На север, много на север морето е топло, но няма дълги пясъчни плажове и мързеливи туристи. Няма още клубове, които да озвучават брега цяла нощ, няма и хотели и все още никой не вярва, че туризмът променя всичко.

Засега звездите тук се виждат ясно и Тюленово, Камен бряг, Българево и Калиакра все още имат славата на диви места. Тук брегът е каменист и отсечен, а морето изглежда по-хубаво. Има гробници и скални манастири, идеални места за катерене и подводни пещери, отвесни скали и малки островчета. Освен това човек трябва да внимава за пепелянки и бодливи храсти, добре е да си гледа в краката, когато минава по стръмните пътеки, но това при всички случаи е по-интересно от шляпането по алеите в морските градини. Онези, които идват насам, явно си дават сметка за това. Защото хората обикновено са с раници на гърба, опъват палатки, ловят миди, катерят се по скалите и на следващия ден продължават нататък.

Камен бряг е е що-годе популярна територия, най-вече защото се счита за запазено място на всякакви странни птици - хипари, пещерняци, алпинисти. Селото се намира  точно по средата между Каварна и Шабла, на брега на морето. Брегът тук е висок и стръмен. Звездите се виждат ясно вечер. Въздухът мирише на море, смокини и изгорели треви. Плажът трудно може да бъде наречен плаж, а над него са надвиснали скалите. Още личат забитите в камъните метални халки, на които местните хора са си връзвали някога лодките. Сега лодки няма. Старците вече не излизат в морето, а младите идват тук само през лятото. И определено не се занимават с ловене на риба.

Тези земи са били обитавани още от древните траки. Има множество некрополи, скални ниши и пещери, където си личи, че е стъпвал човешки крак. И днес тези ниши намират практично приложение през лятото. Една част от хората, които пристигат тук, опъват палатка, втори предпочитат нишите и гледката към морето.

Камен бряг е най-логичното име за това място. Има и стари имена, които водят до същия извод - средновековното име е било Каменник. А по време на турското робство са наричали селото - Кая бей кьой, нещо като "каменното село на бея". Сега тук живеят седемдесет-осемдесет души, повечето от тях са възрастни, а през лятото им пращат и внуците.

Камен бряг обаче не върви без Вечния огън. Въпросният Вечен огън се намира на ръба на скалите и гори повече от двадесет години. Местните хора твърдят, че той си е бил там, откакто се помнят, но това е друга история. Огънят всъщност е резултат от геоложки сондаж. След като хората установяват, че добивът на газ в района няма да е много рентабилен, те се отказват от проучванията, но и до днес газът си изтича на няколко метра от скалния венец. Между другото - огънят съвсем не е вечен, защото дъждът, а понякога и вятърът успяват да го изгасят. После се появяват следващите почитатели на това място и огънят пак лумва.

Между другото, хората, които лагеруват тук, отдавна са намерили по-разумно приложение на Вечния огън и обикновено на него се пекат миди върху тенекия или ври рибена чорба. Почти цяло лято менюто е едно и също. Сега в селото има ламаринени табелки с надпис "Огънчето", които отвеждат всички пристигнали в селото на точното място.

Няма как да не се забележи, че брегът около огъня е осеян с печални кръстове на онези, които са ходили прекалено близо до скалния ръб или пък нарочно са се хвърлили надолу. Факт е, че всяка година броят на кръстовете се увеличава. Затова наскоро Вечният огън беше изместен няколко метра по към сушата, на по-безопасно място.

Това обаче няма да спре потока от желаещи, които всяко лято си резервират места край Вечния огън поне за няколко дни.

Всъщност квартири в района лесно могат да се намерят, но работата не е в това. Камен бряг е идеално място за спане под хотел "Звездоброй" и много хора го знаят. Иначе с малко питане и разговори с местните хора нещата лесно се уреждат. Цените също не са високи. "Десет марки на човек", определя цената един дядо, когато двама англичани с раници на гърба разпитват. Те го гледат учудени. После дядото се сеща как седят нещата и обобщава, като си помага с пръсти: "Десет евро и за двамата." И момчето, и момичето свалят големите раници.   

Тюленово

Тюленово е наистина малко селце, на около 100-тина километра от Варна, между Камен бряг и Шабла. Някога тук са можели да се видят тюлени, сега при добър късмет могат да се видят стада делфини близо до брега.

Тюленово има славата на диво място. Или на място, което се намира накрай света, защото тук идват още по-малко хора. Трафик по пътищата почти няма, къщите са малки, с големи градини, в които са нацъфтели цветя и домати. Мястото е идеално за тези, които обичат морето, но не харесват тълпите туристи. Полетата около селото са осеяни с петролни сонди. Не е ясно колко са рентабилни, но определено са колоритни. Брегът е скалист, пълен с пещери, скални дупки и причудливи каменни блокове. Местните са нарекли с имена почти всяка местност. И въпреки високия и стръмен бряг природата е достатъчно красива, че да си заслужава човек въобще да не сваля фотоапарата.

Част от местностите, които е хубаво да се видят, са Ашалък, Киприя, Мартина. Може да стигнете до тях и без да знаете имената им - бедата не е голяма. Струва си да се види и Дупката - това е място, което се минава с плуване през тунел в скалата и  човек се озовава в морето.

До прословутата Тюленова пещера обаче не може да стигне всеки - пътят е само по море, но в тихо време, защото нивото на водата стига до входа на уникалната пещера. При вълнение достъпът до нея е невъзможен. Когато морето се успокои, разходката продължава на 200-300 м навътре.

От много години насам всяко лято Тюленово събира пещерняци от клубовете в цялата страна. Скалите са и катерачни обекти, които се радват на голяма популярност през последните години. Туровете не са дълги, хватките са хубави и понякога човек няма нужда от осигуровка - просто скача в морето. Районът Камен бряг - Тюленово е най-големият Deep Water Soloing обект в България. Това означава катерене над дълбоки води, където катерачите си позволяват да се откажат от осигуровката - въжета, седалки и карабинери. Така на практика целият алпийски инвентар се оказва излишен. Разчита се единствено на добрите еспадрили и торбичката с магнезий. Скалите в района са варовикови и са приятни - има маршрути с голяма трудност, с преминаване на тавани и леки турове, които се оценяват с 3-та и 4-та категория. Всяка година се прокарват нови турове и вече има голямо разнообразие от маршрути за всеки. Разбира се, участъците, в които може да се катери, трябва да се знаят предварително, защото скалите могат да се окажат ронливи или под водата да има камъни, които не се виждат. Това всъщност са най-големите рискове на deep water solo катеренето. Иначе всеки стиска скалата здраво, още повече, когато знае, че може да падне в морето от височина двадесет метра. И е много желателно човек да може да плува.

Разбира се, винаги съществува вариантът човек да скача във водата за удоволствие. Де факто тук плажът е без спасители, без чадъри и без пясък. Обаче водата е чиста и спокойна като планинско езеро и се виждат разхвърляните каменни блокове по дъното.

В Тюленово преди години работеше една единствена кръчма - "Черната перла", която с годините беше събрала много почитатели. Тази година кръчмата край рибарския кей е празна.

Тюленово не е голямо и лесно ще преживее затварянето на единствената кръчма. Постоянните обитатели на селото са не повече от 60-ина души. Разбира се, никой не брои онези, които опъват палатки на скалите, катерят, гмуркат се или ходят по пещерите. Факт е, че селото е на няколко километра от Шабла, но сякаш е на години от туристическите курорти и големите комплекси.

В тази обстановка са снимани игрални филми като "Дом за нашите деца", "Бащата на яйцето", "Любовното лято на един льохман", както и редица документални филми, които разказват за състезанията по скално катерене. Но всичко това си струва да се изживее - и скачането от скалите, и плуването в дълбоки води, и миризмата на смокини и море.