Може ли и трябва ли интернет да е неутрална територия? Този въпрос се чува все по-силно не само в професионалните среди, но и в парламентите на водещите световни икономики. В същността си това е спор за това дали компаниите, изградили инфраструктурата - а това са изключително телекоми и кабелни оператори - да имат контрол над съдържанието, течащо по нея, и дали да получат право да принуждават провайдърите да плащат за достъп. Новите и старите гиганти в САЩ например са дълбоко разделени - "Гугъл", "Майкрософт" и "Яху" не са съгласни с позициите на AT&T, "Вирайзън", Тайм Уорнър" и "Комкаст".

По принцип интернет е създаден, за да могат всички потребители да използват всеки легален уебсайт или програма, а в трафика да няма никаква дискриминация. На практика обаче свалянето на един двучасов филм "изяжда" далеч повече пространство в канала за пренос от един имейл например.

Телефонните и кабелните компании предлагат да започнат да събират такса от интернет компаниите като "Гугъл", чието съдържание заема голяма част от капацитета на инфраструктурата им. Който откаже да плаща, може да се окаже в ситуация информацията му да се движи по-бавно по каналите, отколкото на платилия. През май Камарата на представителите (долната камара на Конгреса на САЩ - бел.ред.) гласува срещу поправка, която би попречила на телекомите да въведат такава система за плащания. В същото време камарата одобри друг текст, който, ако мине и през Сената, ще забрани на интернет провайдърите да блокират достъпа на клиентите си до легална информация в мрежата и ще даде на федералната комисия по комуникациите права да санкционира нарушителите.

Това са изключително интернет и софтуерните компании. Те намериха поддръжници и в широк политически спектър за каузата си да не се позволява никому да им пречи да разпространяват информацията си по мрежата. Опасенията им са, че ако независимостта на интернет не бъде фиксирана в изричен закон, провайдърите ще се опитват да ограничават достъпа до определен вид съдържание и услуги, и особено до онлайн телевизия или интернет телефония, които директно конкурират телефонните и телевизионните корпорации.

Противници на "неутралната мрежа" са наистина телефонни компании като AT&T и "Вирайзън комюникейшънс" или гиганти от развлекателната индустрия като "Тайм Уорнър". Те смятат, че властта няма право да регулира бизнеса им, защото нито имат намерения, нито ще е в техен интерес да блокират достъпа до интернет на когото и да било. Звучи красиво, но в действителност изграждането и разширяването на една широколентова мрежа струва много и корпорациите не разбират защо компании, чийто бизнес основно разчита на тази инфраструктура, да не поемат част от разходите.

Докато спорът се разгаря в САЩ,

Еврокомисарят по телекомуникациите Вивиан Рединг, която и без това не е много обичана в подопечния й сектор, разгневи големите компании с идеите си за нови регулации, чрез които по-малките телекоми и интернет конкуренти да получават достъп до кабелната им инфраструктура. След предварителните й идеи от март сега се заговори, че ще бъдат добавени и права за разпращане на SMS.

"Не обичаме монополистите", каза във вторник комисар Рединг и посочи, че "Дойче телеком" и "Франс телеком" контролират 80% от широколентовите мрежи на Европа. Тя сравни ситуацията с тази в САЩ, където според нея телекомите контролират едва 38% от широколентовите потребители и се конкурират силно с кабелните оператори. Проектът на Рединг върви в посока, противоположна на американската, и затова иска да види в ЕС реална конкуренция между телекоми и кабелни оператори. В началото на месеца с нея се срещнаха висши ръководители на над 25 големи европейски телекома, за да настояват да смекчи идеите си за регулация, защото те отблъсквали инвеститорите. Срещата завърши в мразовита атмосфера.

"Рединг е популист, който се опитва непрекъснато да е в новините. Тя и другите комисари твърдят, че са пробизнес и срещу регулациите, а правят точно обратното", оплака се Майкъл Бартоломю, директор на Асоциацията на европейските оператори на телекомуникационни мрежи. Организацията представлява интересите на 40 телекома от 34 държави и задачата й не е лека. За разлика от другите инициативи на Брюксел, минаващи през продължителни процедури и изискващи единодушието на 25-те страни членки, телеком секторът може директно да бъде регулиран от Европейската комисия. Рединг използва това, за да предупреждава, че ще въведе нови регулации от следващата година.

Тя обаче се сблъсква с

Правителството в Берлин придвижва нов закон за телекомуникациите, който позволява на "Дойче телеком" да държи конкурентите си настрани от струващата близо 3 млрд. евро широколентова мрежа. Има и добри примери - Дания и Холандия отварят пазарите си и инвестират в нови мрежи. Холандското правителство влага 0.79% от БВП в телеком сектора, докато германското инвестира едва 0.27%.

Рединг заплаши да съди Германия и отвръща на критиците си с идеята си за въвеждане на централен общоевропейски регулатор, който да налага решенията си над националните регулаторни органи по този въпрос. Според нея правителствата само забавят инвестициите в нови и по-добри мрежи, като фаворизират национални монополисти.

Тя припомня на политиците ситуацията в САЩ от 80-те години, когато властите дерегулираха телеком сектора и държаха твърда линия срещу монопола на AT&T. Така трябва да се постъпи и в Европа - да се раздели мрежата на телекома от услугите, които той предоставя, смята еврокомисар Рединг.

Ерик Шмид, главен изпълнителен директор на "Гугъл"

Робърта Комбс, президент на "Християнска коалиция на Америка"

Едуард Уайткеър, главен изпълнителен директор на AT&T

Дейвид Коен, изпълнителен вицепрезидент на "Комкаст"