 90-те години на ХХ в. и от 200 000 души бързо достига около 1 000 000. Принципът на растеж е следният - общината бързо прекарва комуникациите в търсещите се парцели, продава парцелите на строителни предприемачи, които пък продават изградените добре изглеждащи, но набързо направени от тях жилища на желаещи клиенти. Клиентите са главно заможни хора от Истанбул, Анкара и Русия. А свръхпредлагането поддържа цените на недвижимите имоти ниски - около 500 евро на кв.м. Може би затова (многобройното състоятелно светско население) градът въпреки размерите си изглежда спокоен и на практика няма престъпност. Транспортът в него се осъществява от бусчета-маршрутни таксита (долмуши), които срещу 1 YTL ще те закарат във всяка градска точка, а срещу малко повече - и до Кемер или Алания. Автомобилният парк е нов, най-често до 5 години, може би и поради факта, че в Турция се сглобяват много от популярните автомобилни марки.

Икономиката на града се крепи върху туризма (80% дялово участие), който пък се крепи основно върху руските туристи (7 млн. за миналата година) и върху селското стопанство (20% дялово участие) и изнасяните от него в цяла Европа оранжерийни плодове и зеленчуци. А руският турист е не само платежоспособен, но и щедър. Може би затова вторият чуждестранен език в града след английския е руският. А ядрото на местната туристическа школа по руски език е създадено от български турци - бивши кадри на "Балкантурист".

На югоизток, на около 40 км от Анталия, следват курортните градчета Белдиби, Гьонюк, Кемер, Чамювъ и Текирова. Разположени досами склоновете на високото плато, на един от които е кацнал панорамен ресторант с въртящ се под, а зад острова, образуван от откъсналата се скала от друг, навремето са се криели пирати, там също хотелите са разнообразни - от 3 до 5 звезди. Но руското присъствие е по-осезателно. Особено интересен е петзвездният хотел "Ориндж каунти", който удачно възпроизвежда улица в Амстердам, но на фона на близките до града планини. А ако искате да прекарате евтино (за 200-300 евро), можете да си вземете пакет за тризвездния "Дерин хотел" в Белдиби при съвсем сносни условия. Плажовете в тази част са чакълести, но турските хотели разполагат със страхотни SPA центрове, а напоследък са започнали пред по-големите от тях да насипват чакъла с пясък.

Малко след Текирова се намира градчето Демре, познато и с гръцкото си име Мира. В градчето можете да видите потънал град и оригинални скални гробници. На еднодневен или двудневен тур от района на Анталия (около 300 км в едната посока), но през Анатолийското плато в района на град Денизли, се намира и Памуккале, наричано още и осмото чудо на света заради причудливите си форми, изваяни от извиращите там минерални води, много полезни за сърдечно-съдовата система. До Памуккале се намира и древният, но впечатляващ с размерите си град Хиераполис. А също на около 300-400 км по Анатолийското плато, но в източна посока и на надморска височина към 2000 м, се намира древната Кападокия - също много красиво място според посетилите го, разполагащо с подземен град от пещери, направени в раннохристиянски стил. Екскурзиите до тези места излизат от 40 еднодневната до 100 евро двудневната с включен обяд, а където се налага - и спане. Можете да ги намерите и на по-ниски цени, като обаче не трябва да забравяте, че Анталия е притегателен център за хората не само от Турция, но и от целия околен свят, залага се на бързите печалби и купуването на турове извън фирмата, поела отговорност за вашия престой, носи и съответния риск. Така например аниматорите са най-често хора от Русия, Германия и дори от България, по хотелите работят на всякакви длъжности "кадъни" с имена като Марина или Оксана, в SPA -центровете има тайландци и китайци, шофьорите са от Анадола, по шопинг центровете работят хора от Украйна или средноазиатските републики…

Анталия е космополитен град, в който изградената у нас от векове представа за Турция и турското няма нищо общо с истината. Тук туристът е бог, душата му се вади с памук и ако отвори кесията си, то го извършва с удоволствие. Хората са възпитани, усмихнати и любезни, елегантни, без следа от бабаитлък. И ако не прекрачиш закона, който стриктно се спазва, няма начин да не изкараш приятно отпуската си тук. И това е така, защото за разлика от нас турците отдавна са научили простото житейско правило, че ако усмивката може да храни, ругатнята може да ти докара само неприятности.

* Пътуването е осъществено с любезното съдействие на "Астрал холидейз"