В България независим финансов одитор се става след сертификация от Института на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС). Първата стъпка по пътя към кариерата на одитор преминава през полагането на шест изпита. Започва се с писмения изпит по счетоводство. Там ситото е най-едро. Битува тезата, че който успее да премине през този изпит, е станал дипломиран експерт-счетоводител. По идея изпитът трябва да тества познанията на кандидат-одиторите по Международни стандарти за финансово отчитане (МСФО). Вместо това обаче той поражда съмнение за наличието на корупционен механизъм и чадър за защита на некадърността.

МСФО са събрани в два тома, състоящи се от 2319 страници. Изпитът по счетоводство в ИДЕС е базиран на информация, която се събира на няколко (да кажем две) страници. Той включва три задачи и няколко тестови въпроса. Очевидно е, че подобна схема изключва възможността да бъде получена реална представа за това доколко кандидат-одиторите владеят стандартите. Не това обаче е цел на изпита.

За сравнение, Институтът на вътрешните одитори в България (ИВОБ), филиал на глобалната организация The IIA, провежда четири изпита. Материалът за първия от тях е събран в учебно помагало от 350 страници, една трета от които са примерни тестове. Познанията на кандидатите по този материал се проверяват чрез 135 тестови въпроса. Така вероятността познанията им, дори и по една тема, да не бъдат проверени е изключена.

Идеята знанията по огромната като обем материя на МСФО да бъдат тествани чрез толкова малка извадка има две цели. Първата от тях е да не се допуснат нови участници на пазара за одит. Залага се на презумпцията, че човек трудно би могъл да владее до съвършенство цялостната материя, особено в спецификата й, касаеща ситуации, които не се срещат в българската практика. Подборът на извадката се прави така, че вероятността кандидатите да се справят с нея да е възможно най-малка. Това е и първата част, предполагаща наличие на корупционен механизъм.

Втората цел е да бъде създадена възможност определена група хора да се облагодетелства от положението си по нерегламентиран начин. Това са най-вече т.нар. компилатори на казусите. Те са сред малцината одитори, знаещи какво точно ще включва изпитът. В случай че тази информация достигне до потенциален кандидат-одитор, той ще получи съществено предимство и реална възможност да се справи с изпита, защото обемът от информация, която трябва да познава добре, се свежда от 2.3 хил. до няколко страници. Така възможността за корупция получава завършен вид. Чрез целеви подбор на извадката се създава потребност, а чрез компилаторите и информацията, с която те разполагат - възможност тази потребност да бъде задоволена. Разбира се, компилаторите не са единствените "просветени".

Няма точни данни за обема на пазара за задължителен одит у нас. Според експертни оценки обаче той се движи в порядъка от 40 до 50 млн. лв. годишно. При сегашния брой на регистрираните одитори (малко повече от 600) това прави средно по около 80 хил. лв. на човек. Характерна особеност на одиторската работа е нейната сезонност, продължаваща около 4 месеца. Възможността човек да заработва по 20 хил. лв. месечно в български условия е доста привлекателна и мощен стимул за кандидат-одиторите. Именно това обяснява факта, че има хора, кандидатстващи в ИДЕС по 8-10 години. То също така обяснява и цената за вътрешна информация, свързана с изпита по счетоводство, която според мълвата е около 15 хил. евро. Разбира се, подобно нещо няма как да бъде доказано. Причината за това е тривиална. Специфика за корупцията е това, че и корумпиращият, и корумпираният са еднакво виновни, което ги мотивира да пазят общата си тайна.

За това, че е възможно да има корупционен механизъм в ИДЕС, обаче свидетелстват достатъчно косвени данни. Така например трима от деветте души, положили успешно изпита по счетоводство през 2005 г., са свързани с не случайни одитори. Това са дъщерята на проф. Бисер Славков, член на УС на ИДЕС, сътрудничката на Илия Илиев, член на УС на ИДЕС, и синът на Иван Златков, бивш член на УС на ИДЕС. За част от другите успешни кандидати се твърди, че са свързани с членове на УС на организацията, но това също няма как да бъде доказано. Специфична особеност на изпита през 2005 г. бе това, че казусът с най-голяма тежест в оценката на кандидат-одиторите беше с грешно решение. Този факт бе признат и от нарочна комисия, създадена по мой сигнал. УС на ИДЕС обаче отказа да направи проверка дали не случайните кандидати са направили "верните грешки" и на какво се дължи това.

Както всеки друг елемент от т.нар. сесия на ИДЕС, подготовката за изпита е пародийна. Тя се състои от едноседмичен курс. За това време чисто технологично не е възможно материята да се премине, дори повърхностно. Изобщо идеята едноседмичен курс по МСФО на ниво кандидат-одитори е несериозна.

През последните две години курсът по МСФО се провежда от Марий Апостолов, одитор от компанията Grant Thornton. Материалите и за двата курса са изцяло едни и същи и са на 100% създадени по схемата "копи-пейст" от МСФО. В тях няма нито една авторска дума на лектора. Изключение правят казусите, част от които са със съмнително качество на условията и решенията. Кандидат-одиторите, посетили курса, не крият възмущението си от ниското му ниво. Причината за разочарованието на хората е, че те са имали очаквания курсът да ги подпомогне в подготовката за изпита, а това не се е случило. Всъщност целта на курса не е да оказва подкрепа на кандидатите, а тъкмо обратното.

Поради това, че е ясно, че той не може да има за цел обучение, би могъл да цели създаване на яснота относно критериите за изпита. Тоест курсът се използва за нещо като предварителни изпити, а кандидатите решават казуси със степен на сложност и по теми, съответстващи на тези от изпита. Това обаче не се случва, защото ИДЕС е кръвно заинтересуван от липсата на яснота по отношение на критериите. Доказателство е фактът, че по време на курса през тази година темата за междинните отчети не е разглеждана, а тя се оказа най-значима за успешното полагане на изпита. По време на курса през 2005 г. не е разгледан нито един казус, който е сходен с тези, паднали се на изпита, макар формално да са решавани задачи, свързани с изпитната тематика.

Любопитна особеност е това, че ИДЕС вероятно е единствената организация на планетата, провеждаща сертификационни изпити по МСФО. Това предполага членската й маса да е добре запозната с тази материя. В противен случай би се появила аномалията да искаш от кандидат-одиторите да знаят повече от самите одитори. Дали обаче това е така? Когато един от бившите председатели на УС на ИДЕС - проф. Стоян Дурин, поиска да подложи одиторите на изпит по МСФО, страх, вцепеняващ страх обзе съсловието. Облаците над главите на подпечаталите отчетите на финансовите пирамиди, фалиралите банки и застрахователни компании обаче се разсеяха. Те се отърваха без изпит. Това беше поредната тухла в стената, превръщаща одиторската професия от право в привилегия.

Факт е също така, че към този момент над 95% от одиторите нямат образователния ценз, изискван от Закона за независимия финансов одит (ЗНФО). Така например тези от тях, които са полагали изпит по управленско счетоводство, се броят на пръсти. Причината е, че промяната в нормативната база, въвела сегашните критерии, е третирала хората, които вече са сертифицирани, на принципа на завареното положение. При това не е чудно, че с годините квалификацията на одиторите е спадала, нито, че те се страхуват от конкуренция, защото знаят, че са неконкурентоспособни. Една от причините за ситуацията в ИДЕС е, че с годините правото да си одитор постепенно се е превърнало в привилегия. Привилегия, създадена и подкрепяна от държавата.