Почти 1 часа след полунощ е и президентът на Венецуела Уго Чавес навлиза в четвъртия час на речта си пред студенти в Панама. И аз като членовете на официалната делегация съм на предела на силите си в търчене след най-отявления левичарски лидер в Латинска Америка. В рамките на еднодневното посещение трябваше да минем през официална церемония, обръщение към парламента, пътуване до Панамския канал и почти седем часа речи.

С излъчването си на свадлив бивш военен Чавес оставя впечатление, че батериите му сякаш нямат изтощаване и непрекъснато се презареждат от контактите с тълпата, подмятането на шегички, разпространяването на социалистически теории и призиви за латиноамериканска интеграция срещу американското влияние. "Революционна прегръдка за всички", извиква той от подиума сред бурните овации на студенти и синдикални лидери.

За прекараните във Венецуела повече от 4 години като кореспондент съм изслушал хиляди часове реторика от президента, смятащ, че два часа са твърде малко за една изпъстрена с жестове реч. Имам чувството, че този човек ще умре, ако не говори толкова много.

Честите му появи могат да предизвикат пълен хаос. Внезапно съм напускал вечери, за да прекарам часова наред с Ел Команданте, и съм се връщал, когато всички гости отдавна са се разотишли и са си легнали. Дори малкият ми син вече разпознава безпогрешно баритона му.

Подобно на приятеля си - кубинския президент Фидел Кастро - Чавес е извел до майсторство умението да превръща една реч в маратон, минаващ от сделките с държавни ценни книжа през антиамерикански тиради до мъжки разказчета за случки от казармата и бедното провинциално детство.

Винаги колоритен, често сюрпризиращ и понякога изтощителен, Чавес е игнориран от репортерите, за което в крайна сметка те си плащат. Този човек сменя министри, подлудява цените на петрола и предизвиква дипломатически скандали само с няколко думи, произнесени посред нощ. Критиците му го смятат за авторитарен и арогантен, но международния му статус се издига успоредно си изкачването на цените на петрола. На световните петролни пазари името на Венецуела стои по влияние редом до тези на Ирак, Нигерия и Иран.

Смятам за малко грубовати и нескопосани шегичките му със Симон Боливар и историите, че името на този велик освободител на Южна Америка е вдъхновило революцията му в името на бедните. Но Чавес не спира да ръси изненади. Неотдавна например позвъни в нощно телевизионно токшоу, за да побъбри с водещия за плановете си да посети Африка и какво ще прави на срещата на латиноамериканските лидери.

Дори мълчанието може да бъде новина за местните медии, когато то се отнася до президента, който твърди, че САЩ искат да го ликвидират. Когато веднъж пропусна участието си в редовно неделно публицистично предаване, веднага плъзна слух, че е бил застрелян от един от охранителите си.

Правителствен служител изчисли преди време, че Уго Чавес прекарва средно по 40 часа седмично в предавания на живо, включително в собственото си неделно шоу "Ало, президенте", продължаващо понякога по 6 часа. Това повсеместно присъствие обяснява отчасти и защо е толкова популярен. Благодарни за щедрите държавни разходи за социални програми, мнозина бедни венецуелци го смятат за герой. Попитайте ги обаче какво конкретно е направил и ще получите приблизително един и същ отговор: "Той говори от наше име."

Чавес е добър политически шоумен. Неотдавна навлече униформата и червената си барета на бивш десантчик, за да връчи на няколко войници нови автомати "Калашников", с които да защитят Венецуела от, както той твърди, задаващата се американска инвазия. Чавес, изглежда, се наслаждава на обтегнатите си отношения с Белия дом, откъдето го описват като заплаха за региона. Той произвежда новина почти всеки път когато спомене името Буш, впрочем, без да си пести нападки, че американският президент е дявол, пияница и какво ли още не.

Когато разбра преди време на една пресконференция, че съм англичанин, Чавес ме пробва с ехидна усмивчица с въпрос дали не мисля, че Великобритания трябва да върне на Аржентина Малвинските (Фолклендските) острови. Отговорих му, че сме се събрали, за да чуем не моето мнение, а неговото. Работа като работа.