Дирите, по които той върви, бяха големи. Но опасенията, че не може да ги изпълни, бързо се оказаха неоснователни. Шейх Калифа бин Зайед ал Нахиян показа за 17 месеца като президент на Обединените арабски емирства (ОАЕ), че е достоен наследник на баща си шейх Зайед, починал на 86 години на 2 ноември 2004. С управленски опит разполагаше достатъчно. В крайна сметка роденият през 1948 г. шейх също имаше пръст в съдбините на Абу Даби като престолонаследник още от 1969 г.

Популярността на шейх Зайед бе легендарна. От началото на петролното опиянение през 1966 г. владетелят на Абу Даби донесе признание и благоденствие. Той бе архитект на федерацията ОАЕ и остави след себе си емирство с третите по големина петролни залежи в света. С обземащата харизма на баща си шейхът обаче не може да се похвали. Той е човек на тихата реч, по-скоро вглъбен, начетен и замислен. Но пък е не по-малко отдаден на прогреса, дори иска да прокара политически реформи.

При шейх Калифа Абу Даби си запази ролята на

обединили се през 1971 г. в ОАЕ. Спекулациите, че Дубай може да му отнеме лидерството, бяха задушени още в зародиш - само десет минути му трябваха на Съвета на емирите, за да избере на 3 ноември 2004 г. шейх Калифа за президент на ОАЕ. Оттогава по-младата генерация трябва да покаже на какво е способна. На страната на шейха е полубрат му шейх Мохамед бин Зайед ал Нахиян, престолонаследник и председател на изпълнителния съвет.

Последователността е политическата база на шейх Калифа. Той може да си позволи да не бърза, тъй като Абу Даби притежава значителни богатства. Самият шейх с личното си имущество от 19 млрд. долара се нарежда според списание "Форбс" сред тримата най-богати владетели в света. Работещата колкото дискретно, толкова и ефективно Агенция за инвестициите в Абу Даби (Abu Dhabi Investment Authority ADIA) управлява имущество от около 500 млрд. долара в чужбина. Доказаните петролни запаси от 98 млрд. барела обилно ще наливат петродолари в държавната каса в идните 100 години.

"Ние ще си останем консервативни", уверява Ахмед Али ал Сайек, президент на строителния концерн "Алдар" (Aldar) и близък довереник на шейха. "Ако ще провеждаме нови процеси, то тогава без да бързаме. Но няма съмнение - готови сме за следващата фаза", подчертава той. Глобализацията, успехът на съседите Дубай и преломите в района на Залива оказват своето въздействие и върху Абу Даби. Но всекидневно да попада в челните заглавия както светския Дубай емирството не иска. "Абу Даби бе заспал титан, който сега се пробужда, казва Абу Самра-Роте, представителка на германската икономика в страната.

Шейх Калифа внимателно води емирството към етапа на събуждането. Първият символичен знак за повече отвореност бе назначаването на Лубна ал Касими за първата жена, член на правителството на ОАЕ. Като министър на икономиката тя заедно с другите млади и талантливи шефове на инвестиционни дружества и строителни концерни, на министерства и компании - трябва да се погрижи за по-ясно очертаване на профила на страната, така че да стане по-гъвкава и да затвърди водещата си роля.

Доколко това ще предизвика решителни политически реформи, все още е неясно във феодално управляваното емирство. "Всъщност нещо трябва да се случи", казва арабски предприемач, визирайки тенденциите към либерализиране в района. Първите плахи реформистки стъпки вече се виждат. Така например половината от 40-те членове на съвета на федерацията (FNC), в който всяко от седемте емирства изпраща свои представители, вече ще се избират директно.

По-бързо се разпространяват новите идеи в икономиката. Инвестиционното дружество "Мубадала" (Mubadala) създаде

въпреки приказното петролно богатство. Под работното име Abu Dhabi Energy Vision се планира специална икономическа зона, посветена на алтернативните енергоизточници. "В рамките на разумните планове за растеж ние ще станем малко по-решителни", казва шефът на "Мубадала" Калдун Калифа ал Мубарак. Израз на ловкостта е влизането във "Ферари" (Ferrari). "Мубадала" придоби 5% от производителя на спортни автомобили, с което спечели и малко имидж. В Абу Даби се изгражда парк с марката на "Ферари", посветен на моторния спорт. "Ние сме първата компания в света, която може да използва марката", казва предприемачът Алдар ал Сайег, който строи обекта.

Новите енергии и паркът на "Ферари" показват само малък отрязък от дългия списък с проекти. Както навсякъде в Залива, и богатото емирство е обхванато от притеснения за бъдещето. Не защото петролните запаси намаляват, а защото твърдата конкуренция в Азия може да постави под въпрос привлекателността на местоположението. Диверсификацията е повелята на момента.

Абу Даби обаче си остава верен на традицията. Развиването на нефтохимическия сектор стои най-горе в дневния ред. Надолу в списъка следват инфраструктурата, недвижимите имоти, туризмът и защитата на околната среда. "Има смисъл. Инвеститорите смятат Абу Даби за силен тъкмо в областите, които изискват най-много енергоресурси", обяснява Мохзин Кан, директор на отдела за Близкия изток в Международния валутен фонд (МВФ). В пряко потвърждение в индустриалния парк край града се строи най-големият завод за алуминий в света, в който участва дори и конкурентът Дубай.

МВФ поставя добра оценка на икономическата политика на емирството. Пропуски се отбелязват само в данъчната политика. Нищо чудно - Абу Даби, както и другите емирства, не събират никакви данни. ОАЕ финансират собствения си федерален бюджет чрез вноски от страните членки. Де факто лъвският пай в бюджета идва от Абу Даби и Дубай. МВФ настоява за въвеждане поне на ДДС, но среща силна съпротива, защото високите петролни цени и диверсифицирането вдигнаха икономическия ръст на емирството до 12%.

Шейх Калифа се интересува не само от растежа. Наред със здравеопазването той отделя повече внимание и на образованието. В икономическата политика той смята да се концентрира върху рамковите условия. "Правителството седна на задната седалка.

доволен отбелязва Салах ал Шамси, президент на търговската камара в Абу Даби. Но държавата продължава интензивно да участва като партньор във всички големи проекти.

Като тих пионер в Залива емирството е единствената страна, позволила частни инвестиции в нефтохимията. Международни петролни дружества взеха 40% от Националната нефтена компания (Adnoc). Реномирани чуждестранни предприемачи инвестират и в електро- и водоснабдяването.

"Искаме да станем един от най-модерните градове на света", казва шефът на "Мубадала" Ал Мубарак. За целта Абу Даби сега инвестира масивно в туризма. Шейх Калифа налива 27 млрд. долара само за разработването на "Садияат", "острова на щастливите". Голям колкото половината Бермуди, той трябва да приюти до 2010 г. над 3 млн. туристи. "За разлика от нашите съседи ние не трябва да строим изкуствени острови. Имаме 200 острова, с които не можем да започнем много неща", посочва Ал Шамси.

Султан Кабус бин Саид е естет. Той не понася строителните боклуци и мръсотията. По тази причина автомобилите периодично трябва да се измиват. Който не спазва разпоредбата, получава фиш за глоба. Затова столицата Маскат е чиста колкото Сингапур, а къщите могат да се строят до определена височина и да се боядисват само в два цвята - бял или каки. Маскат излъчва хармония, град-градина, пълен с цветя и зелени площи.

Султанът задава тона в Оман от 36 години. След полковник Кадафи той е най-дълго управляващият държавен ръководител в арабския свят. През 1970 абсолвентът от британската академия "Сандхърст" сваля с британска и иранска помощ баща си Саид бин Таймур от трона. Оман бе враждебна към чужденците страна, изостанала деспотия. Единствената асфалтирана улица тогава е водила от двореца до правителството.

Благодарение на помощта от Великобритания султанът разви симбиоза от ислямски традиции и модерна икономика. Докато баща му къташе петродоларите под дюшека, синът му инвестира в инфраструктура и образование, в здравеопазването и нови индустриални клонове. Той помири бунтовните племена, които в 12-годишния Дофарски конфликт се опитваха да завземат властта. И осигури на населението дял от благоденствието.

Един път годишното султанът обикаля държавата. Придружаващите го министри изследват душевното състояние на оманците, грижите и мъките на търговци и пастири. "Имам мисия за тази страна и нейните хора", каза султанът през февруари в едно от редките си интервюта, дадено за кувейтския в. "Ал Сияса". "Времето ми е посветено на тях и затова те са лоялни", допълни той.

През 1981 г. султанът създаде консултативен съвет, от който през 1992 г. се образува народното събрание (Маджилис а Шура). Депутатите в него се избират и могат да проучват предложените законопроекти. Членовете на кабинета държат речи пред тях и отговарят на въпросите им, но парламентаристите нямат право да определят бюджета. През 1997 г. се добави и държавен съвет (Маджилис а Даула), един вид горна камара без изпълнителски правомощия. Но султанът не иска да създаде демокрация по западен образец. "Властта, както винаги е било, се събира в двореца", казва западен дипломат.

Усилията на султана за модернизация намират признание. Международната организация "Трансперънси интернешънъл" постави Оман на 28-о място в световния рейтинг на корупцията. Като място за инвестиции дъщерната на Световната банка компания Ай Еф Си (IFC) нареди страната на 51-ва позиция от общо 155 държави. И като потвърждение за либералната икономическа политика фондация "Херитидж" определи за Оман 5-ото място сред арабските държави и 54-ото от всичките 161 страни. Благодарение на високите петролни цени страната вдигна през 2005 г. брутния си вътрешен продукт с 21.7 процента.

---

Богатите на нефт и газ страни от Персийския залив реагират по различен начин на глобални икономически и обществени предизвикателства, показва поредицата на в. "Ханделсблат". Бахрейн, "бедният брат в Залива", догонва съседите си с амбициозни туристически и финансови инициативи. Катара се опитва да лавира между Запада и ислямските традиции. Богатият на петрол Кувейт провежда демократични реформи. Абу Даби е отличникът от седемте обединени емирства, а в Оман султанът развива симбиоза между ислямските традиции и модерната икономика.