Чисто бяло
Когато непознати се разминат по пътеките в планината, те задължително се поздравяват. "Добър ден", "добър ден". През август вървенето по пътеките в Рила представлява едно дълго "добър ден". Когато трафикът е голям - това "добър ден" се повтаря на всяка крачка. През последните дни обаче поздравът в района на Седемте рилски езера леко се е изменил. И звучи така - "светъл ден, сестро!" или "светъл ден, братко!" Което подсказва, че там нещо се случва.
Районът около хижа "Седемте езера" се е разлистил - навсякъде има стотици цветни палатки, оградени с бяло въже, на което виси табелка "Бялото братство". Дъновистите казват, че само през тези три августовски дни енергийната връзка между нашия и невидимия свят е по-добра. Мнозина са се качили тук, за да не изпуснат момента.
Дори да не вярва в космическите енергии, човек трябва да признае, че за няколко дни нещата тук изглеждат специални. За сведение на онези, които знаят връх Харамията над езерото Близнака - той вече не е там. Скалите не са просто скали. Там се намира вратата "Агарта", която само просветеният може да отвори. По това време на годината хълмът над хижата се нарича Молитвеният хълм. Всяка сутрин хората, облечени в бяло, се качват горе, за да посрещнат изгрева.
Изворчето край Рибното езеро се превръща в "ръцете, които дават".
Скалата малко по-нататък осъмва като камъка, който Петър Дънов успял да разклати с един пръст . Хората, които човек среща по пътеките, не са просто туристи. Те си честитят настъпването на Духовната нова година и се усмихват. В един момент махат цветните неща от себе си, остават само по сияйно бели дрехи.
Ритуалният танц на дъновистите - паневритмията, символизира лъчите на слънцето, от които човекът се зарежда с космическа енергия. От няколко години танцът се играе не само на поляната срещу Бъбрека, но и на билото под връх Харамията.
През 1929 г. тук идва Петър Дънов с последователите си, правят палатков лагер край второто езеро, беседват, опитват се да уловят висшия космически ритъм в танците си и обявяват мястото за свещено. "Според Учителя на 19, 20 и 21 август точно край езерата се концентрират най-положителните вибрации посредством слънчевите лъчи", обяснява жена от Благоевград. Тя е тук вече десет дни заедно с две приятелки и осемгодишния си внук.
Вечер хората са отново заедно, събират се на групи и говорят за устройството на вселената, за пътищата на знанието и за смирението. Пеят песни на Учителя, които се разнасят като ехо из целия циркус на Седемте езера. Така Духовната нова година на Седемте езера идва неусетно - без много шум и сигнални ракети.