Ръководството на Българския спортен тотализатор (БСТ) призна, че тотото не издържа на конкуренцията от частния пазар и може да спре да превежда пари за развитие на спорта в страната, ако държавата не се намеси със закон, който да му гарантира позицията на монополист. Това е единственият вариант тотализаторът да продължи да съществува, тъй като в момента постъпленията му са на едно от най-ниските нива в цяла Европа. Според финансовите показатели за 2005 г. приходът на БСТ е приблизително 49 млн. евро., което е незначителна сума в сравнение с тази, която събират държавните хазартни оператори в страни със сходно население и икономически показатели.

За провеждане на оздравителна процедура, очертана подробно в проект за развитието на тотализатора, БСТ настоява за спешен закон за държавните лотарийни игри по подобие на всички страни от Европейския съюз и 20 млн. лв. държавна помощ за покупката на нова информационна система, тъй като финансовото му състояние не позволява отделяне на средства за инвестиции в оборудване. В концепцията за реанимирането на тотализатора е включен и иск към правителството за разрешение за търговска дейност и премахване на ограниченията за съвместна дейност, сдружаване и коопериране с потенциални партньори, както и регламентиране на правила за реклама и разпространение на хазартните игри. Целта е тези мерки да доведат до рязко покачване на приходите и бърза възвращаемост на вложените средства.

Оказва се, че пунктовете, в които бившият шеф на тотото Неделчо Прошков вложи по 7000 долара, са голямо бреме за издръжката на БСТ. Те са в окаяно състояние и изискват постоянни инвестиции за ремонт. Освен това те се използват само и единствено за събиране на залози, докато пунктовете на конкурента "Еврофутбол" задължително се разполагат в заведения с консумация на различни продукти. Тотализаторът има над 1300 собствени пункта. Заедно с тези в пощенските офиси стават малко над 2000. От тях само около 1000 са снабдени с терминални устройства, които са произведени преди повече от 13 години и принадлежат към различни компютърни системи. Това оскъпява излишно поддръжката на техниката и затруднява обслужването на клиентите.

Издръжката на съществуващата мрежа е приблизително 16% от приходите от дейността на БСТ. Ако системата се модернизира и се работи с външни дистрибутори, тези разходи ще намалеят до 6-7%, се посочва в стратегията на тотото. В него работят над 2400 души, като голяма част от тях са нископлатени, слабомотивирани и с нисък образователен ценз. За сравнение - националният хазартен оператор на Словакия се обслужва от 84 работници и има чувствително по-високи приходи от БСТ. Друг пример в това направление е австрийската лотария, която генерира едни от най-високите приходи в световен мащаб с общо 379 служители. Решението на този проблем в България би могло да бъде намерено чрез нова онлайн система за обработка на тиражите и квалификация на предварително редуцирания персонал, посочват авторите на концепцията.

Докато в БСТ през годините протичаха процеси на регрес, частният хазартен бизнес влезе в незаетите пазарни ниши. "Еврофутбол" получи лиценз през 1993 г. за организиране на залагания за резултати от футболни срещи в букмейкърски пунктове в страната. През 2002 г. компанията "Интралот", собственост на гръцкия бизнесмен Сократис Кокалис, придоби 49% от компанията. Благодарение на въведената през 2003 г. нова онлайн система за залагания чрез терминали компанията въведе множество нови игри като резултат от успешна политика и развитие на мрежата от търговски агенти, "Еврофутбол" има приходи за 2005 г. около 175 млн. лв. срещу около 100 млн. на БСТ.

Социологически проучвания показват, че участниците в игрите на "Еврофутбол" играят по-редовно и със средно по-големи месечни суми. "Еврофутбол" има 37.7% твърди участници, докато за играта "6 от 49" твърдите участници са около 25%. За останалите игри на БСТ съответният дял е между 16.2% и 19.4%. "Интралот" има позиции в страните от Източна Европа и Латинска Америка, като една от вече декларираните цели на компанията е стартирането на балканско тото, което да обедини националните лотарии на страните от Балканския полуостров. Като конкуренти на БСТ се явяват и няколко десетки лицензирани казина в страната, като всички са собственост на частни лица. На места със свободен достъп са разположени игрални машини и автомати, които също са частна собственост. Съществуват и множество телевизионни игри, томболи, моментни лотарийни игри, телефонни услуги с добавена стойност и възможности за залагания в интернет.

Повечето държавни хазартни оператори в Европа имат законен монопол на пазара, възможност за допълнителна стопанска дейност, ефективно корпоративно управление и структура, наличие на онлайн информационна система, възможности за дистанционно залагане и добре развита търговска мрежа. Монополното положение на Szerencse Rt. в Унгария е уредено със специален закон през 1995 г. и в момента той е най-големият хазартен оператор на унгарския пазар. Повечето игри са достъпни чрез стационарен или мобилен телефон или през интернет. Компанията генерира най-високите приходи от продажба на глава от населението в сравнение с всички останали лотарийни фирми от страните, присъединили се към ЕС през 2004 г. Szerencse Rt. увеличават своя оборот с повече от 70% само за последните две години. Друг пример в това отношение е Словакия, където TIPOS, Inc. е създадена като акционерно дружество - еднолична собственост на Министерството на финансите. Компанията осъществява търговски дейности и предоставя услуги (включително продажби на дребно и едро). Намалението на разходите е за сметка на увеличение на изнесените терминали, а служителите на компанията преминават специални курсове за обучение за подобряване на квалификацията.

В ЕС хазартните игри поради липсата на общоевропейска нормативна уредба са регулирани на национално ниво. Страните - членки на съюза, се обединиха около мнението, че хазартните игри представляват изключение от основополагащия за ЕС принцип за свободно движение на услуги, и косвено подкрепиха съществуващите държавни монополи. Въпреки многобройните специфики на нормативната регулация най-общо могат да се обособят няколко нива на държавна защита - монополно положение на националния оператор, гарантирано от закон за хазарта (Германия, Австрия, Швейцария, Финландия, Норвегия, Словакия, Румъния и др.), монополно положение, гарантирано от специален Закон за националния хазартен оператор (Франция, Белгия, Германия, Англия, Испания, Швеция, Дания), монополно положение, гарантирано от държавата чрез предоставяне на изключителни права - лицензи за определен срок (Великобритания, Ирландия, Исландия), за определен вид игри (Великобритания, Унгария, Литва, Естония), както и за определен начин на провеждане (Австрия, Латвия).