От известно време насам ги виждаме непрекъснато - на "Витошка", до блока, гордо подредени край някой републикански път. Винаги в компания по три: зелен, жълт и син. Появата на контейнерите за разделно събиране на отпадъци (известни още като иглута) отбеляза точка в полза на... нашето бъдеще.

Работата е там, че няколко месеца след като в България започна въвеждането на разделното сметосъбиране, поради липсата на информация и екокултура през тесните отвори в разноцветните контейнери попадат както трупове на животни, така и тонове недоверие.

Хората (се) питат: Какъв е смисълът? Къде отиват събраните разделно отпадъци? Защо изглежда сякаш при събирането на боклука от контейнерите всичко отива пак на едно място? Защо в много райони няма "иглута"? И в крайна сметка на фона на течащите бали и кризата с боклука в столицата плюс таксата за смет, която всяко домакинство плаща, как ще ни убедят, че има полза от това всеки да събира боклука си разделно? И достатъчно ли е само гражданите да имат развито екологично съзнание и поведение, за да проработи голямата схема?

"Рециклиране" е чуждица в българския език. Едно от многото й значения е нещо да се употреби повече от веднъж. Използва се най-вече когато става дума за разделното събиране на отпадъци, тяхната преработка и оползотворяване. Доброто намерение, скрито зад рециклирането, предполага поне частично да се облекчи околната среда от пластмасови и стъклени бутилки, найлонови торбички, опаковки от вафли и сладолед, а и вестниците от вчера, които вече никой не поглежда. И да се спестят пари.<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

Идеята за рециклирането е всъщност европейска директива за прилагане на европейските стандарти, според които страната трябва да има определен процент рециклирани и оползотворени отпадъци годишно. Следва се опитът на Германия, където важи правилото "който замърсява, ще трябва да си плати". Имат се предвид обаче производителите и вносителите на опаковани стоки, които плащат такса на една от няколкото организации по оползотворяването на отпадъци от опаковки. Името на организацията после се появява на самата опаковка като знак, че тя вече е част от

Финансирани по този начин, организациите са длъжни да инвестират парите в контейнери, извозване на събрания боклук до база, където той се сепарира ръчно още веднъж (без стъклото) и разделената по вид суровина се балира и транспортира до предприятията, където отново влиза в употреба. Засега районите в София и по-големите градове на страната се овладяват постепенно, защото сам по себе си проектът изисква големи инвестиции. Част от средствата се използват и за образователни цели - организиране на семинари и срещи по райони, където всеки може да получи отговори на въпросите по разделното събиране.

"Макар че има стикери по контейнерите с указание какво да се изхвърля в тях и какво не и въпреки че разпространяваме брошура и вестник из районите, в които оперираме, в крайна сметка става ясно, че ще трябва да мине много време, за да се образоват гражданите", казва Илия Маринов, прокурист на  "Булекопак" АД, една от организациите по оползотворяването на отпадъците. (По данни на Столичната община "Булекопак" е единствената подобна организация, която покрива изискванията по европейските стандарти.)

"Наистина има много съвестни хора, но се случва и умрели животни да има в съдовете", разкрива той. Независимо че разположението на "иглутата" (така се наричат контейнерите) става със съдействието на районните кметове, има хора, които непрекъснато се оплакват, че не могат да паркират, че не виждат смисъл от още съдове за боклук, изхвърлят там всичко заедно и си мислят, че правят

Бойко Борисов, разказва Маринов. Дори веднъж някой беше разлепил бележки по съдовете "Не изхвърляйте разделно и без това всичко отива на сметището".

"Е, това е доста демотивиращо, съгласете се" - докато говори, Маринов се ръкува с работници от фирмата за извозване на боклука, с която организацията има договор.

"Народът започва да посвиква, виждаме все повече хора да си разделят боклука", коментира от високо един от работниците, защото се е качил в каросерията на камиона, където иглуто със стъкло се изпразва с помощта на миникран, завършващ с кука.

После контейнерът се пръска отвън и отвътре с лимонена киселина за дезинфекция.

Според Силвия Несторова от дирекция "Екология" към Столичната община организациите по оползотворяването сами си пожелават в кои райони да си поставят съдове, като общината гледа те да не се дублират. До момента петте съществуващи организаци са обхванали 11 от всичките 24 района на София, твърди Несторова. Една от организациите сложи съдове в центъра на града, като логиката им беше, че

има много офиси и като те дадат пример, по-лесно ще се въведе разделното събиране, но се оказа обратното, казва Несторова.

"Организациите имат различен тип на мислене, те самите са си конкуренти, защото в тях членуват различни акционери. И понеже всичко това се прави за първи път, все още се търси най-добрият вариант", обяснява тя.

"Булекопак" АД избра гъсто населените райони на София, сложихме съдовете до жилищните блокове, защото там се генерира битовият отпадък, обяснява логиката Маринов.

"Но трябва да стане ясно, че разделното събиране изисква известно усилие, защото касае качеството на околната ни среда. Има много скептицизъм, разбира се, но има и хора, които идват от другия край на квартала да си изхвърлят отпадъка, заради тях си струва да го правим, те дават примера в крайна сметка", убеден е Илия Маринов.

Скептицизмът идва от факта, че според тези, които са били свидетели на извозването на събраното от иглутата, всичко се смесва в каросерията на камиона и така техните усилия се обезсмислят. Ентусиазмът им също угасва.

От "Булекопак" АД обаче са категорични - стъклото винаги се събира и извозва отделно. В България има няколко стъкларски завода, които работят с рециклирано стъкло като суровина, сред които "Рубин" АД в Плевен и "Дружба стъкларски заводи" АД в София и Пловдив. По принцип стъклото трябва да се сортира по цвят - прозрачно, кафяво и зелено, да се отстранят метали, пластмаси или керамика, ако има по него, и да се натроши.  Т.нар. стъклени трошки се използват за производството на ново стъкло. Няма проблем хартията и пластмасата да се смесват при извозването. Веднъж стигнала до базата в Божурище, която организацията използва, разнородната купчина се изсипва на движеща се лента. На място работниците в базата разделят ръчно хартията и пластмасата от останалия боклук, който попада в съдовете, след това суровината се балира. У нас има 5 големи завода за преработка на хартия, а нуждата от пластмаса е постоянна, твърдят от ръководството на базата.

В бъдеще организацията смята да има един

"Трябва да се разбере, че смисълът на съдовете е да се отдели рециклируемият отпадък от нерециклируемия", казва Диан Димов, прокурист към "Булекопак" АД.

"Вътре в камиона това вече е разделно събран отпадък - дори и само това да е смисълът, е добре, защото, ако е било изхвърлено в контейнерите на ДИТЦ, вече не става за нищо, отива на сметището", обяснява Димов.

Хората виждат един камион, но самата каросерия е разделена за различните видове отпадъци. Най-важното е да се разбере, че ако някой изхвърли органични отпадъци в съда за хартия например, цялото усилие на тези, които съвестно са си разделили хартията от всичко останало, се обезсмисля, коментира Димов.

Но дори и в западните общества, където системата на разделното събиране се прилага от дълги години, нищо не е направено от чиста съвест, смята прокуристът. Трябва или глоба, за тези, които не го правят, и(ли) бонус, някакъв вид поощрение за съвестните.

Рециклирането няма нищо общо с комуналното извозване на битовите отпадъци от концесионери, за което се плаща такса сметосъбиране. Очаква се до 2008 г. разделно събраните отпадъци да са около 30% от общия генериран отпадък, тогава вероятно ще трябва да се помисли за

От Столичната община коментираха, че са обмисляни такива варианти по принцип, но това трябва да бъде решено от общинския съвет, а засега не е на дневен ред.

Естествено няма как да се разбере дали всички обитатели на един блок са еднакво съвестни в разделното събиране. Трябва да се измисли вариант, при който хората да знаят, че ако рециклират, част от спестените от суровини средства могат да се върнат и да послужат за облагородяването на междублоковите пространства, изграждане на детски площадки, залесяване или други нужди, казват специалистите.

Абсолютно всеки може да си разделя боклука, убедена е тенисистката Маги Малеева, която е предан последовател на екокаузи, в това число и идеята за рециклирането. Малеева обяснява как ако нещо е "суперопаковано", тя просто не го купува. Винаги носи със себе си торбичка от плат, която се сгъва и заема минимално място в дамската й чанта. Категорично отказва да се докосва до найлоновите торбички, които "като че ли извират отвсякъде". Признава, че когато си купува плодове и зеленчуци от близкия магазин, направо си носи кутии от вкъщи, в които да ги пренесе. В началото продавачките в магазина били шокирани, но "вече свикнаха", усмихва се Маги.

"Вярвам, че ако природата не е добре, и ние няма да сме добре. Голяма част от хората не осъзнават, че боклукът е и суровина, в природата нищо не се губи."