Тазгодишното археологическо лято също обещава да бъде горещо. Неотдавна в центъра на София беше открит римски театър, върху който след това е построен амфитеатър. Според ръководителя на разкопките Жарин Величков от 77 разкрити амфитеатъра в света 9 са като софийския, който е подобен на този в Париж, но под нито един от останалите не е открит театър.

Защо да не открием

мечтаят археолозите. Надеждите им се подхранват от миналогодишното откритие на Даниела Агре - царствено погребение на сина на тракийския владетел Керсеблепт край ямболското село Златиница. Младият мъж с атлетично телосложение беше открит с великолепен златен венец с изображение на богинята Нике. Около венеца върху конопена лента са пришити 29 златни розети. Върху лявата му ръка има масивен златен пръстен с плочка, представяща богинята майка, която поднася чаша с вино на самия цар. Въоръжен е с меч със сребърна ръкохватка във форма на грифон, желязна люспеста ризница, два колчана с 200 бронзови стрели и бронзов шлем. Не липсват и съдовете за угощения - два ритона и четири фиали от сребро, покрити със сцени и животински изображения. А в краката са сребърните апликации от юздите на убитите в жертва коне.

Тази находка в момента може да се види във Варненския музей на изложбата "Тракийските съкровища". В края на септември ще бъде показана и в Националния исторически музей. Преди седмица Агре поднови разкопките на некропола край Златиница. Вече е разчистена могила с погребения от епохата на Троянска война - XIII-XII в. пр. Хр. Разкрити са характерните за тази епоха хокерни погребения - хората са полагани свити като в майчина утроба. В гробове им са открити богато орнаментирани съдове.

Мартин Христов от НИМ продължава разкопките край село Дъбене, Карловско. Миналата година той извади невероятен късмет и откри в района над 15 000 златни предмета - халки, обеци, апликации, конични висулки, пръстени, от III хилядолетие пр. Хр. Местността край Дъбене, където беше намерено имането, преди това е била разоравана няколко пъти. Някои от предметите са с размер милиметър и половина, което говори за изключително прецизната технология на изработката на златото.

Находището край Дъбене е по-младо с около 1000 години от варненското злато, което се смята за най-старото в света. В Европа има открити находки от това време, но златните предмети в тях се броят на пръсти. Големият брой на златните украшения, намерени при това само от три гроба, подсказва, че край Дъбене се е намирал център за добив и обработка на злато. И днес в този район има златни залежи, които се разработват от ирландци, белгийци и българи.

Друг археолог от НИМ - Иван Христов, пък откри в римската крепост Состра, край Троян,

Дълго време се е предполагало, че крепостта Состра е била само пътна станция. През това лято при разкопките са открити две забележителни находки. Едната е надпис, на който император Галиен обявява, че пътната станция става град и в него се настанява крупна военна част, т.нар. червената кохорта, която е наброявала около 1000 души. Това е първи надпис на този император, властвал от 253 до 268 г., намерен по нашите земи, твърди Христов.

Другата находка е бронзова маска на тракийски владетел. Тя е подобна на маската на цар Терес, открита от д-р Китов, но не е толкова внушителна. Датирана е от VІ в. пр. Хр., което означава, че е по-стара от откритите от д-р Китов, които са от V и ІV в. пр. Хр. При разкопките на Состра излязоха яки каменни стени на доста голяма височина и крепостта се превръща в прекрасен туристически обект, смята проф. Божидар Димитров. Така Троян вече има своя античен и средновековен предшественик.

Продължават разкопките на некропола на първата демократична държава по нашите земи - "Аполония понтика" в Созопол. Там се работи от 15 години, а през тази има и френска археологическа бригада. Предварително се знае, че в некропола няма да бъде открито злато и сребро, въпреки че аполонийците са били богати хора. Некрополът е от V - ІІІ в. пр. Хр., а век по-рано парламентът на древната държава е приел закон забраняващ полагането на благородни метали в гробовете. Разкопаването им днес показва, че в античността законите са се спазвали. Благодарение на тези разкопки обаче Созополският музей и Националният исторически музей се сдобиха със забележителни колекции от рисувана антична керамика, които са сред най-големите в света, твърди проф. Димитров.

Работи се и по разкриването на Лютица, единствената запазена изцяло българска крепост (освен Баба Вида) с дължина на стените над 700 метра и височина 10 метра до бойната площадка, заедно с 12 бойни кули. Крепостта се намира в граничната зона край с. Свирача, Ивайловградско. Това я е опазило от набезите на иманярите. До началото на ХХ век в България е имало запазени немалко крепости, но след втората национална катастрофа през 1919 г. Александър Стамболийски обещава на бежанците от Тракия и Македония, че ако го изберат за премиер, ще им позволи да развалят старите крепости, за да използват материала за строителство на къщи.

Така те се превръщат в кариери и днес с изключение на крепостта Баба Вида нямаме друга изцяло запазена, твърди проф.Димитров. Според него след реставрация Лютица може да се превърне във великолепен туристически обект. Крепостта води началото си от античността, но вероятно е била унищожена и възстановена от българите през IX век, по времето на управлението на хан Крум. Била е ползвана от цар Калоян при войните му с латините. Крепостта е била поддържана непрекъснато през вековете, а до 1913 г. дори е била център на архиепископия.

Последните археологически разкопки в първата българска столица Плиска показват, че

Археологът Станислав Станилов, който сега е депутат от "Атака", от години разкопава западната част на града. В момента само източната е отворена за посетители. Той разкри интересна система от тунели, свързваща къщите на 12-те велики боили с ханския дворец. Те са формирали "правителството" на ранносредновековна България, разсъждава проф. Димитров. Разкритата мрежа обръща първоначалното мнение, защото досега е бил открит само един тунел и се е смятало, че той е служел за бягство на хана при надвиснала смъртна опасност. Археолозите Ивайло Кънев и Мариела Инкова, които също от няколко години разкопават прабългарски некропол в Плиска, пък са открили погребение на млада жена воин, с шлем на главата, меч в ръката и боен колан. С това се потвърждава мнението, че младите неомъжени прабългарки са били и воини, каза проф. Димитров.

Край Варна проф. Казимир Попконстантинов разкопава средновековен манастир, за който се смята, че е строен по времето на княз Борис І. Открит е скрипторият на манастира, в който са се преписвали и превеждали книги от гръцки на български. Открити са десетки писала за книги и закопчалки, което показва, че манастирът е действал като мощно средновековно "издателство". След като приключат разкопките, той може да бъде реставриран. Достъпът до него няма да бъде затруднен, защото се намира на 200 метра от последните къщи на Варна и има асфалтов път. Така морската ни столица може да се сдобие с ценен обект на културния туризъм.

В голям манастирски комплекс край Мелник пък са открити едни от най-старите камбани в Европа. Първата е направена през 1216 г. по поръчка на деспот Алексий Слав в памет на починалата му жена, родом от земите на днешна Белгия, която той взел при преминаването на кръстоносните походи през нашите земи. Другата камбана е от 1270 г. Между двете има една германска камбана, която се съхранява в "Лувъра". "На пръв поглед изглежда, че все ние сме първи, все откриваме нещо уникално, но камбаните в Европа не са се пазели. Те са били претопявани периодично по времето на войни за оръдия. Последното голямо претопяване е от 1942 г., когато по заповед на Хитлер са събрани всички камбани в окупираните територии. Оцеляла е само тази в Лувъра", разказва проф. Димитров.