Когато човек пътува, обикновено си взима поне един комплект официални дрехи - ей така, за всеки случай, нали, ако има повод, дори при добра воля официалната част не може да бъде пропусната. Когато човек тръгва по пещери, обикновено е също толкова внимателен към багажа си. Първо трябва фенер, къде без фенер. (Има случаи, когато някакви момченца и момиченца влизат в дупките с руло вестници, свити като факла, или църковни свещи. Или с фенерчета, тип писалки. Но това е друга история.) Най-важната част от багажа обаче са износените дрехи. Пещерняците пътуват без официални костюми. Тези, които са по-напред с материала, имат специален "пещеризон", а другите пазят като очите си старите анцузи, старите пуловери и понякога си ги разменят с колегите. "Ей, някой да има един мръсен панталон в повече?" "Нямам, дадох го преди малко, обаче са ми останали едни къси гащи." Ето такива истории.

То е спокойно място и на пръв поглед, разбира се, не предполага такива неща. Един смесен магазин, където продават от сладолед до електрически крушки; един площад, на който никой не се мярка; стотина къщи, повечето, от които здраво заключени; една купчина старци, които седят на сянка пред прага, и още поредица истински пасторални картинки. На този фон обаче кипят доста емоции. Но не се виждат. Защото са под земята.

Ако някой попадне в Деветаки, сто процента няма да е воден от желание да открие по-горните гледки. В Деветаки се идва заради една разумна причина - Деветашката пещера. А това е много голяма причина - тук се намира се най-голямата пещерна зала в България с дължина 360 м.

Тук идват майки с деца; жени на високи токове, които едва-едва вървят между камъните; баби и дядовци, които са се отдали на туризъм на стари години; деца, които тичат наоколо и плашат родителите си, които знаят, че щом са в пещера, значи трябва да са нащрек; млади хора, които опъват палатки наблизо, и най-вече - пещерняци.

Тази дупка влиза в категорията на т.нар. истински пещери, които не са осветени. Всеки уважаващ себе си пещерняк не би проявил интерес към дупка, която е електрифицирана, снабдена със стълби и с екскурзовод, който обяснява къде да се стъпва и в каква посока да се гледа. Пещерняците предпочитат сами да откриват хубавите места и сами да си носят осветлението. Затова и до въпросните дупки обикновено се стига по сложни описания и по трудно различими пътечки. И тук положението е такова. Пещерата е разположена на километър-два северозападно от с. Деветаки, на десния бряг на река Осъм, в северния склон на Деветашкото плато. Дотам се стига по живописна пътека за двайсетина минути - край нея зреят къпини, на припек излизат змии, прескачат се високи треви и камъни.

Входът на Деветашката пещера има полуелипсовидна форма с размери 30 на35 метра и дори онези, които се отнасят по-резервирано към природните форми, трябва да признаят, че подобно нещо не се вижда всеки ден. Галерията се разширява и образува грамадна зала, осветена от 7 отвора, които май навсякъде у нас местните хора наричат окната. Залата заема покрито място с площ 25 000 кв.м, а максималната височина на тавана достига до 58 м при окното "Кошерището". Това обяснява защо хората идват тук да скачат с бънджи, да се спускат на рапел или да ахкат пред картините. Най-голямото окно е с размери 73 на 48 м, наречено е "Киликът" и се намира на височина 51 м. Обемът на залата е приблизително 800 000 куб.м, което я прави съразмерна с големите зали в света.

Най-внушителното нещо в тази пещера е именно входът. Затова и всеки може да стигне до нея и да загуби повече от час в разглеждането на всички достъпни места, дори без фенер. Това място е подходящо за първи урок по география на малките. Там, където нещата стават сериозни - в галериите с езерата, трябват лодки и продължават само хората с мръсни дрехи. Разбирай - пещерняците.

Навътре в галериите има различни по големина и дълбочина езера. Водите на пещерата излизат от 14 извора, като една част от тях през лятото пресъхва, а на останалите дебитът намалява.

Между другото човек може и цял ден да загуби в района, още повече ако идеята за пещерите му е допаднала. Наблизо е водната пещера Крушуна, която е недостъпна за туристи, но пък за тях има екопътеки край водопадите. В южната част на селото се намира местността Маарата - това е живописно преддверие на Предбалкана, където скалният венец оформя огромна подкова на ръба на Деветашкото плато. Местността се намира в източния край на Деветашкото плато - един от най-окарстените райони на Средния Предбалкан. От 30-те пещери (с дължини повече от 1000 метра) у нас в Деветашкото плато са разположени 5, от които 4 в землището на Крушуна: Бонинска пещера - 2753 м; Водопада - 1995 м; Урушка маара - 1600 м; Горник - 1080 метра.

съобщава за първи път за Деветашката пещера през 1877 г. Проучена е за първи път през 1921 г. от Г. Кацаров, който установява следи от човешко присъствие. Счита се, че Деветашката пещера е най-голямото в Югоизточна Европа находище на материалната култура от праисторическите племена и народи, населявали нашите земи. Има културни пластове с останки от почти всички праисторически епохи - среден и късен палеолит и неолит, ранните и късните периоди на бронзовата и желязната епоха и от римско време. През 1967 г. пещерата е обявена за паметник на културата от национално значение. Проучвана е през 1924 г. от д-р Ив. Буреш в присъствието на цар Борис III.

В периода 1925 - 1928 г. неколкократно е изследвана от инж. Павел Петров, който със саморъчно направени дървени лодки прониква до края на водните галерии, прави хидрогеоложки изследвания и карта на пещерата.

Неприятното е само, че преди трийсетина години в пещерата здраво са поработили военните. Тя е била секретен обект и повечето от големите зали са били пълни с резервоари с гориво. Понеже някога много-много не са се впечатлявали от факта, че дупката е паметник на културата, поставяли са зидове, прокопавали са огромни изкуствени галерии, поставяли са цистерни и въобще - имали са голям размах. Днес това още си личи - виждат се останките от цистерните, понякога някой объркал се турист надниква и в изкуствените галерии и най-вече - продължава след толкова години да мирише на гориво.

Сега местните хора разказват легенди. Като тази, че някога през окната на пещерата влизали самолети, които да разтоварят гориво. Историята е абсурдна дори заради самия факт, че самолетите няма къде да кацнат, но така се раждат легенди.

Между другото пещерата е забранена за посещения в периода 1 юни - 31 юли, понеже е размножителен период на прилепите. Но и тяхното време свършва и само до седмица територията отново ще е свободна зона.

И накрая - ето и географските координати на пещерата - E 24° 53' 12.6" N 43° 14' 03.3". Но най-лесно се използват други ориентири - село Деветаки, на двайсет километра от Ловеч.